Публикация

Откриха два гена, типични за рака на гърдата в България

Откриха два гена, типични за рака на гърдата в България

98% от жените, диагностицирани в ранен стадий, са живи на десетата година.


В генната характеристика на българката са идентифицирани два гена с дефекти и мутации, които не се установяват при пациентки в други страни, съобщи д-р Зинаида Гаранина, хирург мамолог от София. Изследването още е в начална фаза, осъществява се съвместно от лекари в Специализираната болница по онкология в София и Института по генетика на БАН. Вече обаче е установено, че българката има много характрена лична генна карта за носителство. Не говорим за BRAC1 и BRAC2, които са унифицирани като рискови и се срещат в много страни, а за типични за България гени, уточни д-р Гаранина. Тази специфична генна характеристика предопределя развитието на болестта.

Има смисъл да се ходи на редовни профилактични прегледи, уверява специалистката. Съвременните възможности за диагностиката позволяват откриването на заболяването в ранен стадий. Новите лекарства също имат големи успехи. Особено доволни сме, когато открием тумор в ранен стадий, защото тогава жената е обречена да е жива и здрава, коментира д-р Гаранина. Затова тя подкрепя първата скринингова програма у нас „Спри и се прегледай”, която предвижда и преглед за рака на гърдата. Ако не се открие навреме, туморът може да метастазира както в гърдата, така и в околните тъкани. Засягат се най-вече лимфните възли в съседство - подмишница, надключица и вътрегръдните , но също и някои органи като бял дроб, мозък, кости или яйчник. Близо 4000 жени всяка година получават диагноза рак на гърдата, а 1100-1200 умират. Най-много болни има в София, Пловдив, Варна и Бургас.

Любопитно е, че заболяването засяга по-често жените в развитите страни. Възможно обяснение е това, че в бедните държави жените раждат по-рано и повече, а това е предпазващ фактор. За сметка на това обаче там се разболяват средно 10 г. по-рано отколкото в развитите страни. „Преди години за рискова се смяташе пълната жена с диабет, която не е раждала до късна възраст. Сега обаче болестта застрашава вече слабите, образованите жени, подложени на голям стрес, с нерационално хранене”, коментира специалистът.

Като рискови фактори днес се оценяват ранното идване на менструация и късната менопауза – това означава, че жената е била изложени на влиянието на естрогена за по-дълъг период. Алкохол, пушене, стрес, лъчева радиация (работа в йонизиращи среди), генетична предразположеност – това са другите рискови фактори.

Първите покани за прегледи, изпратени в рамките на програмата „Спри и се прегледай”, изплашиха доста хора, признават от организаторите. Причината е, че скринингът като подход все още е напълно непознат в България, макар че в развитите страни се използва отдавна с голям успех. Хората у нас смятали, че им има нещо и затова ги канят. При скрининга за преглед се търсят хора, подбрани на случаен принцип по предварително зададени критерии за възраст и пол, за които няма данни да са развили заболяването. Самият преглед се извършва от специално обучени екипи, които включват съответните лекари, лаборанти и рентгенолози. Например снимките от мамографа се гледат поне от двама обучени специалисти, за да са сигурни заключенията, поясни д-р Горанина.

Скринингът отсява главно две групи. Първата е от пациенти, при които категорично е сигурно, че става дума за рак. Тя директно се изпраща на лечение. Втората група е от жени с доброкачествени образувания. Сред тях има т.нар. облигантни канцерози – образувания, които от 5 до 25 г. след диагностицирането им може да се превърнат в злокачествени, допълва онкологът. Тази група се наблюдава и лекува при необходимост.

Допълнителните изследвания, които може да се назначат при съмнение за онкологично заболяване, понякога включват мамосцинтиграфия – изотопно изследване за бързината на промяна на клетките. То помага на терапевта да вземе решение дали да препоръча наблюдение или операция. Уточняващите изследвания се налагат, защото при някои жени жлезната тъкан е много плътна и не дава добро изображение. Ядрено-магнитният резонанс все още е много скъпо изследване за скринингови цели. С тънкоиглена биопсия пък се изтеглят клетки от образуванието, изследват се и се уточнява видът им. Хирургичната биопсия се прави при хирургично лечение на фиброаденоми, папиломи (доброкачествени образувания с неясен малигнен потенциал). Тя отстранява риска от рак, но и дава представа за съседната тъкан и процесите в нея, определя как ще протече наблюдението на пациентката.

„Например имали сме случай, когато при гърда с плътна жлезеста тъкан се открива киста. Допълнително изследване обаче показва, че в нея се е развил малък рак. В други случаи обаче мамографията може да е достатъчна”, коментира д-р Гаранина. Скрининговите изследвания са едно от големите достижения на 20 в. Откриват се ранните стадии, когато заболяването е напълно лечимо. При жените с образувания до 2 см, без ангажирани лимфни възли или разсейки, преживяемостта на десетата година е 98%. Човешкият живот няма парично измерение, но при напредналите стадии лечението е не само скъпо, но и мъчително за пациента. Ранното откриване гарантира живота и здравето.

Добре е да се знаят дори доброкачествените образувания като фиброзна мастопатия и липоми. Висок риск от малигнизация има при фиброкистозната мастопатия и папиломатозата, а също и при фиброаденомите, които се носят продължително време в гърдата и не се оперират. Аденозата, различните видове хиперплазия – атипична, дуктална и овуларна, също може да преминат в рак, затова е необходимо проследяване. „Препоръчваме дори на бременните в последните месеци от бременността да се изследват на ехограф, защото понякога има случаи на възникване на рак по време на кърмене или веднага след това. Туморите се изместват към по-млада възраст”, пояснява онкологът.

Коментари