Д-р Валери Гелев: Бързата реакция при болка в гърдите спасява живота
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Д-р Валери Гелев: Бързата реакция при болка в гърдите спасява живота

Д-р Валери Гелев: Бързата реакция при болка в гърдите спасява живота

Болките в гърдите не са безобидни и могат да означават инфаркт

Д-р Валери  Гелев е началник на отделението по кардиология в болница "Токуда".

-  Д-р Гелев, през лятото какво е основното предизвикателство пред хората със сърдечносъдови заболявания?

-  По принцип при по-екстремните метеорологични условия се повишават изискванията към организма. Затова тези пациенти трябва да се предпазват от прегряване, от продължително излагане на слънце и от тежки физически усилия при високи температури. Препоръчвам редовен контрол на кръвното налягане, стриктен прием на медикаментите, щадящ дневен режим, прием на достатъчно течности. Загубата на течности води до хемоконцентрация (сгъстяване на кръвта), което може да провокира сърдечносъдов инцидент.

-  Трябва ли да се намали броят или дозата на лекарствата срещу хипертония, когато е по-горещо?

-  Няма научно установена твърда зависимост на стойностите на артериалното налягане от сезона. Понякога може да се наблюдава спад на кръвното вследствие на дехидратация. Но само лекарят може да прецени дали и как да се промени терапията. Някои препарати, например β-блокерите, не трябва да се спират рязко, защото това може да доведе до така наречения рибаунд ефект, при който стойностите на налягането се повишават повече от изходните.

-  Доста хора смятат, че инфарктът е болест на третата възраст и не търсят навреме помощ при дискомфорт в гърдите?

-  Болките в гръдната област винаги трябва да се изяснят чрез преглед и изследвания, най-малко ЕКГ. Острата симптоматика протича драматично с тежест в гърдите, болка на широка площ в долната част на гръдната  кост, която може да се разпространява или не към ръцете и долната челюст и може да е придружена с изпотяване, гадене, повръщане и др. При такава картина търсенето на спешна помощ може да се окаже решаващо за живота и здравето на пациента. Ако причината за оплакванията се окаже остър миокарден инфаркт, всеки час е решаващ за крайния изход от заболяването. При съвременното инвазивно лечение до шестия час от началото на инцидента се запазват оптимален брой сърдечни мускулни клетки и съответно няма трайни увреждания на помпената функция на сърцето. От 6 до 12 часа резултатът не е така убедителен. Затова акцентът е върху бързата реакция на самия пациент и на неговите близки, за да може да се възползва от съвременните методи за лечение, които са достъпни денонощно в цялата страна. 

-  Инвазивното изследване и процедурите крият ли рискове?

-  Всяко медицинско действие се разглежда като съотношение между ползата и риска. Една коронарография носи под 0.5 процента риск от усложнения, но нека да си дадем сметка какво може да се случи при липса на адекватна диагноза и съвременно лечение. Когато инвазивните методи за изследване и лечение се прилагат при съответните строги показания, ползата е огромна при пренебрежимо малък риск.

-  Какви новости навлизат във вашата дейност?

-  Постоянно спектърът на действие на инвазивната кардиология се разширява. Процедури, които само преди няколко години изглеждаха като фантастика, днес са реалност. Първата балонна дилатация на коронарен съд е през 1977 г. След това се въведоха стентовете, а днес рутинно работим с медикамент излъчващи стентове, които подобряват значително резултатите. Вече дойдоха и биоразградимите стентове, но все още цената им е висока. Първоначално работехме повече чрез достъп от бедрената артерия, а сега основно това става през артерията на ръката. Това намали риска от кръвоизливи и ускори възстановяването на пациентите. Другата посока на развитие е по отношение на структурните заболявания – клапните пороци на сърцето. Днес интервенциите върху аортната клапа са всекидневие за специалистите в цяла Европа. У нас единственият проблем е високата цена на тези процедури заради консумативите. На дневен ред идва и митралната клапа. Скоро и там ще има лечение без необходимост от отворена операция. Но трябва да подчертая, че технологичното развитие не изключва необходимостта от контрол на познатите рискови фактори за развитие на сърдечносъдови заболявания – хипертония, диабет, дислипидемия, тютюнопушене, наднормено тегло, обездвижване.

Мнения