Сдружението на общопрактикуващите лекари иска да се въведат коефициенти при заплащането на диспансерно наблюдение в ПИМП в зависимост от броя на заболяванията, които има пациентът.

- Доц. Киров, кои са основните цели и задачи, които си постави Националното сдружение на общопрактикуващите лекари на последното отчетно-изборно събрание в Трявна?

- Делегатите на общото събрание обсъдиха и приеха някои основни насоки. Една от тях например е да работим в посока бюджетът за ПИМП да достигне в близките години този в страните на ЕС или 12-15 % от бюджета на НЗОК. Искаме също така да насочим усилия за решаване на проблемите със специализацията - това са срокове на практическия стаж, обучение на студенти в акредитираните практики и други. Сдружението иска също така задължителните дейности по диспансерното наблюдение и профилактиката да бъдат извън регулативните стандарти, да се въведат коефициенти при заплащането на диспансерно наблюдение в ПИМП в зависимост от броя на заболяванията, които има пациентът.
Друг проблем, който трябва да се оптимизира, е изискването за разположение на ОПЛ извън графика, да се намали хартиената документация, да се възприеме електронен вариант на отчетите към всякакви институции, които същите да теглят от базата на НЗОК. Сега се налага ние да ги разпращаме до къде ли не. Друг въпрос, който е важен за общопрактикуващите лекари, е въвеждане на стимулиране на добрите практики в ПИМП и акцент върху профилактиката с участие в национални програми.

- Вслушват ли се управляващите в експертните становища, подавани от сдружението?

- Всички слушат, но чуват тези, които са компетентни, за да разберат, и отговорни, за да имат волята за промяна. През последната година донякъде липсваше чуваемост единствено от страна на МЗ. С останалите институции, включително НЗОК, сме поддържали диалог - повече или по-малко. Какво ще бъде отсега нататък, предстои да видим. Нашите искания са последователни и ясни.

- Като национален консултант сте дали становище по изискванията, заложени в новия Медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции.  Кое според Вас е неизпълнимо или неприложимо в нашите условия?

- Като национален консултант съм давал различни становища и предложения, които винаги са били съгласувани и са резултат от екипната работа в НСОПЛБ. Ние сме предали в МЗ Медицинските стандарти по обща медицина, чието приемане все още се протака и вече си мисля, че това се прави умишлено от определени хора. Но вярвам, че проблемът скоро ще бъде решен. Имаме предложения за промяна в наредбата за специализация и др. Изпратихме скоро писмо с покана за среща към д-р Андреева, защото решението на някои проблеми повече не може да се отлага.

- Най-после и в България започват да се реализира, макар и частично, електронно здравеопазване – улеснен достъп до пациентското досие, предстои въвеждане на електронна рецепта. Смятате ли, че ОПЛ ще са мотивирани да попълват веднага пациентското досие? Добре ли са организирани нещата?

- Странно е, че за това електронно досие се говори като за нещо, което не съществува и тепърва трябва да се създава. Всъщност, такова има. Това информацията, която е постъпвала и постъпва в масива на НЗОК за всеки един пациент, който е ползвал услугите в различните нива на системата на здравеопазване. Тези данни се подават ежемесечно от ОПЛ, колегите от СИМП, както и от болничната помощ. Просто трябва да се определи обединяващият идентификатор, например ЕГН, и да се даде ключ за достъп. Проблем виждам само в информацията за вида и обема на ползваната спешна помощ, тъй като там няма такава детайлна информация в електронен формат, а и този вид услуга се ползва от всички, независимо от здравноосигурителния статус.

Подобна организация на формиране на досието ще облекчи работата на ОПЛ, защото сега ние губим много време да нанасяме данни от предадени на хартия консултации от колегите от СИМП, които те от своя страна, така или иначе, внасят в НЗОК в електронен формат. За останалите ползи от възможността да се види цялото здравно досие на пациента просто е излишно да коментирам, защото са очевидни.

 - Има ли излишна бумащина, остарели наредби, които би следвало да отпаднат? Например лекари от болничната помощ се оплакаха, че въпреки въвеждането на електронни журнали, не са отпаднали изисквания от 50-те години за дублираща се информация на хартиен носител.

- Прави са колегите. Тази наредба за амбулаторните журнали е проблем и за нас. Любопитен е фактът, че не можем да я открием - толкова е стара. Може би от времето преди да се появят компютрите. В тази връзка предстои да предложим промени в начина на отчитане към РЗИ за имунизациите и профилактичните прегледи. Нашата идея е да подаваме тази информация само към НЗОК/РЗОК като част от електронния ни отчет, а съответните институции да я получават от там. Необходими са и промени в наредбата за изписване на безплатни или лекарства с намаление, например срокът от 90 дни да се удължи на 100, което ще реши някои проблеми в работата ни и ще бъде от полза на пациентите. Има и други, които скоро ще обявим публично.

 - Как гледате на въвеждането на електронната рецепта?

- Това е част от оптимизирането на работата в системата, но не бива да се фиксираме върху нея като приоритет. Има други по-важни неща, които трябва да са първи стъпки в електронизацията и за тях говорихме преди малко.

 - Как е заплащането при джипитата, има ли големи диспропорции между столицата и малките градове? Има ли неща, които могат да бъдат подобрени само с организационни или нормативни промени?

- Пакетът от дейности, които извършват ОПЛ е еднакъв, независимо от местонахождението на практиката. То обаче определя сериозни специфики в осъществяване на дейността. Едно е да работиш в големия град, където „на една ръка разстояние“ има изобилие от лаборатории, ДКЦ, болници и всичко, което може да предложи системата, съвсем друго е да си на 50-100 км от такова място и да си сам-самичък. Трябва да се решат трудностите, свързани с намирането на заместник, ползването на определено време за почивка, защото ние нямаме регламентиран отпуск, да се реши дефинитивно проблемът с т.н. 24-часово разположение и други въпроси. Необходими са политически решения, съобразени с нашите предложения, които да създадат такива условия и правила за работа, както и финансиране на общата медицинска практика, които да я превърнат в привлекателна за младите колеги специалност и поле за професионална изява, както и да задържат в това поле тези, които в момента работим там.