Мъчителното заспиване издава тревожност, събуждането в малките часове – депресия

-  Доц. Хараланов, кои са най-честите проблеми, свързани с психичeския дисбаланс на българина?

-  Най-чести са тревожните разстройства. Те се срещат при около 1/3 от хората в някакъв момент от живота и са изключително социално значими. Обикновено се подценяват, защото в началото оплакванията не са драматични и не се търси психиатрична помощ. Затова те хронифицират, лечението става по-трудно и изисква повече време. Ако се вземат мерки навреме, тези заболявания са лечими, като е задължителна и профилактика в рамките на 2 г. Все още битува предразсъдъкът, че на психиатър ходят само лудите. Много хора си казват: „Аз не съм добре с нервите, значи трябва да отида на невролог”. В най-добрия случай отиват при психолог. Тези специалисти временно могат да облекчат оплакванията, но най-често това води до задълбочаване на първопричината, която е биологична. Не може да се каже точно дали е точно болестна, или е вариация на нормата, но така или иначе, има причина в мозъка, която прави тези хора по-чувствителни на стрес. Ако се лекуват последствията с психотерапия, което значи да се разговаря с болния, а не да му се дават медикаменти,  при много леки случаи това може да помогне, но след време заболяването пак може да се развие. Своевременният комбиниран подход – психотерапия и медикаментозно лечение, е най-надеждният и препазва от инвалидизиране. Ако не се вземат мерки се стига дотам, че хора с подобни проблеми не могат с години да излизат от дома си и се инвалидизират, въпреки че не става дума за някаква тежка мозъчна патология. На второ място са депресивните разстройства, при които има различни степени - от леки невротични до тежки психотични. За по-леките трябва да се използва комбинация от психотропни медикаменти и психотерапия под контрола на психиатър.

-  Говорите за ранна диагностика. По какво самият човек или близките му могат да се ориентират, че нещо не е наред?

-  Всички психиатрични заболявания в ранната фаза си приличат. Това са невинни на пръв поглед проблеми –най-често са свързани с нарушения на съня. Конкретната им характеристика може да е знак за различни заболявания – например ако е трудно заспиването, това е по-скоро знак за тревожно разстройство. Ако човек се събужда рано, в малките часове и след това не може да заспи или заспива точно, когато трябва да стане и цял ден е сънлив и уморен, това е по-скоро признак за депресия. Когато спи много кратко време, но се събужда бодър, това е характерно за манийните синдроми. Могат да се анализират и кошмарите, честите събуждания и т.н. Така че различните нарушения на съня имат различна прогностична стойност и задължително изискват консултация с психиатър, защото той може да прецени дали това натрушение на съня е проява на леко психично разстройство, дали е начална фаза на тежка диагноза, или става дума за декомпенсация на един здрав човек вследствие на външни фактори.

Нарушенията в настроението също са важен критерий. Безпричинната тревожност, потиснатото настроение, липса на самочувствие, липса на енергия, намалена работоспособност – това са ранните прояви на повечето психиатрични заболявания.

-  Цветното интензивно сънуване с ярки спомени може ли да е признак за психичен проблем?

-  Сънищата също имат диагностична стойност. Тълкуването и анализът им е цяла наука и трябва да се прави от психиатър, тъй като са важни не само продължителността и качеството на съня, а и съдържанието им. Много често в тях могат да се проявят т. нар. комплекси, които далече не се изчерпват с комплексът за малоценност. Комплекс значи комплекс от асоциации, които са обединени около някакъв патологичен афект. Тази емоция обикновено е потисната по някаква причина, но продължава да влияе върху поведението и мисленето на човека. Чрез анализ на сънищата може да се направи ранна диагностика на започващо психиатрично разстройство. В някои случаи те може да се окажат израз на по-развито въображение, фантазия, но при хора, за които това не е характерно и става под въздействие на външна причина, трябва да се анализира от специалисти. Когато външната причина отключва едно патологично латентно състояние на мозъка и определя патологичната адаптация към стрес, тогава има вече има нужна от медикантозно лечение. Всички психиатрични заболявания могат да се разглеждат като различни по тежест патологични адаптации към стрес. Различни видове стрес в зависимост от силата си могат да предизвикат различни видове заболявания. Някои могат да се отключат без никакъв стрес. Шизофренията е такъв пример, но и при нея 40% от случаите се отключват от стрес. Всеки вид недостатъчно адекватна адаптация към реален стрес изисква консултация с психиатър.

 - Каква е причината все по-често млади хора да имат разстройства или друг тип психически проблеми?

-  Раздразнителността, тревожността, страхът са чести причини. Колкото по-рано се отключат тези заболявания, толкова по-злокачествено протичат. Все по-ранното начало значи, че те ще стават все по-злокачествени поради взаимодействието между биологичната предразположеност и външните фактори - много от тях социални.

 - От социалните фактори кои са с най-голяма тежест в момента?

-  При жените най-значими са семейните фактори – отношенията с децата, със съпруга. При мъжете по-важни са служебните отношения, кариерата, реализацията в социален план.

- Бедността, кризата, липсата на чувство перспектива тласнаха много хора към фатални решения.

-  Това са преки фактори, тъй като те водят до силен продължителен стрес. Затова тези фактори водят до патологични реакции на принципно здрави хора.

-  Твърдите, че в повечето случаи трябва да се използват комбинирано медикаменти и психотерапия. Много хора обаче се притесняват, че от лекарствата се напълнява и това допълнително усложнява положението им.

-  Не е само напълняването. Има и други странични неврологични ефекти. Изборът опира до оценка на риска – доколко страничните ефекти на лекарствата могат да навредят в сравнение с това, което би се случило без лекарства. Ако например един човек без лекарства развие психоза, това го прави непредсказуем и излага на риск собствената му безопасност. Естествено, че това е по-голям риск, отколкото ако качи няколко килограма временно. Освен това при една добра терапия страничните ефекти се хващат в латентна фаза и или не се проявяват въобще, или това става в много лека степен. Може да се назначи диета, двигателен режим, които да спомагат за редуциране на такива странични ефекти. Освен това при добра комбинация на медикаменти тези странични ефекти се свеждат до минимум.

- Какво представлява неврологичният подход към психичното заболяване?

 - Това означава, че симптомите се използват само като повод да се търси причината за мозъчното нарушение. В психиатрията нарушенията в мозъка са такива, че не могат да бъдат установени със съвременната апаратура. Тръгва се по обратния път – не се знае причината, а се анализират само външните прояви. Това става чрез наблюдение на поведението, чрез разговор с болния. Много често пациентите или крият своите преживявания и отричат неща, които всъщност съществуват, или не могат да вербализират преживяванията си. Неврологичният метод позволява да се да се търси тази причина, като се измерят проявленията й. Тя пак се проявява пак непряко, не можем да я видим и измерим в мозъка, но измерваме нейните прояви на по-ниско равнище. Това може да се проследи включително в динамика. Координацията на движенията е нещо много чувствително и зависи от много дискретни мозъчни нарушения. При деменцията например, която е тежко психиатрично и до голяма степен неврологично заболяване, причината е загиване на мозъчни клетки в кората. Няколко години преди това с нашия апарат можем да хванем нарушения в координация на движенията, която предхожда паметовите нарушения. Това са първите субективни прояви, от които се оплаква болният.

- Много често млади хора се оплакват, че имат проблеми с паметта.

-  Най-често това се дължи на претовареност, преумора, които водят до нарушаване на вниманието и оттам до субективното усещане за паметови нарушения. Но това не са действителни паметови нарушения, което лесно се установява с психологически тестове и изследвания на мозъка. Само симптомът не е достатъчен.

 - Как човек да се опази от психични заболявания?

-  - Трябва човек да поддържа умереност във всичко. Да има баланс между различните дейности, между сън и бодрост, да не стои до късно нощем и т.н. Храненето е много важен фактор – не трябва да се преяжда, не трябва и да се гладува. Най-важният фактор са емоциите. Емоционалната нестабилност е опасна за психическото здраве.

 - Кога високото темпо на работа може да разболее?

-  - Ако пресата е отвън и човек чувства, че не може да издържи, трябва да положи усилия да се смени работата си. Ако сам човек си налага високо темпо, ако действа под напора амбиции, тогава вече е по-сложно, защото става дума за осъзнат избор. Народът е казал: „Болните амбиции го разболяха”. Напрягането тук и сега в името на някакво неясно бъдеще обикновено е безсмислено. Ако тук и сега човек не получава удовлетворение и само се напряга, значи не е на прав път. Ако трябва да отлага за неопределено бъдеще, това значи, че трябва нещо да се спре и да се промени.

-Възможно ли е любовта да извади човек от психическото му равновесие?

-  Любовта като силна емоция много често има силно въздействие върху психиката и може да се превърне в болест. Има такава форма на шизофрения, която се нарича ротоманна налудност - човек е болестно влюбен в някого и нищо друго не може да прави. Много често дори обектите на силните чувства дори не подозират, но влюбеният си мисли, че емоцията му е споделена и живее в свят на фантазии. Има много междинни състояния. Когато по някаква причина дори любовта да е започнала нормално, ако после всичко се е променило, но човек продължава да я търси и очаква, старите чувства стават вече вредни и не носят удоволствие. В такива случаи е най-добре тази връзка да се прекъсне. Без значение са децата, и всички други обвързаности.

-----------------------------------------------------------------------------

Визитка

Доц. Светлозар Хараланов е зам.-директор по учебната работа в Университетска СБАЛ по неврология и психиатрия "Св. Наум". Началник е на Първа психиатрична клиника. Национален консултант по психиатрия. Зам.-председател на Съвета по психично здраве към Министерството на здравеопазването.

Горд е с т.нр. неврологичен подход към психиатричните заболявания. Отбелязва като чисто българско изобретение мегода за отчитане на движенията, на психомоториката като външни прояви на психопатологията с краниокорпограф - специален апарат, който дава информация за най-фините нарушения на мозъчните функции, които предшестват появата на психопатологичните симптоми.  Според него тези изследвания помагат да се установи дали определени оплаквания са просто декомпенсация на стреса, или са ранни прояви  на тежни диагнози като биполярно афективно разстройство, шизофрения, обсесивно-конвулсивно разстройстов и др.