На 11 и 12 юли т. г. Пловдив бе домакина на Курс по функционална ендоназална синус хирургия с демонстрации на живо.

Специално за CredoWeb председателят на Българското ринологично дружество доц. Диляна Вичева разказва за основните акценти от събитието, както и за проблемите, пред които се изправят българските специалисти. 

- Доц. Вичева, с какво курсът по ендоназална синус хирургия бе различен от други научни форуми?

- В България курс от такова естество се провежда за пръв път. На живо бе  осъществена видеоконферентна връзка между университетската болница „Св. Георги” и хотел „Империал” в Пловдив. Участваха видни световноизвестни ринолози, извършвани бяха по три операции на ден на живо с показване на различни тънкости, методики и правила по време на оперативното време. Всичко това допринесе изключително много в научен и в практически аспект за дообогатяването на българските оториноларинголози.

- Кои бяха основните акценти от събитието?

- Курсът бе посветен на идентифициране на анатомията и основните оперативни техники с помощта на функционалната ендоназална синус хурургия. Участниците се запознаха с лечението на хроничен риносинуит, неговите усложнения и случаите на налична патология в основата на черепа. В лекционните и демонстрационни панели акцентът бе поставен върху прилагането на техники за безопасна ендоскопска синуназална хирургия, както и на работата с навигационна система по време на различни видове оперативни техники на глава. Програмата включваше  също така проблеми на анатомията на носа и носните хрущяли, функциите на носната лигавица, основни оперативни правила и техники за съвършената ринопластика, включително и при деца. Демонстрирано бе съвременното приложение на балонната синуспласика.

- Какви нови терапевтични похвати бяха демонстрирани?

- Приложението на шейвърна система при налични хронични риносинуити с носни полипи, както и използването на 3D навигационна система, която дава триизмерен образ на пациента и помага на лекаря по време на операция да се ориентира по-добре в променената анатомия. Методът е особено подходящ при пациенти, които вече са  претърпели оперативна интервенция. Важно условие, за да се работи с тази навигационна система, е предварително да се направят компютър-томографски образи със стъпка от 1 мм (заложен стандарт) на околоносните кухини.

- Каква част от тези методи могат да бъдат приложени в България?

- Всички нови техники, които бяха демонстрирани, могат да бъдат приложени от българските лекари, стига болниците, в които работят, да закупят необходимата техника.

- На какво ниво се намират българските ринолози в сравнение с техните колеги от Западна Европа?

- По съвършенство на работа българските ринолози съвсем не отстъпват на колегите от Западна Европа. Разликата е, чуждите специалисти не се притесняват от липсата на консумативи, апаратура и съвременна медицинска техника. У нас сякаш сме свикнали да ни се отговаря  с ”няма”.

Голяма част от лекторите дори си бяха донесли конци и тампонади, защото при нас и това се осигурява трудно – обикновено ги изработваме със собствените си ръце. Разбира се, те проявиха изключителна търпимост, разбиране и добронамереност, като обещаха в бъдеще да помагат на българските ринолози.

Остават обаче много въпроси, на които отговор все още няма. Кога най-накрая ситуацията в българското здравеопазване ще се подобри? Кога ще бъдат набавени необходимата медицинска апаратура, за да можем и ние да работим в нормални условия. Защото недоимъкът води и до по-лошо медицинско обслужване на българските граждани. Разбира се, пациентите също трябва да проявяват разбиране, тъй като в определени моменти ние работим в екстремни ситуации  - с подръчни материали, като на фона на тази реална обстановка извършваме чудеса.

- С какво форумът бе полезен за българските специалисти?

- Изключително полезен бе личният контакт с наистина уникални лектори. Благодарение на Българското ринологично сдружение бе изградена тясна взаимовръзка с възможности за двустранна колаборация. Очертаха се и бъдещите пътища за това сътрудничество. Двама от български специализанти с научни разработки по ринология бяха наградени, като ще бъдат поети всичките им разходи по участието във Втората българо-италианска ринологична среща, която ще се проведе  в италианския град Триест между 24 и 26 октомври т.г. На други двама специализанти пък ще бъде заплатена регистрационната такса за същото събитие.

Мога да заявя, че форумът предизвика сериозен интерес и вдъхна оптимизъм сред участниците, че и в България могат да се случват научни форуми с висок научен и практичен потенциал. Повечето от колегите изразиха позиция, че това трябва да се превърне в традиция.