Разполагаме с богат арсенал от качествени медикаменти, но психосоциалното обучение у нас куца.

Исторически погледнато психиатрията е една от най-динамично развиващите се дисциплини. В средата на миналия век се смяташе, че психичните болести са неизлечими и безнадеждни. В наше време психиатрите разполагат с богат арсенал от различни медикаменти и други методи за лечение, които дават много по-добра перспектива за хората с психични заболявания, в сравнение с тази на пациентите с онкологични и сърдечно-съдови заболявания. Тоест психиатрията в много голяма степен е изпреварила като темп на развитие много области в медицината. Това се дължи на напредъка на невронауките и на технологиите. Новите изследвания дадоха възможност за синтезиране на нови поколения медикаменти, които позволяват на хората с психични заболявания да живеят извън институциите.

Историята на психофармакологията е много кратка и тя датира от 50-те години на ХХ век. В началото тези медикаменти са служели да потискат проявите на психичните болести. От началото на ХХI век медикаментите са съвсем различно поколение с много по-малко странични ефекти, приемат се и по-лесно – голяма част от тях еднократно в денонощието. В днешно време съществуват медикаменти, които се поставят като инжекции с удължено действие, веднъж на две седмици или веднъж в месецаи се освобождават в организма постепенно. Много от лекарствата, чиито патент е изтекъл, вече са заместени от напълно достъпни евтини генерици. Така че, достъпът до качествени медикаменти у нас вече не е проблем.

За съжаление в България изоставаме по отношение на подкрепата на болните извън болничните заведения. Пациентите ни трябва да имат достъп както до най-новите медикаменти, така и до всички останали начини на лечение. Трябва да могат да бъдат включвани в различни психосоциални програми, да се развива техният здрав ресурс, да се учат на самостоятелен живот, да се справят сами в ежедневието, да разпределят битовите си разходи, да кандидатстват за работа, и т.н. Психообучението на болните и техните близки в България куца. Няма достатъчно дневни центрове, в които пациентите да могат да получават тези услуги. Психично болните хора не са опасни - на тях трябва да им се даде шанс, но за съжаление това не го разбират нито политиците, нито обществото в България.