Публикация

Хората с исхемична болест да внимават през лятото за резки температурни промени

Отпушване на съда със стент по правило се прилага ако стесняването е над 50%


Болните от исхемична болест трябва да внимават през лятото и да не се подлагат на резки температурни промени – например когато преминават от 30-35 градуса навън в охладено от климатик помещение на 20 градуса или пък при влизане във водата, след като са се пекли на слънце на плажа. Това предупреждава д-р Ели Колева, кардиолог от Варна с дългогодишен опит. При по-високите температури човек се поти и губи течности. Тогава вискозитетът на кръвта се променя – тя става по-гъста, по-бавно се движи в съдовете. В горещините освен това се получава разширяване на периферните съдове, което води до периферна вазодилатация - рязко падане на долната граница на кръвното. В някои случаи назначената до момента терапия може леко да се коригира, но това трябва да стане на контролен преглед при специалист, казва д-р Колева.

Исхемичната болест означава стесняване (обтуриране) на големите кръвоносни съдове, които хранят сърдечния мускул. Натрупват се големи мастни депа в големите коронарни артерии. Клиничните прояви са различни според степента на затваряне на лумена, пояснява кардиологът. В последно време това заболяване се среща все по-често и при млади хора. По правило при нях са налице познатите рискови фактори – наднормено тегол, пушене, хипертония. Исхемичната болест на сърцето не бива да се подценява, тъй като при нея смъртността е много по-висока отколкото при хипертония.

Най-осезаемите симптоми се проявяват, когато затварянето на лумена на съда достигне 50% и повече. Пациентът усеща, че е болен. Процесът напредва с възрастта. При по-незначимите натрупвания и по-малко ангажиране на лумена на съда и при физическо натоварване, което води до голяма пулсова честота, най-често се получава опресия – натиск зад гръдната кост и чувство за недостиг на въздух, казва още д-р Колева.

При по-сериозно стесняване на лумена на съдовете – то се установява с инвазивната диагностика – пациентът усеща гръдната болка дори при незначимо физическо усилие. Например тръгва на разходка, но след 300-400 м усеща, че получава болка зад гръдната кост, изтръпване на ръцете до лактите, обща слабост и чувство за умора, затруднено дишане, допълва специалистът.

Кои са рисковите фактори за исхемичната болест?

Има и наследственост, но в последно време кардиолозите обръщат по-голямо внимание на рисковата характеристика на пациентите. При младите хипертоници проверяваме нивата на общия холестерол, коментира д-р Колева. Важен е балансът между лошия (LDL) и добрия (HDL) холестерол. Лошият е виновникът за образуването на атеросклеротичните плаки в лумена. Следим и кръвната захар. Съществена роля играе още наследствеността от страна на родителите за хронични заболявания като диабет и хипертония. Наднорменото тегло при мъжете в съчетание с пушенето, лошият начин на хранене, приемът на концентрати допринасят за натрупването на мазнините в коремната област. Ролята на лекаря е да оцени комплексно всички тези фактори, подчертава д-р Колева.

Типичната картина при младите хипертоници е кръвно, наднормено тегло и висок лош холестерол. Лошото е, че симптоматиката при тях не се проявява скоро след установяването на лошия холестерол и високата кръвна захар и това води до фалшиво самоуспокоение. Ако не се предприемат адекватни мерки за профилактика обаче рискът заболяването да се развие е много голям.

Как се прави профилактиката? При първия преглед при кардиолога се прави обща характеристика – кръвно, липиден профил, установяват се рисковите фактори и фамилната обремененост. Според общия резултат се назначава лечение, което цели освен контрола на кръвното налягане и контрол на холестерола. След около 30 дни се прави оценка на първите резултати от терапията при кардиолога. После цяла година пациентите с исхемична болест остават под наблюдение на личните лекари.

Промяната в начина на живот е неизбежна

Не всеки осъзнава, че лечението е продължително. Повечето пациенти, които идват за първи път при кардиолога, питат „Цял живот ли ще пия хапчетата?” За съжаление така трябва. Проблеми с убеждаването на болните обаче имат не само българските лекари, така е по цял свят по думите на д-р Колева.

Добрата анамнеза е много важна – подробно разпитване за малките маркери. Електрокардиограма, ехокардиографията, може да насочи подозренията към исхемична болест. Ако няма видими ЕКГ-промени следващото нещо е да се направи велоергометричен тест. При достигане на критичната точка с увеличаване на пулса и кръвното налягане, може ясно да се установи недостига на адекватно кръвоснабдяване на сърдечния мускул в определена зона. Като следваща стъпка пациентът може да бъде изпратен на коронарография, която да потвърди диагнозата. Преди години лекувахме пациентите с исхемична болест само с таблетки, докато сега проблемът може да се реши кардинално с отваряне на съда и поставяне на стент, посочва още д-р Колева. Това обаче не означава, че пациентът оздравява на 100%, защото медикаментозното лечение при него остава.

Кога се прибягва до отваряне на съда

По време на коронарографията се прави оценка на големите коронарни артерии. Съгласно съвременните подходи при обтуриране на съда под 50% се преценява, че отварянето му със стент няма голямо значение на комфорта, продължителността на живот, нито пък и по отношение на вторичните усложнения като инфаркт, сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт. Ако запушването на съда е под 50%, пациентът остава на медикаментозно лечение. Появят ли се повече симптоми – болка в гърдите, задух или стягане, се прави повторна коронарография. По преценка тогава се поставя стент. При запушване от 50% и нагоре съдът задължително се отваря със стент - мрежичка, която разширява стените на артерията и „отпушва” мястото. Вече има голям избор на изделия от тази група за всеки конкретен случай. При наличие на повече от две значими стенози на големи съдове, трудни за стентиране, се прибягва до оперативна интервенция и байпас.

Спортът не е противопоказан на исхемичната болест, но кое е уместното физическо натоварване за конкретния пациент може да се прецени само след тест с велоергометър. Ако той вече е претърпял инфаркт, има поставен стент или байпас, се преценява какъв е физическият му толеранс към ускоряването на пулса. Според резултатите лекарят ще препоръча лек крос по 10 минути с почивки или паузи винаги когато се усети задъхване. Фитнесът и силовите натоварвания по принцип не са за препоръчване при тези пациенти.

Д-р Ели Колева е кардиолог във Варна, работи в частен кабинет. Завършила е медицина, има специалност вътрешни болести и ревматология, а след това и кардиология. Работила е във военна болница, където е участвала в разработки за промени в сърдечния ритъм (холтер ЕКГ) при млади матроси и подводничари. Проучването трябвало да изясни как здравите сърца реагират на промените в налягането.


" }-->

Коментари