Публикация

От печата: Много думи, малко здраве

В следващите 7 години властта предвижда рязък прелом при профилактика


Министерството на здравеопазването е на път да спази последния срок за подготовка на Национална здравна стратегия, която Брюксел очаква с нетърпение. Документът обаче е твърде общ, на принципа „много думи, малко здраве”, информира в. „Преса”.

„Стратегията е за периода 2014-2020 година. И според това какво залагаме в нея, Брюксел ще прецени колко евро да ни отпусне. В първия вариант на договора за партньорство с ЕС за следващия програмен период здравната стратегия липсваше. Бившата министърка Десислава Атанасова изобщо не е работила по този документ, защото имало спор дали да го пише нейният екип, или този на президента Плевнелиев”, отбелязва всекидневникът.

„Когато Таня Андреева седна в горещото кресло на здравния министър, се зае със стратегията, но записаното в нея не дава отговор на основни въпроси - как ще се преструктурират болниците, как ще се спре източването на финансов ресурс, как лечението ще стане по-ефективно, как Бърза помощ ще стане адекватна и как ще се подобри детското и майчиното здраве. Липсата на визия е компенсирана с общи пожелания”, коментира вестникът.

Изданието информира, че един от основните фокуси на стратегията е засилване на профилактиката и превенцията. От написаното в документа обаче не ставало ясно как точно ще се направи „рязък прелом в здравната политика с акцент върху промоцията на здраве и профилактиката на болестите”.

„В документа пише, че 50% от причините за влошаване на здравето на населението са социално-икономически фактори. Така вината се прехвърля към други ведомства, които трябва да предлагат мерки за преодоляване на бедността и социалното изключване”, отбелязва всекидневникът. И още: „Начинът на живот с нездравословните навици като тютюнопушене и преяждане има принос към разболяването ни в 20% от случаите. Генетичните фактори за разболяването имат дял от 10% и още толкова замърсената околна среда. Така на здравната система се пада едва 10% от общото въздействие върху индивидуалното, груповото и общественото здраве”.

Вторият голям фокус на стратегията е насочен върху това как да се преструктурира болничната помощ и как да се усъвършенства Спешната помощ, така че болните да получават по-добра медицинска помощ, без да се разпилява национален и европейски ресурс.

„Там обаче има само записани откъслечни намерения и обещание, че в бъдеще ще се изработи подробен план. МЗ е записало, че е необходим нов подход при финансиране на здравеопазването, който да не се влияе от „политически и финансови съображения”, а да отчита ролята на тази система в цялостната икономика. Това означава заявка за искане на по-висок бюджет за здравеопазване като процент от БВП. Не само у нас, а и в ЕС действа принципът „пари срещу реформи”, пише „Преса”.

Изданието отбелязва още, че проекта на документа е посочено, че песимистичният вариант на планираните средства е в рамките на 4,75%, а оптимистичният е в рамките на 5,25% от общите средства по програмния период от 2014 до 2020 г. Имало и разчети по отделните политики.

„Догодина за първична медицинска помощ е предвидено да похарчим 213 077 000 лв. (общо национално и еврофинансиране), а през 2020 г. - 289 437 000 лв. За болнична помощ ще харчим съответно 1 162 693 000 през 2014 г. и 1 353 592 000 лв. през 2020 г. Дали обаче Брюксел ще приеме тези сметки, зависи и от убедителността на документа”, допълва вестникът.


В стратегията са записани и пет основни цели до 2020 г.:

Цел 1: В ранното детство - подобряване на здравето на децата от 0 до 1-годишна възраст, намаляване на детската смъртност с 20% до 2020 г. в сравнение с 2011 г.
Цел 2: В късното детство - подобряване на здравето на децата от 1- до 9-годишна възраст, намаляване на детската смъртност с 20% до 2020 г. в сравнение с 2011 г.
Цел 3: В юношеството - подобряване на здравето на децата от 10- до 19-годишна възраст, намаляване на детската смъртност с 20% до 2020 г. в сравнение с 2011 г.
Цел 4: В икономически активната възрастова група - подобряване на здравето и работоспособността на хората в икономически активните възрастови групи (20-65 години). Намаляване на смъртността с 20% до 2020 г. в сравнение с 2011 г.
Цел 5: Във възрастовата група над 65 години - подобряване на здравето на лицата над 65-годишна възраст и създаване на възможности за активен живот на възрастните хора. Намаляване на хоспитализациите с 20% до 2020 г. в сравнение с 2011 г.


" }-->

Коментари