Ключът към лечението на тези тумори обаче е свързан с по-ясното разбиране на процесите и на тяхната онкогенеза, смята специалистът.

Малигнените глиоми са най-често срещаните първични мозъчни тумори и за съжаление все още са нелечими. Само единици от пациентите с тази диагноза преживяват повече от 5 години - средната преживяемост при тях е между 9 и 18 месеца.

Мозъкът представлява аморфна маса, в която дори за хирурга е много трудно да се ориентира. Това важи особено за случаите, в които туморите са инфилтративни - на практика не може да бъде установена разлика между туморната и здравата тъкан. Поради тази причина науката не спира да търси нови подходи, които да позволят да бъде правено това разграничение.  

Най-често използвани са микроскопите с голямо увеличение, но съществуват и други методи, които намират приложение в практиката. На първо място това е интраоперативният ултразвук. Основното предимство на този метод е, че позволява диагностиката на тъканите да бъде осъществена в реално време. Другите системи за невронавигация са базирани на предоперативна образна диагностика, която в процеса на работа става неактуална, защото ситуацията се променя. Надявам се, че още през тази година в „Пирогов” ще получим достъп до най-високото ниво на съвременната ултразвукова апаратура.

През последните 10 години терминът „качество на живот” придоби голямо значение в медицината. Ако преди време стремежът бе да демонстрираме добри резултати в изпълнението на определена оперативна техника, днес все повече се осъзнава необходимостта пациентът да се чувства добре след интервенцията.

През 2003 г. изработихме нов, изцяло български  инструмент за измерване на качеството на живот при всички болни с малигнени глиоми. Предимството е, че освен качеството на живот на пациента, методът позволява да бъде проследено развитието на заболяването и в много кратки интервали от време да се установи има ли динамика. Въпросникът бе стандартизиран, в момента се адаптира и за интернет, което ще позволи да се въведат някои от принципите на телемедицината,  за да се използват новите технологии.

Биобанкирането е много съществен етап в развитието на онкологията. Събирането на туморен материал предоставя на специалистите изключително ценна информация, която може да бъде извлечена чрез методите на фундаменталната наука и на генетичните изследвания.

У нас първите стъпки в биобанкирането бяха направени през 2003 г, а три години по-късно в Клиниката по неврохирургия в „Пирогов” създадохме туморна банка. Това бе много голяма крачка, която ни позволи да започнем да работим по различни научни проекти в определени области.

Бих желал да благодаря на колегите от Центъра за молекулна медицина и от БАН, с които установихме много добра колаборация. Първите резултати вече са налице - съвсем наскоро се получи потвърждение, че наше изследване, свързано с хистоните, ще бъде публикувано в един неврохирургичен журнал. Надяваме се това сътрудничество да хвърли повече светлина върху механизмите на онкогенезата при болните с малигнени глиални тумори.

През 2006 г. в клиниката започнахме да прилагаме т. нар. будна краниотомия. Методът е подходящ за болни, при които туморът е  разположен в непосредствена близост до важна функционална зона. Някои от функциите няма как да бъдат мониторирани, и не бихме могли да знаем до каква степен мозъкът е инфилтрирал съответната зона. Ако отстраним всичко, което смятаме за тумор, рискуваме да засегнем част от мозъка и да инвалидизираме пациента. Един от начините това да бъде избегнато е чрез събуждане на болния по време на интервенцията. Този подход е незаменим при някои случаи и позволява да се извършват резекции, които иначе не бихме посмели да осъществим.

Друг нов похват е интраоперативният неврофизиологичен мониторинг, който въведохме през 2008 година. Методът помага на специалистите да се ориентират в различните функционални части на мозъка. Специално за нашата клиника бе създаден и уеб базиран регистър за пациентите с глиални тумори. В него са включени много параметри, което дава огромни възможности за статистическа обработка на информацията, както и за проследяване на болните.

През 2010 г.  започнахме да осъществяваме т. нар. интраоперативна  флуоресценция - на пациента се влива вещество, което организмът преработва, метаболитът се натрупва основно в туморната тъкан и така успяваме да визуализираме границата със здравата тъкан. Получава се оцветяване, което е по-надеждно от обикновеното усилване на образа с оптично увеличение. Методът вече е одобрен като един от новите стандарти за подобряване на резекцията при тези пациенти, а ние бяхме от първите в Европа, които започнаха да го прилагат – не само при глиални, но и при други тумори.

През последните десет години в Клиниката по неврохирургия в „Пирогов” са се лекували около 500 души с малигнени глиоми. Анализът категорично показва, че по-радикалният подход удължава живота на болните. През тези десет години успяхме да повишим процента на интервенциите. Сравнение между предоперативното и следоперативното качество на живот показва, че показателите при пациентите се подобряват след първата операция.  Така, благодарение на новите технологии, на натрупания опит, на по-добрата диагностика, на повечето радикални намеси, даваме шанс на болните да живеят по-дълго.

Уверен съм, че в битката с малигнените глиоми ще се върви към нови методи за по-радикална хирургия, като ще се разчита на химио- и на лъчетерапия. Ключът към лечението на тези тумори обаче е свързан с по-ясното разбиране на процесите и на тяхната онкогенеза. Става дума за фундаменталните научни познания - какво се случва с клетките, за да станат туморни и какво отключва процесите.
На базата на това разбиране ще можем да персонализираме лечението, а защо не някой да извършваме и профилактика на тези заболявания.