Мигрената не се лекува с аналгетици
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Мигрената не се лекува с аналгетици

Мигрената не се лекува с аналгетици

Злоупотребата с тези медикаменти води до хронично ежедневно главоболие – заболяването се модифицира и по-трудно се повлиява

Мигрената е специфично заболяване и съществуват редица критерии, по които то може да бъде отдиференцирано от другите болести, свързани с главоболие. Около 16% от населението е с такава диагноза, като честотата при жените е 18%, а при мъжете – около 9%.

Става дума за наследствено заболяване, което обикновено се предава от майка на дъщеря. Все още не е точно идентифициран генът, чрез който това става, но вероятно различните форми на мигрената се предават чрез различни гени – т. нар. полигенно унаследяване. Като всички наследствени болести, мигрената може да се прояви още в ранна детска възраст, но най-често това се случва около и малко след пубертета.

Смята се, че наследственото предаване е свързано с нарушение във възбудимостта на невроните в определена област на мозъка. Поради тази причина при пациентите с мигрена се наблюдава т. нар. хипервъзбудим мозък – генерира се повече енергия, която в един момент избухва и се проявява като пристъп на главоболие.

Когато електрическият разряд „избухне”, той се разлива като вълна по повърхността на мозъка – започва от окципиталната част и се придвижва със скорост 2-3 мм в секунда към предната част на мозъка. По пътя си тази вълна възбужда болковите рецептори в мозъка, което се проявява като главоболие. Отношение към пристъпите имат и някои невромедиатори, като серотонин например.

При поставяне на диагнозата разчитаме единствено на анамнезата на пациента, което се отнася да повечето главоболия. По тази причина Световната асоциация за изследване на болката (IASP) eизработила критерии, базирани на анамнезата, на липсата на неврологични прояви, на изключване на подлежащи процеси чрез изследване с магнитен резонанс.

Много важно е болката да бъде локализирана – при мигрена обикновено обхваща лявата или дясната половина на главата.

От значение е също така да се установи времетраенето на пристъпа, който е възможно да трае от 24 до 72 часа. Успоредно с това главоболието почти винаги е придружено с гадене и повръщане, а пациентите стават изключително чувствителни към светлина и шум. Когато разговаряме с болните, те споделят, че търсят тъмни и тихи помещения и опитват да заспят, за да елиминират всички дразнения.

Обикновено съветваме колегите да не бързат да поставят диагноза, защото всеки човек би могъл инцидентно да получи пристъп, който повече да не се повтори. Прието е, че за да се постави диагноза, са необходими пет такива пристъпа. Става дума за форма на заболяването, при която липсват предшестващи знаци за поява на главоболие -  това е т. нар. мигрена без аура. 

В около 20% от случаите мигрената протича с т. нар. аура. Става дума за симптоми, които подсказват на пациента, че ще се развие главоболие. Най-често те са зрителни – черни точки, притъмняване, стесняване на зрителното поле. В по-редки случаи се наблюдават т. нар. вегетативни признаци - като болки в корема и гадене, както и проблеми със слуха.  

Характерното за аурата е, че се наблюдава непосредствено преди главоболието – най-късно един час след появата й започва пристъпът. В случаите на мигрена с аура са достатъчни три пристъпа, за да поставим диагнозата.

Поставянето на диагнозата не е трудно, но е необходимо лекарят да зададе правилните въпроси, а пациентът да бъде точен и изчерпателен.

Основното затруднение се среща при отграничаването на мигрената от другите видове първични главоболия – тензионното и клъстерното. Възможните подходи при мигрената включват лечение на пристъпа или профилактика.  

Основен проблем е, че голяма част от пациентите прибягват до самолечение с аналгетици. След около 10-15 години обаче злоупотребата с тези медикаменти води до хронично ежедневно главоболие – мигрената се модифицира и вече много по-трудно се повлиява. С този проблем се сблъскват специалистите както у нас, така и в чужбина.

Правилното лечение на пристъпа  се провежда с лекарства от групата на т. нар. триптани. Те променят активността на серотониновите рецептори и са доста ефективни. Медикаментите от тази група са първо и второ поколение, като разликата е, че при второто поколение страничните ефекти са по-малко. Общо шест са известните на пазара препарати, като в България разполагаме с два от тях и очакваме в скоро време да бъде регистриран и трети. Важно е да се отбележи, че лекарствата трябва да бъдат приемани непосредствено преди началото на пристъпа. Много пациенти изчакват да видят дали главоболието ще бъде силно, но в тези случаи медикаментът не действа.

Профилактично лечение се провежда при болни, които имат повече от два пристъпа месечно. То е свързано с продължителен прием на медикаменти – 1-2 години, независимо дали се наблюдават пристъпи или не. 

От гледна точка на патофизиологията нарушенията при мигрена и при епилепсия са сходни и по чисто емпиричен път бе установено, че някои антиепилептични препарати са много ефективни за профилактика. Пример за такъв медикамент е топирамат, който действа върху калиево-натриевите и калциевите канали. При някои пациенти пристъпите изчезват, а при други намаляват като честота и сила. Препаратът е с много малко странични реакции, добре е проучен, тъй като е на пазара повече от 15 години. Важно е да се добави, че при мигрена дозата е много по-ниска - 100 mg дневно.

Много често през годините бе обсъждано дали е необходимо пациентите с мигрена да спазват някакъв хранителен режим. Оказа се, че само при някои хора пристъпите се провокират от определени храни. Най-често става дума за отлежали сирена, вътрешности от животни, цитрусови плодове, шоколадови изделия. Категорично е доказано също така,  че алкохолът влошава пристъпите.

Член съм на борда Европейското дружество по главоболие и имам наблюдения за подхода в различните страни. В Западна Европа например се полагат много усилия общопрактикуващите лекари да бъдат обучени да разпознават мигрената. Не знам дали са успели, но е сигурно, че в България не сме. Въпреки че сме правили опити. Осъществихме няколко курса за общопрактикуващи лекари, като бяхме поканили  и лектори от чужбина. Колегите проявиха сериозен голям интерес, но работата в първичната доболнична помощ е по-различна и за тях е по-трудно да навлязат дълбоко в спецификата на проблема. Затова мисля, че на този етап в България трябва да сме по-концентрирани върху подготовката на специалисти. Преди време проведохме такова обучение, през което преминаха 60 души, а през тази година планираме ново.  


Мнения