400 000 души трябва да бъдат прегледани за половин година като превенция на три вида тумори - на маточната шийка, на гърдата и на дебелото черво.

Само 87 медицински центрове и болници са се регистрирали да участват в проекта за скрининг на три онкологични заболявания „Спри и се прегледай”, съобщиха организаторите на семинар за журналисти. Това може сериозно да забави изпълнението на планираните 400 000 прегледа. Проектът приключва на 21 декември 2013 г. Очакванията ни бяха, че поне 1000 изпълнителни на медицинска помощ ще се регистрират в системата, каза Юлия Панайотова от екипа за управление на проекта. Има едно основно изискване към кандидатите – да са сключили договор с лаборатория за съответното изследване.

Скринингът в „Спри и се прегледай” е за рака на маточната шийка, на гърдата и на дебелото черво, които са три от най-значимите онкологични заболявания. Предвидените скринингови изследвания съответно са цитонамазка, мамография или анализ за скрита кръв във фекалиите.

Вече са разпратени първите 150 000 покани за преглед, поясни Панайотова. От 5 юни хората могат да се явяват при избрания от тях регистриран в системата лекар. За десетина дни са се прегледали 45 души.

Това е първи опит за въвеждане на система за национален скрининг на социалнозначими заболявания. У нас все още липсва дейсваща национална програма за тези или други важни диагнози. За проекта се заговори още през 2008 г. по времето на тройната коалиция. Изпълнението му се забави с близо 5 г. главно поради политически разногласия и чести промени в ръководството на проекта. Имаше дори риск да загубим парите, тъй като срокът за усвояването им е до края на 2013 г.

Вече е изграден Национален скринингов регистър и система за известяване. Лицата, до които се изпращат поканите, са избрани на случаен принцип от гражданските регистри в съответната възрастова група – за рака на маточната шийка жени от 25 до 60 г., за рака на гърдата жени от 50 до 69 г. ь а за дебелото черво – лица от двата пола над 50 г.

Вече се очертават няколко основни проблема. Липсата на желаещи лекари за първичния преглед е заради ниските цени, които са същите, каквито плаща по ценоразпис за 2013 г. НЗОК. Например за вземането на цитонамазка цената е 9 лв., а за гледането на резултата – още толкова. От една страна изследването трябва да се вземе от лекар, такива са нагласите на хората, въпреки че на Запад това се прави от сестри или акушерки, коментира доц. Никола Василев, началник на гинекологичнат клиника във ВМА. Много от жените, които ще отидат на скрининг обаче са неосигурени, и вероятно от години не са стъпвали в АГ-кабинет. Ще започнат да питат за предишни заболявания, ще искат пълен преглед и консултация, а никой специалист няма интерес да върши това за тези пари, допълва доц. Василев.

Друг сериозен проблем, който се признава от всички, е липсата на достатъчно на брой цитолози. Въпреки декларираната готовност, не е ясно дали те ще успеят да се справят в толкова кратки срокове – само за 5-6 месеца с 250 000 цитонамазки.

Според различни лекари изначална грешка е и това, че проектът е под шапката на Агенцията за социално подпомагане още от 2008 г. Експертите там са далече от всекидневните проблеми и въпроси в здравеопазването, но МЗ не прояви достатъчно настойчивост през годините, за да поеме проекта, коментират медиците. Например финансирането на проекта позволявало да се определят по-високи цени за извършваните по „Спри и се прегледай” медицински дейности, но от агеницята не позволили.