Д-р Aсен Петров: Гастроезофагеалната рефлуксна болест измества по честота язвата и гастрита
Празолид
Празолид
ОТС продукти
Д-р Aсен Петров: Гастроезофагеалната рефлуксна болест измества по честота язвата и гастрита

Д-р Aсен Петров: Гастроезофагеалната рефлуксна болест измества по честота язвата и гастрита

Някои от симптомите са суха и постоянна кашлица, ларингит с дрезгав глас, спастични пристъпи, наподобяващи бронхиална астма, увреждане на емайла на зъбите с множество кариеси.

Д-р Асен Петров е началник на отделението по гастроентерология в "Сити клиник". Има две специалности – "Вътрешни болести" и "Гастроентерология и диететика". 

- Д-р Петров, киселините са симптом на много заболявания. Кои са най-често срещаните?

- ГЕРБ (гастроезофагеалната рефлуксна болест), хроничните гастрити, язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника, хроничната неулцерозна диспепсия. През последните 15 години проблемите при лечението на рефлуксната болест изместиха почти изцяло проблемите при лечението на хроничните гастрити и язвената болест. В основата е една единствена причина: Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е най-често диагностицираното заболяване на гастроинтестиналния тракт (ГИТ) сред населението с т.нар. “западен“ начин на живот, като в определени региони то достига честотата на епидемия. Счита се, че около 60% от хората съобщават за чувство на парене зад гръдната кост или кисели регургитации (чувство на връщане на стомашно съдържимо към хранопровода) в даден период от живота им, които са типични симптоми на ГЕРБ.

- Защо човек получава киселини?

- Основният момент в патогенезата (механизъм за възникване и развитие на болестта) на тази болест е рефлуксът (връщането на кисело стомашно съдържимо) солна киселина и пепсин от стомаха към хранопровода, чийто епител (най-повърхностната „тапицерия“) е много по-податлив на увреда поради характерните му структурни и секреторни особености. Предразполагащи фактори са наднорменото тегло, повишеното налягане в коремната кухина, нарушена функция и дискоординация в механизма на т.н. ДЕС-долен езофагеален сфинктер (функционално активен мускулен пръстен в края на хранопровода, който ритмично трябва да се отваря и пропуска храната само надолу), наличиетo на езофагеална херния, нарушен хранопроводен клирънс (способност да се изчиства от киселото езофагеално съдържимо).

- Колко често се среща това оплакване?

- При 55 до 65% от населението в зряла възраст между 35-65 г. проявява симптоми на парене зад гръдната кост или регургитация (връщане на храна). Пиковете на заболяването във възрастовите граници и разделени по пол са между 35-44 г. възраст при мъжете и 45-55 г. при жените.

- Защо при някои хора те се появяват след хранене, при други по всяко време на деня, а при трети има значение дали са прави или легнали?

- Независимо от времето на поява на симптомите и връзката с храненето включително и денонощният ритъм на стомашна секреция в основата на страданието е трайната дисфункция на т.нар. долен хранопроводен пръстен, чиято роля е да пропуска ритмично и синхронизирано течната и твърда храна и вода към стомаха. Посочените по-горе предразполагащи фактори в това число и доста медикаменти, приемани поради други причини, засилват обратното проникване на силно кисел стомашен сок към хранопровода, който може да достигне даже и устната кухина и да дразни ларинкса и трахеята. Последното довежда до поява на симптоми на гастроезофагелания рефлукс, които не са типични и са познати като извънхранопроводни оплаквания. Такива могат да бъдат суха и постоянна кашлица, рефлуксен ларингит с дрезгав глас, прояви на спастични пристъпи наподобяващи бронхиална астма, увреждане на емайла на зъбите с множество кариеси. Появата на симптоми след нахранване или в легнало положение е много често срещано явление на рефлуксната болест, но оплаквания могат да възникват на гладно или късно през нощта. Те просто алармират, че към хранопровода емигрира силно кисел сок или храна, която дразни лигавицата.

- Вредно ли е да се пие сода бикарбонат?

- Приемът на NaHCO3, позната като хлебна сода, за повлияване на описаните дотук симптоми е погрешен. Известно е, че содата има бърз неутрализиращ ефект върху стомашните киселини, който обаче е краткотраен. Веднага след този ефект се развива свръхпродукция на солна киселина от стомаха, образуваните при неутрализацията мехурчета от СО2 (въглероден двуокис) носят със себе си частици HCL (солна киселина) и, попадайки в хранопровода, поддържат заболяването, което може да доведе до вторично засилване на солно-киселата продукция на стомаха.

- Крият ли риск стомашните киселини и могат ли да доведат до усложнения, ако ги оставим нелекувани?

- Най-честите усложнения на ГЕРБ, когато не се лекува правилно или навреме, са ерозивен езофагит (възпаление на долната част на хранопровода с различна тежест), язва на хранопровода, пептични (свързани със солно-киселата секреция стриктури (стеснения), кръвоизлив, Баретов езофаг (нетипична поява на стомашна лигавица в лигавицата на хранопровода) и аденокарцинома (рак) на хранопровода. Основен диагностичен метод и златен стандарт за доказване на ГЕРБ и нейните усложнения е ендоскопското изследване на хранопровод, стомах и дуоденума.

- Какви са вашите наблюдения – дали общопрактикуващите лекари се отнасят с необходимото внимание към тези оплаквания? Пращат ли пациентите си навреме на специалист?

- Добрата новина е, че през последните години все повече общопрактикуващи лекари познават много добре симптомите на рефлуксната болест и насочват или лекуват пациентите във вярната посока. Това важи и за други специалисти (пулмолози, УНГ специалисти, алерголози, стоматолози), които се сблъскват предимно с нетипичните симптоми на ГЕРБ.

- Кога трябва да се търси помощ? Ако човек веднъж седмично има киселини, трябва ли да потърси компетентно мнение и консултация със специалист?

- И тук важи максимата: колкото по-рано се дефинира здравният проблем, толкова по-добре. Ранната диагностика и лечение предотвратява усложненията и връща качеството на живот при тези пациенти.

- Има ли храни, които предизвикват тези неприятни усещания? Кои други фактори влияят?

- Известни са храните, от които човек в повечето случаи може да получи киселини, но за този вид проблеми е по-важно мотивацията за генерална  промяна в начина на храненето и начина на живот. Ако човек е с наднормено тегло и затлъстяване, ако не се храни ритмично поне три пъти на ден, ако вечер преяжда и си ляга почти веднага след обилна консумация на храна и алкохол, ако е свикнал да носи тесни, пристягащи корема дрехи или спи на много ниска възглавница, то шансът да получи симптоми на рефлукс е почти 100%. Бързото хранене (лошо дъвчене), говоренето по време на хранене, честото посещение на  заведения за бърза хранене, пропускане на закуската или обяда, пушенето, стресът в работата са допълнителните съвременни фактори за развитие на рефлуксната болест.

- Налага ли се промяна в начина на живот, ако пациентът си пие лекарствата?

- При нощната  форма на ГЕРБ се нарушава качеството на живот на пациентите поради болката, накъсването на съня и намалената работоспособност. Влошеното качество на живот през деня и нощта при различните проучвания варира от 40 до 70 процента от страдащите. То обхваща всички сфери, като влияе на общото здраве, физическите усилия, умствената дейност, социалния живот, жизненост, емоции, ежедневна активност. Това влошено качество на живот при пациенти с ГЕРБ го нарежда по сравнимост  до хроничните тежки  социално значимите заболявания като захарния диабет, бронхиалната астма и хроничната застойна сърдечна-недостатъчност.

Лечението с т.нар. антисекреторни съвременни средства, каквито са ИПП (инхибитори на протонната помпа), има за цел основно да поддържа киселинността на рефлуктата в хранопровода на ниво около 4 (колкото се може по-дълго-от 10 до 16 часа), като по този начин симптомите на заболяването изчезват и лигавичните промени претърпяват обратни промени до оздравяване.


Мнения