През 1921 г. чешкият писател Карел Чапек за пръв път използва термина робот в своята пиеса „Универсалните роботи на Росъм”. Чешката дума robota означава насилствен, робски труд. Оттогава до днес роботите от примитивни уреди, изпълняващи определена функция, еволюираха до системи, изпълняващи сложни задачи. Първият робот в хирургичната практика е използван през 1985 г. за извършване на неврохирургични биопсии, а неговото име е PUMA 560. Следва разработването и въвеждането в практиката на роботи с различни по сложност функции и в разнообразни сфери на лекарската практика (PROBOT, ROBODOC, AESOP TM 1000, Da Vinci, Zeus, CyberKnife®,Da Vinci S, Da Vinci SI и др.).

С въвеждането на асистирана с робот хирургия, се създаде нов тип минимално инвазивно оперативно лечение, предлагащо ефективна, щадяща пациента алтернатива на отворената и лапароскопската хирургия. Възможността за извършване на сложни оперативни интервенции, се съчетава със значително намаляване на кръвозагубата и извършените хемотрансфузии, следоперативната болка, бързата дехоспитализация и завръщане към нормалния ритъм на живот. Благодарениe на добрата резолюция, триизмерния образ и 10-12 кратното оптично увеличение на оперативното поле, се постига прецизност и сигурност на хирургичната интервенция (фиг.1).

Фиг.1 Оптична система за триизмерен образ на системата Da Vinci

Манипулирането в „гъвкава“ среда отговаряща на индивидуалните изисквания на хирурга, осигуряват ергономичност и създават условия за максимална концентрация върху поставената цел. Системата Da Vinci и инструментите с интегрираната EndoWrist® технология предлагат максимална свобода на движение, дори и в трудно достъпни области (фиг.2). Тези преимущества са от особено значение при лечението на онкологичните заболявания, тъй като позволяват максимална радикалност, съчетана с минимална травма на съседните органи, кръвоносни съдове и нерви. 

Фиг. 2 EndoWrist® технология – гъвкав дистален край на инструментите

Асистираната с робот хирургия в САЩ, а вече и в Европа с предимствата които предлага, вече заема своето място в стратегията за борба с раковите заболявания. При необходимост от провеждане на лечение, допълващо опертивното (лъче-, химиотерапия), бързото възстановяване, без усложнения е от особено значение.

Първата хирургична интервенция асистирана от системата Да Винчи е холецистектомия, извършена през 1997 г. от Jacques Himpens и Guy Cardier в Брюксел, Белгия. На 07.09.2001г. е извършена първата трансатлантическа роботизирана холецистектомия от френски хирурзи намиращи се в Ню Йорк на 68 годишна пациентка в операционна зала в Страсбург, Франция[1]. Интервенцията е наречена операция на Линдберг, северноамерикански пилот извършил първия успешен трансатлантически полет  (20-21.05.1927). Така мечтата за извършване на операции от разстояние се осъществи и се приложи на практика концепцията за телемедицина.

Днес основните насоки от общата хирургия в които все повече се налага асистенцията с робот са оперативното лечение на: жлъчния мехур и жлъчните пътища; затлъстяването; заболявания на панкреаса (възпалителни и неопластични); рак на стомаха; ахалазия.

През 2002 г. Weber и сътр. [2] извършват първата дясна колектомия и сигмоколектомия за доброкачествени заболявания. През 2008 г., Baik и сътр.[3] оперират пациент с рак на средна и долна трета на ректума.

Според таргетния орган троакарните портовете се разполагат по различен начин върху предната коремна стена, а роботът има ръзличен достъп (docking) към пациента. Така например S. Hyuk представя за дясна колектомия, сигмоколектомия и предна резекция съответните схеми на троакарно позициониране (фиг. 3, фиг. 4, фиг. 5) [4].

Фиг.3 Позициониране на портовете и docking при дясна колектомия

Фиг. 4 Позициониране на портовете и docking при сигмоколектомия

Фиг. 5 Позициониране на портовете и docking при предна резекция A: Хибриден метод – лапароскопски/роботски В: изцяло роботски достъп

През 2005 г. екип от Университетската клиника Илинойс в Чикаго, успешно със системата Да Винчи извършва резекция при рак на черния дроб, отстранявайки около 60 % от паренхима. По-късно,под ръководството на Prof. Giulianotti,в същата клиника са извършени панкреатектомия и операция на Whipple. Впоследствие авторите докладват и за първата успешна роботизирана чернодробна резекция от жив донор за трансплантация [5].

Затлъстяването с лавинообразното си зачестяване, е социално значим проблем. Във връзка с неуспехите на консервативните методи за редуциране на теглото, в хирургичната практика се разви сравнително ново направление – бариатрична хирургия. Предлагат се разнообразни техники за хирургично лечение – стомашни сонди, стомашни рингове, стомашен байпас и др.  Роботизираният стомашен байпас се налага като разумна алтернатива на наличните до този момент достъпи, предвид затрудненията, свързани с екстремно високия пондерален индекс.

С поставянето на „диагнозата”, понякога се променят живота, мечтите и очакванията за бъдещето, но с помощта на квалифициран екип и използвайки предимствата на вече достъпните високи технологии, ние вярваме, че пациента трябва да бъде адекватно информиран и да има възможността да избере най-подходящия метод на лечение за своето заболяване.

1.  Marescaux J, Leroy J, Rubino F, Vix M, Simone M, Mutter D. Transcontinental Robot Assisted Remote Telesurgery: Feasibility and Potential Applications. Annals of Surgery 2002;235:487-92

2.  Weber P.A., Merola S., Wasieleswski A, Ballantyne G.H. (2002). Telerobotic-assistedlaparoscopic right and sigmoid colectomies for benign disease. Dis Colon Rectum,45, 1689-1694

3.  Baik S.H., Lee W.J., Rha K.H., et al. (2007). Robotic total mesorectal excision for rectal cancer using four robotic arms. Surg Endosc, 22, 792-797.

4.  Seung Hyuk Baik and M.D. (2010). Robotic Assisted Colorectal Surgery, Robot Surgery, Seung Hyuk Baik (Ed.), ISBN: 978-953-7619-77-0

5.  Ahmed K; Khan MS; Vats A; Nagpal K; Priest O; Patel V; Vecht JA; Ashrafian H; et al. (Oct 2009). Current status of robotic assisted pelvic surgery and future developments. Int J Surg. 7:431–440