Публикация

Предизвикателства пред съвременното акушерство и гинекология


Развитието на акушеро-гинекологичната мрежа и кадровият фонд са основата, върху която успешно се прилагат принципите на здравеопазването и с това се осигуряват най-големите възможности за висококачествена медицинска помощ на българските жени.

Многобройни са опитите за създаване на реформи и национални програми изобщо в здравеопазването и акушеро-гинекологичната помощ. Определено липсва годна целенасочена и развита стратегия, както и качествена концепция през последните години в българската медицина и акушеро-гинекологичната помощ. Не е ясно откъде трябва да се тръгне, какво ще се прави и как да се развиваме и да структурираме отделните важни елементи на медицинските специалности и организация на здравеопазването.

Необходимостта от здравната реформа в България е продиктувана от влошеното и влошаващо се здравно състояние на нацията и от недостатъците на здравната система, както и от потребността от усвояване на общоевропейския здравен модел като условие за равноправно участие в европейското семейство.

Целта на здравната реформа е да се създадат условия за достигане на пълна реализация на „здравето”, определено в Конституцията на СЗО като „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само на болест и недъг”. В мисията на здравната реформа един важен елемент е да се създаде изрядна модерна здравна политика, съчетана със здравен бизнес, който да е насочен към здравните потребности на хората. Разбира се, изключително важен момент е въвеждането и развитието на качествен и ефективен професионален мениджмънт, който  трябва да умее да увеличава ползата от здравните услуги при относително ограничени ресурси, тоест самите те да притежават компетенции да управляват ресурс, а не само да разпределят ресурс.

Основното и водещото в едно модерно здравеопазване са човешките ресурси - добрите лекари, акушерки и сестри в съчетание с добрата и професионална организация правят и оформят добрата медицина.

През последните години бе утвърдена система за обмен на кредити, което ще улесни приемането на българската акушеро-гинекологична наука от европейската и световната медицинска общност, като през 2007 година България е пълноправен член на Европейската мрежа на младите акушер-гинеколози. Редовно и регулярно се издава списание „Акушерство и Гинекология”, което се индексира в Медлайн.

Българското научно дружество по акушерство и гинекология (БНДАГ) е основано през 1947 г., като в него членуват над 2000 акушер-гинеколози и то представлява обединяващ фактор в страната. БНДАГ освен провеждането на научни конгреси и конференции също така активно са старае да оказва методична помощ на отделните АГ болници в страната във връзка с различни проблеми.

В големите академични центрове, особено в СБАЛАГ „Майчин дом”, се създадоха центрове за пренатална диагностика, за рискова бременност, клиники по репродуктивна медицина, ендоскопска хирургия, детско-юношеска гинекология, сектор за инфекции и  бременност. Изработването на стандарти по АГ през 2008/2009 година спомогна  да се отразят съвременните постижения на медицинската наука, образование и практика. Структурирането и подреждането в стандарт на големия информационен масив от принципи, правила, норми и препоръки водят до качествена и навременна медицинска дейност и оптимален ред в ежедневната практика на специалисти по АГ, както и за постигането на съвместимост и съизмеримост на медицинските дейности и здравеопазването в другите страни в ЕС.

На практика областта на акушерството и гинекологията беше революционизирана от появата на ехографската диагностика и модерни технологии като роботизирана хирургия и ендоскопска гинекология. Това направи специалността изключително модерна, промени в голяма степен поведението и лечението.

Пред БНДАГ и пред всеки акушер-гинеколог има сериозно предизвикателство да приемем и изпълним поставените цели за хилядолетието на България от 2003 г. до 2015 г. - подобряване на майчиното здраве, понижаване на показателите за перинатална детска смъртност,  интраутеринна смърт на плода и предтерминно раждане.

В областта на онкопрофилактиката и най-вече за рак на маточната шийка липсва национална програма за масов скрининг. Голямо постижение е, че се правят опити за мащабно приложение на ваксинация срещу папилома вируси за намаляване на заболеваемостта от карцином на маточната шийка.

Организираният популационен масов скрининг чрез цитонамазки от маточна шийка и колпоскопия е най-ефективното средство за предпазване от рак на маточната шийка. Този подход изцяло се вмества в съществуващите директиви на Еврокомисията по този въпрос. Съчетаването на масов скрининг с ваксини срещу вируса на човешкия папилом дава надежди за окончателното изкореняване за това смъртоносно и инвалидизиращо заболяване. България няма Национална програма за масов скрининг за рак на маточната шийка и независимо от голямото закъснение, по този въпрос и проблем се работи целенасочено и активно.

Отново се връщам на изключително важните проблеми в акушерството и гинекологията, които се явяват сериозно предизвикателство, като лично мисля, че недоносеността, мъртвораждаемостта, перинаталната детска смъртност, ракът на маточната шийка и профилактиката в последните години са обект на приоритет както на министерството на здравеопазването, БНДАГ, БЛС, така и на всички други неправителствени асоциации, тъй като това е социалнозначим проблем.

Важен и актуален момент в днешно време, отново като предизвикателство за БНДАГ и акушеро-гинекологичните болници, е внедряването и доразвиването на оперативни програми за конкурентоспособност, съобразено с проектите и програмите за финансирано сътрудничество между България и Европейския съюз в сферата на медицината.

„Развитие на приложните изследвания в изследователските организации в България” - закупуване на специализирана техника за извършване на проучвания; обучение на кадри в нови технологии.

„Енергийна ефективност и зелена икономика” – външна и вътрешна изолация по новите Европейски стандарти за енергийна ефективност, монтиране на фотоволтаици, подмяна на осветителни тела по новите съвременни европейски стандарти с LED осветителни тела; ново поколение електрогенератори.

„Създаване на научно-технологичен парк” – оборудване на помещения със съвременни уреди за диагностика и лечение, които да бъдат използвани за създаване на нови технологични продукти под формата на методи за лечение, експериментална и развойна дейност.

„Покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление” – въвеждане на стандарти за качество, ISO сертификати, свързани с работните и административните процеси.

„Създаване на нови и укрепване на съществуващи офиси за технологичен трансфер” – изработване на технически, финансови, икономически оценки и оценки на интелектуалната собственост на иновативни продукти, процеси или услуги; услуги, свързани с оптимизиране на технологии, прилагани в ежедневния медицински работен процес, респективно за създаване или реализиране на конкретен иновативен продукт, процес или услуга; консултантски или юридически услуги, свързани със защита правата върху интелектуална собственост на иновативни продукти, процеси или услуги вследствие на научно-развойната дейност на БНДАГ и АГ клиниката и отделението.

„Подкрепа за създаване и развитие на бизнес инкубатори" –с цел реконструкция и реновация и създаване на бизнес ядро за позициониране и популяризиране на болницата в сферата на частните услуги, разработване на анали, процедури, продукти и услуги от болничномедицински характер.

Общопризнато е, че майчиното здравеопазването има значение не само за здравето на женското население, но представлява и основен национален проблем. Във връзка с това българските акушер-гинеколози активно и целенасочено винаги са се стремили да бъдат в крак с европейските и световните тенденции, да работят и се вписват в модерната и иновативна акушеро-гинекологична наука и практика.

" }-->

Коментари