Нефрологията е специалност, която се включва в групата дисциплини на вътрешните болести. Исторически нейните корени са в древността, когато са описани страданията на болни с бъбречни кризи и болни със спиране отделянето на урина и образуване на отоци, от които те са умирали в тежки мъки и задушаване (Хипократ).

За последните пет-шест десетилетия нефрологията претърпя изключително бурно развитие – за първи път в света сред вътрешните специалности се постигна успешно заместване функциите на вътрешен орган – бъбреци, с изкуствен орган, както и чрез присаждане на нативен орган – бъбрек от друг човек. Това заместване на бъбречната функция постигна удължаване живота на пациентите с много години, което е безспорно постижение на медицината като цяло. Поради тези характеристики на своето развитие нефрологията е постигнала най-голям напредък сред направленията на вътрешната медицина.

Нефрологията има три основни направления или неразривно свързани части: консервативна нефрология, диализно лечение и бъбречна трансплантация. Най-големият дял е диализното лечение, най-високото развитие е бъбречната трансплантация, като за двете основата е клиничната нефрология.

В БЪЛГАРИЯ

Развитието на нефрологията в България преминава през много етапи, белязани със значими събития, по-важни от които са:
- 1958 г. - внасят се първите два апарата за хемодиализно лечение “Nephra II” и се създава възможност за започване на диализното лечение у нас.
- 1962 г. - започват първите успешни и редовни диализни процедури от доц. Е. Патев.
- 1966 г. - изгражда се първата нефрологична клиника от проф. Маждраков.
- 1968 г. - първата трансплантация на дете в института за спешна медицина “Пирогов” от акад. Минков.
- 1969 г. - първата успешна трансплантация на възрастен в Александровска болница от проф. Атанасов.

Развитието на нефрологията у нас към настоящия момент се характеризира с наличието на:- 11 сектора по нефрология в рамките на вътрешни отделения в областни болници;
- 14 отделения по нефрология в областни болници;
- 9 клиники по нефрология в университетски болници;
- над 55 кабинета по нефрология в страната;

- над 65 отделения  за диализно лечение и една добре развита диализна структура в страната, основна част от която е организирана от проф. З. Киряков.

Нефрологията у нас се оформя като самостоятелна специалност през 1973 г. с Наредба № 0-86/28. VІІІ за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри на министър д-р А. Тодоров, публикувана в Служебен бюлетин на Министерството на народното здраве, брой 1, г. ХХІV 1974.Първитенефролози получават своята специалност с протокол №70 от 05.03.1974 г., утвърден от ректор проф. д-р Ат. Малеев:
1. Д-р Гена Петкова Стефанова - к.м.н.
2. Д-р Добрин Добринов Мушмов - к.м.н.
3. Д-р Иван Стоянов Груев - к.м.н.

4. Доц. Любомир Стойчев Теодосиев - д.м.н.

През 1972 г. се създава официалната професионална организация на българските нефролози – Българско нефрологично дружество (БНД). Първи председател е проф. Маждраков, един от основоположниците на нефрологията у нас, следващи председатели са: проф. Андреев, акад. Пухлев, проф. Аструг, проф. Стефанов, проф. Тишков, проф. Киряков, доц. Симеонов, доц. Киперова. Основна цел и задачи на БНД е развитието на нефрологията у нас в синхрон със световните постижения на специалността, обединявайки цялата нефрологична общност и представяйки и защитавайки нейните позиции пред официалните институции – Министерство на здравеопазването, Национална здравноосигурителна каса, Лекарски съюз и др.

Бъбречните заболявания, които са обект на нефрологията, са широко разпространени у нас. Инфекциите на пикочните пътища, които са ежедневен проблем на нефрологията, са втора по честота причина за хоспитализация във вътрешните отделения след инфекциите на дихателните пътища. Заболяванията, които увреждат бъбреците и тяхната функция, са много на брой. Един особено важен момент от съвременната нефрология е, че най-често бъбреците се увреждат от небъбречни заболявания, т.е. такива на други органи и системи.

Най-честа причина е захарният диабет – в една трета от случаите. Той води задължително до бъбречно увреждане след достатъчно продължително време – над 7-10 г. Захарният диабет е изключително широко разпространен в света и с висока честота, което предопределя висока честота на бъбречното увреждане от него. На второ място по честота на бъбречно увреждане е артериалната хипертония. Тя също е световен здравен проблем и това се отразява на честотата на бъбречните увреждания. За нашето съвремие е характерно по-честото ангажиране от бъбречно увреждане при артериална хипертония на младите хора, особено мъжете. Нервно-психическото напрежение и нарушенията на храненето способстват за това.

На трето и следващи места се нареждат първичните заболявания на бъбреците. Сред тях са пиелонефрит, заболявания с обструкция на пикочните пътища (бъбречнокаменна болест, рефлукси, стенози, малформации), първични и вторични гломерулонефрити, наследствени заболявания (поликистоза, подагра, синдром на Алпорт, болест на Фабри, нефронофтиза) и др. Честотата на бъбречните заболявания се определяше на около 1500 души на 1 000 000 население допреди пет години. Съвременните представи за по-честото увреждане на бъбреците и тяхната функция от масово разпространените болести на съвремието – захарен диабет и артериална хипертония, промени настоящите характеристики на честотата на бъбречните заболявания.

От 1974 г. до днес има официално лицензирани над 450 нефролози в България (или 11,25 годишно). За последните три години има изразена тенденция на повишен интерес и увеличаване на лекарите, специализиращи нефрология.Приема се, че бъбречните увреждания, независимо от вида на причината, имат честота над 12%. Практически това означава, че всеки осми човек има бъбречно заболяване – първично или вторично. Особено внимание заслужава да се обърне на медикаментозно предизвиканите бъбречни увреждания. Сред тези медикаменти са статини, антибиотици, контрастни вещества за образни изследвания. Това категорично предопределя необходимостта от по-чест контрол на бъбречната функция. Нефрологията у нас се характеризира с бързо развитие, което не закъснява от водещите световни тенденции. Това се предопределя от добрите традиции в това отношение, от възможността за пряк достъп и информация за световния опит, както и на професионализма на нашите нефролози.