След първоначалната еуфория за продължаване на живота, преди 15-20 години лекарите вече поставят въпроса за качеството на живот: да може болният да работи, да помага в семейството си, да има социални контакти и ангажираности.

Първата хемодиализа на човек е проведена през 1924 г. в град Тисен (Германия) от Georg Haas. Голям тласък в развитието на процеса дава Willem Kolf през 1943 г. в Холандия, а по-късно в САЩ.

Хемодиализа навлиза в лечебната практика от 60-те години на миналия век. В България първият център по хемодиализа функционира от 1962 г. в ИСУЛ - София. През 1974 г. са открити  диализите във Варна и Враца. От 1981 г. хемодиализен център има във всеки областен град. В момента функционират 65 диализни центъра с общо около 3000 пациенти и 170 болни на перитонеална диализа.

Чрез хемодиализа се продължава животът на болните с остра или хронична бъбречна недостатъчност. Извършва се „пречистване”  на кръвта с помощта на специална апаратура. При здрави хора с урината от организма се отстраняват отпадни продукти от обмяната на веществата и много токсични частици. При хора с болни бъбреци може да се наложи апаратно премахване на тези субстанции.

Допреди 40 години лекари и пациенти са знаели, че след настъпване на терминален стадий на бъбречна недостатъчност болните за десетина дни са умирали с картина на уремия. След въвеждане на хрониохемодиализно лечение състоянието се подобрява значително. Затова диализата, заедно с трансплантацията и образната диагностика, се смята за едно от постиженията на медицината за последното столетие. След първоначалната еуфория за продължаване на живота, преди 15-20 години лекарите вече поставят въпроса за качеството на живот: да може болният да работи, да помага в семейството си, да има социални контакти  и ангажираности.

Всичко това налага да се коригират най-често настъпващите усложнения: хипертония, анемия, вторичен хиперпаратиреоидизъм, сърдечна недостатъчност. С тази цел безплатно се прилагат на пациентите различни скъпоструващи медикаменти. У нас цялото хрониохемодиализно лечение се заплаща от здравната каса.

Въпреки навлизането на съвременни технологии в медицината и прилагането през последните години на все по-качествени очистващи системи, „изкуственият  бъбрек“ не може напълно да замени увредената бъбречна функция. Безспорно продължаването на живота на хемодиализно лечение е успех, но с годините настъпват трайни и невъзвратими промени, влошаващи значително качеството на живот – полиневропатия,  костни промени, сърдечна недостатъчност и др.

Затова лекуващите екипи трябва да насочат усилията си към повишаване на бъбречните трансплантации.

Пациентите преживяват различно дълго време на хемодиализа. Не са редки случаите на 15-20 и повече години. Най-добрият изход е успешна бъбречна трансплантация. Донорският бъбрек може да бъде трупен или от жив роднина на пациента. В България бъбречни трансплантации се провеждат в два центъра в София и един във Варна. Продължава да бъде важен проблем недостатъчният брой на успешни трансплантации. В страната има много  добре обучени и опитни хирурзи, но донорските бъбреци са крайно недостатъчно. Необходими са промени в закона за донорството на органи с цел  ускоряване  на  процеса.

В противен случай ще продължи ежегодното повишаване на болните на хемодиализа и ще се намалява броят на трансплантираните. Това е основното предизвикателство към тази голяма група пациенти, а решаването на проблема има и икономически еквивалент.