От печата: В болниците се дават над 120 млн. лв. подкупи годишно
14.08
CredoWeb
CredoWeb
Компания
От печата: В болниците се дават над 120 млн. лв. подкупи годишно

От печата: В болниците се дават над 120 млн. лв. подкупи годишно

Лечебните заведения и докторите - двойно повече от необходимото, според здравната стратегия

Здравната система в страната е пренаситена с медицински специалисти и болници, но в същото време е неефективна и подкупна. Неформалните плащания възлизат на около 3,6% от общите публични разходи за здравеопазване и представляват голямо предизвикателство за политиците. Така е описан един от най-тежките и нереформирани сектори в проекта за национална здравна стратегия 2014-2020 г., информира в. „Сега”.

Документът е публикуван за публично обсъждане на сайта на Министерството на здравеопазването.

За 2013 г. за сектора са предвидени 3,353 млрд. лв., което означава, че според МЗ в системата се въртят още около 120,7 млн. лв. под формата на дарения и такси за определена услуга. Ведомството цитира проучвания, че подкупите се увеличават и това е резултат от негативното функциониране на здравеопазването и влошения здравен статус на населението. Но не уточнява какви са тези проучвания и как е изчислен делът на нерегламентираните плащания, изтъква всекидневникът.

Българската здравна система разполага със значително повече ресурси спрямо средноевропейските стандарти, става ясно от проекта за стратегия. Например осигуреността с болници е двойно по-висока от средната за ЕС – 2,67 на 100 000 души, а с болнични легла е 663 на 100 000 души. През 2012 г. на 100 000 души са се падали 393 лекари, докато средноевропейският показател е 333. Към края на м.г. в страната са функционирали 339 болници, диспансери, онкоцентрове и заведения за психично болни (с 35 785 легла). От тях частните клиники са 92 (6916 легла).

В същото време са налице регионални диспропорции, които пораждат неравенства в достъпа до медицинска помощ, отбелязва докладът. Осигуреността с лекари по области варира от 25,6 до 50,2 на 10 000 души от населението и е най-висока в областите, в които работят медицински университети и университетски болници.

Картината в следващите 10 години обаче вероятно сериозно ще се промени заради все по-задълбочаващия се недостиг на медицински специалисти, предупреждават от МЗ. Дефицитът на хора в определени специалности има потенциал да дестабилизира цялата система и да доведе до още по-голям отлив на медици. Сред причините са миграцията, повишаването на средната възраст на работещите лекари и липсата на ефективно планиране на човешките ресурси в сектора. Започват да се открояват „неатрактивни” специалности - клинична патология, инфекциозни болести, анестезиология и интензивно лечение, епидемиология, социална медицина и здравен мениджмънт и др. Студентите предпочитат да специализират кардиохирургия, акушерство и гинекология, ендокринология и кардиология, допълва изданието.


Реклама

Мнения