Медикаментите за лечение на пациенти с тежки болки се заплащат частично от НЗОК или въобще не се покриват.

Болката е често срещан симптом при много и различни медицински диагнози, затова изисква различни подходи според конкретния вид страдание. Интердисциплинарният подход, който се налага при третирането й, обосновава необходимостта от Българската асоциация за изследване и лечение на болката, създадена преди 12 години. Организацията обединява усилията на лекари от различни специалности, защото болката е част от всекидневната дейност на анестезиолози, невролози, травматолози, ревматолози, спортни лекари, фармаколози, онколози и др.

Асоциацията е член на Европейската федерация за изучаване на болката (EFIC) и на Световната федерация. Непрекъснато контактуваме с колегите от чужбина, черпим от техния опит както по отношение на логистиката, така и директно чрез кадри. През тези 12 години сме провели 10 национални конференции, в които винаги участват водещи чужди специалисти.

Добрата новина е, че през последните години терапевтичният арсенал непрекъснато се увеличава, а у нас се развиват почти всички нови методи. Наред с медикаментозно лекарственото лечение, използваме различни видове регионални техники за блокиране на определени нервни стволове. Широко приложение намират и методите на физиотерапията - не съществува болка, която да не се подава на физиотерапия, рехабилитация и мануална терапия.

В последно време у нас е налице тенденция за налагане на някои от най-модерните постижения за блокиране на болковия синдром чрез методите на неврохирургията. Става дума за техника, при която в пространството около гръбначния стълб се поставя металически посребрен електрод. Катетрите се имплантират под кожата, поставя се батерия, която произвежда електрически импулси и предизвиква болкоуспокояващ ефект. Този вид терапия е много подходящ  за хронично болни и за пациенти с онкологични заболявания. В чужбина методът е доста популярен, успешно се прилага в болница „Св. Иван Рилски”.

В областта на травматологията и неврохирургията изключително ефективен е т. нар. радиофреквентен метод – подходящ е за лечение на дископатии, спортни травми и др. При този подход чрез използването на лъчи, подобни на рентгеновите, се въздейства върху коренчетата на нервите, които излизат от гръбначния стълб, и по този начин се облекчава болката. Мисля, че такъв апарат има също в Клиниката по неврохирургията в „Св. Иван Рилски”.

Все по-широко разпространение придобиват регионалните техники на ниво гръбначен стълб – епидурална и спинална анестезия. В тези случаи, чрез специални инфузионни помпи, медикаментът периодично се инжектира. Съществува дори възможност, при която пациентът сам задейства помпата и определя дозата на обезболяващото средство. За щастие пособията за инсталиране към гръбначния стълб, катетри и инфузионни помпи се намират и в България.

В лечението на ревматологичната болка също отбелязваме сериозен прогрес. Налице са цели нови групи медикаменти, които едновременно лекуват ставното заболяване и водят до облекчаване на физическото страдание.

Не бива да забравяме и т. нар. алтернативни техники като акупунктура и акупресура, в използването на които вече имаме сериозни традиции.

Както вече споделих, все повече се доближаваме до добрите европейски практики по отношение на използваните терапевтични подходи. Все още обаче изоставаме в организацията на центровете за лечение на болката. В момента у нас съществуват отделни структури, които са специализирани в лечението на определен вид болка. Така например в болница „Св. Наум” функционира звено за лечение на невропатична болка и мигрени, в СБАЛО  - за онкологичната болка, в Дианабад – за спортно-травматични заболявания. В няколко структури се предлагат алтернативни методи срещу болката. Не бива да забравяме центровете за палиативни грижи, в които се използват всички методи за обезболяване. Все още обаче нямаме един истински интердисциплинарен център, в който да са събрани различни специалисти, занимаващи се с проблема болка.

Положителната тенденция е, че от няколко години темата за болковите синдроми е включена в програмата за обучение на ОПЛ. Семейният лекар е първият, към когото се насочват болните, и при определени състояния би могъл да реши проблема.

Сериозна част от дейността на Българската асоциация за изследване и лечение на болката е свързана с предоставянето на консултативни становища пред различните институции. Така например от години стои отворен въпросът с реимбурсацията на лекарствата. Обикновено медикаментите за лечение на пациенти с тежки болки се заплащат частично от НЗОК или въобще не се „покриват”. За болните от тежки онкологични заболявания има някакъв минимум, който се реимбурсира чрез онкологичните диспансери. Какво обаче се случва с пациентите, с хронични болки, които не се дължат на злокачествено заболяване? Желанието ни е това да бъде променено и всички пациенти да имат равен достъп до медикаменти. Поради тази причина се включихме в инициативата на международните организации, чиято задача е да се насочат усилията към лечението както на острата, така и на хроничните болка. Защото проблемът хронична болка не е достатъчно добре обхванат от европейските здравни системи.

Ще припомня, че нашата асоциация участва активно и в дискусиите около предложението за легализиране на евтаназията, което бе гледано в Комисията по здравеопазване към парламента. Аргументите на вносителите бяха, че при някои пациенти болките са непоносими и евтаназията е единствената алтернатива техните страдания да бъдат прекратени. Ние застанахме против предложението, защото не смятаме, че има толкова тежки симптоми, които не могат да бъдат лекувани. В наши дни съществуват достатъчно медикаменти и методи, с които да бъде победена каквато и да е болка.