Заболеваемостта и смъртността остават два от основните показатели за оценка на детското здраве и в определена степен и за равнището на детското здравеопазване. По-надежден е показателя за детската смъртност тъй като се базира на свидетелствата за смърт и почти пълно отразява обективната действителност. Това важи с още по-голяма сила през последните години когато в България долната граница на живородено дете бе намалена от 1000гр. до 600гр. и по-този начин ние се доближихме максимално до определението в развитите страни. Макар и незначителен, броят на родените под 1000г(около 1% от всички живородени) които не преживяваха първата седмица намаляваше реалната стойност на показателя в нашата страна.

Сега това е избегнато и сравнението с другите стани в методично отношение е напълно издържано. Когато говорим за детска смъртност имаме предвид най-често смъртността на децата до 1г. възраст. Това е свързано с факта, че тази смъртност е около 20-40 пъти по-висока от останалите периоди на детството и социалната и значимост е водеща. През последните десет години се наблюдава устойчива тенденция на намаление на детската смъртност като от 12.3‰ през 2003г. тя намалява до 7.8‰ през 2012г.. Само през 2009-2010 има известно повишение, но то е времено и е свързано с методическите изменения при изчислението за което споменахме по-горе. За периода смъртността намалява с 0.5-1.0 пункта на година. В таблица 1 сме показали динамиката за последните три години.

   Табл. 1 

Детска смъртност до 1 г. в България (на 1000 живородени)

Намаляват както неонаталната, така и постнеонаталната детска смъртност, малко повече постнеонаталната тъй като методическите изменения при изчислението не се отразяват на нейната стойност. Така неонаталната смъртност намалява от 6.8‰ през 2003 до 4,5‰ през 2012г. Постнеонаталната смъртност намалява за същия период от 5.5‰ до 3.3‰. През последните години се наблюдава съществено изменение в причините за детската смъртност.(табл. 2).

Табл. 2

Причини за смъртност до 1 г. в България (в %)

В течение на последните три десетилетия неизменно  75-80% от детската смъртност се формираше от следните три класа заболявания – перинатални състояния, вродени аномалии и заболявания на дихателната система. Като на първия се падаха около една трета от починалите, на останалите два класа от 16-17 до 20-21% на всеки един. От средата на миналото деситилетие започна да нараства значително относителния дял на перинаталните състояния и достигна до почти половината от причините(48,2%). От друга страна намалява относителния дял на другите два основни класа. Особено значително е намалението на смъртността от заболявания на дихателната система, която се обуславя почти изключително от смъртността от пневмонии.

За първи път през 2011 г. техния относителен дял е под 10% и те вече заемат четвърто място. По наше мнение, това несъмнено е свързано с въвеждането от април 2010 г. на имунизациите срещу хемофилус инфлуенце и пневмококи като задължителни, тъй като е общоизвестно, че те са причинители на най-тежките пневмонии. Това е особено ценно тъй като имено в това отношение ние най-много изоставаме от страните с много ниска детска смъртност. В тези страни на практика е ликвидирана смъртността от пневмонии и това остава най-големия резерв за снижението на детската смъртност в България в близко бъдеще. От друга страна от средата на миналото десетилетие неизмено се увеличава смъртността от заболявания на органите на кръвообращението(това не са ВСМ) като през 2011г. те за първи път заемат трето място и то със немалък относителен дял от 13.8 %.

Друг положителен факт от последните години е че намалява разликата между детската смъртност в градовете и селата. Докато през 2003 г в селата тя е с 54% по-висока отколкото в градовете то през 2011г е вече с 39% по-висока, въпреки това не сме достигнали разликата от преди 20-30 г. когато беше само  около 20% по-висока. Остават големи и регоналните различия в нивото на детската смъртност. Така през 2012 г. в Благоевградска,Смолянска и Софийска област тя е съответно 2.3‰, 2.6‰, 4.4‰  и  е сравнима с най- ниските показатели в света, то в областите Сливен, Монтана достига съответно 16.6‰ и 14.4‰, и в още пет области стойността е по-висока от 11.0‰. 

Всичко се вижда в сравнение, най-ниските стойности на детската смъртност са около 2,5‰ (табл. 4).

Табл. 4

Детска смъртност до 1 г. в България и Финландия (на 1000 живородени)

Във всички страни от ЕС(изключение Румъния, България, Латвия) стойностите са под 5.0‰. Така, че у нас те са 2-3 пъти по-високи, но при благоприятната тенденция която се отбелязва през последното десетилетие в нашата страна  ние може да се доближим плътно до показателите в развитите страни след 10 години.

Значително по-малко място се отделя на детската смъртност след 1 г. поради факта, че тя е значително по-ниска. От друга страна при нея преобладават така наречените екзогенни причини и на първо място е смъртността от външни причини(по старата класификация главно травми и отравяния). Тези причини са по-лесно преодолими при съответните усилия от страна на обществото. (табл. 3). 

Табл. 3

В нашата страна през последното десетилетие се наблюдава, също както и при смъртността до 1г., устойчива тенденция на снижение – от 38 на 100000 през 2003г до 28 на 100000 през 2011г. Намалява и в трите възрастови групи –  1-4, 5-9 и 10-14г., най-съществено в първата възрастова група – от 60 до 44 на 100000 .

Вторият показател за оценка, а имено заболеваемостта е доста по-неточен тъй като зависи от много субективни фактори. Ще изброим само някои от тях, а имено: достъпност до медицинска помощ, изчерпателност на регистрацията, необходимост от отглеждане на детето в къщи, здравна култура на родителите и т.н. Поради измененията настъпили след реформата на здравната система не се публикуват данни за общата заболеваемост на населението и може да се разчита само на репрезентативни проучвания, но такива на практика липсват. Изключение правят заболяванията,подлежащи на задължителна регистрация, но те обхващат по-малко от 10% от детската патология.

Това са онкологичните заболявания,някои от заразните инфекциозни заболявания, туберкулозата , венерологичните и психичните заболявания. Какво е положението при тези заболявания. При инфекциозните заболявания – с най-голяма честота остава варицелата(около 300 на 100 хил.), наблюдават се колебания през различните години без някаква определена тенденция, има значително намаление при скарлатината – от 65 до 35 на 100 хил. Останалите инфекциозни заболявания(понякога има увеличение на хепатит А, но не системно) са с пренебрежимо ниска честота. При злокачествените заболявания се наблюдава устойчива, но не силно изразена тенденция към увеличение от 8-9 на 100хил. в началото на миналото десетилетие до около 12 на 100 хил. в края му. Болестността се увеличава двойно което потвърждава все по-успешната борба с редица форми на злокачествени заболявания при децата.

Болестността от туберкулоза се задържа на равнище около 65 на 100 хил., но се наблюдава незначително увеличение на заболеваемостта(годишно се регистрират около 300 нови случая). Много благоприятна тенденция се наблюдава при новорегистрираните случаи от сифилис и гонорея, които намаляват 2-3 пъти за последното десетилетие в сравнение със значителното увеличение през 90-те год. на миналия век. Що се касае до психичните заболявания данните, които се публикуват не дават възможност да се говори за пълно обхващане на всички болни, още по-трудна е регистрацията при децата. Хората с различни степени на умствена изостаналост се колебаят около 0,5 % от населението. Данни за заболеваемостта(предимно от по-тежки заболявания)дава и хоспиталната заболеваемост, но тя се влияе най-силно от системата на здравеопазването и дава доста изкривена картина на реалното положение на нещата. През последните години(след 2005 г.) коефициента се повиши от  12-14% до 23-24%, което по наше мнение е свързано до голяма степен с икономическата заинтересованост на работещите в стационарната помощ.

Диспансеризацията също дава възможност за оценка на разпространението на хроничните заболявания, но те никога не са били изчерпателни, а в последното десетилетие поради значителното снижение качеството на диспансерната дейност те са още по-ненадежни. За това говори факта, при че някои заболявания честотата на разпространение, получавана при диспансеризация и при репрезентативни проучвания се различава няколко пъти. За съжаление има много малко репрезентативни проучвания за честотата на хроничните заболявания при децата в България и то главно в отделни области. На национално ниво надежни проучвания има за затлъстяването, диабета и в последно време за нефрологичните заболявания. По оценъчни данни от 10-20% от децата в България са с хронични заболявания.

В заключение ще отбележим, че равнището на детската смъртност и тенденциите дават основание за оптимизъм, но по отношение на заболеваемостта нещата стоят доста по-сложно и тревожно. Наблюдава се увеличение честотата на такива важни социалнозначими заболявания като бронхиална астма, затлъстяване, диабет и други. Във всеки случай се изискват доста повече проучвания за заболеваемостта на децата за да имаме по-пълна и точна картина за здравното им състояние и да планираме по адекватно дейността на детското здравеопазване.