Видове постваксинални усложнения и реакции
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Видове постваксинални усложнения и реакции

Видове постваксинални усложнения и реакции

На родителите трябва да се предоставя обективна информация от сравнения между възможните усложнения при заразяване и регистрираните нежелани ефекти.

Страховете от нежеланите странични ефекти при имунизация почиват на някои исторически данни. Например в Япония през 1948 г. 68 деца са починали след ваксинация за дифтерит поради наличието на токсин вместо токсоид в препарата. През 1955 г. в САЩ пък са наблюдавани локални случаи на вяла парализа след имунизация против детски паралич с ваксина, произведена в лаборатория в Калифорния. Днес родителите често имат притеснения дали ваксините не водят до аутизъм. Предположение за такава причинно-следствена връзка е изказана през 1998 г. във връзка с диагностицирането на заболяването при 12 деца с възпалителни заболявания на червата. Дори самата публикация тогава обаче не излиза с твърдение, а само с предположение за такава връзка. Следват много проучвания в САЩ, Финландия и Швеция. Едно от най-продължителните е в Дания – анализирани са ваксинираните деца от 1991 до 1998 г., като 86% от тях са получили ваксината. Честотата на аутизъм при ваксинираните е била като на неваксинираната популация. Ясно е, че когато се хвърли в публичното пространство едно твърдение за връзка на определено заболяване с ваксините, после са необходими много усилия и проучвания, за да се успокоят страховете на родителите.

Нашата задача като специалисти не е да отричаме, макар и малка възможност за постваксинални ефекти, а да подчертаем факта, че ползата от имунизациите значително надвишава тези рискове. Според СЗО имунизационните програми и осигуряването на чиста питейна вода са сред най-важните глобални въпроси.

Как родителите възприемат рисковете? Лекарите ще бъдат улеснени в обясненията си пред родителите, ако имат предоставена обективна информация и данни от сравнения между възможните усложнения при заразяване в действителност с ваксинопредотвратимото заболяване и регистрираните нежелани ефекти. Под неблагоприятни постваксинални ефекти разбираме онези, които са времево асоциирани с определена ваксина. Винаги трябва да имаме предвид и факта, че те може да не са свързани със самата имунизация. Затова се прави събиране на доказателства.

В обществото често се дискутират главно случаи при децата. Повечето постваксинални ефекти са регистрирани при деца, но това е нормално, понеже тогава най-интензивно се поставят ваксините. Важен момент е, че в ранна възраст децата често боледуват от вирусни и бактериални заболявания, които причиняват симптоми, сходни на тези в постваксиналния период. В много случаи имаме съвпадения на здравни събития, които не са свързани със самата имунизация.

Друга особеност е, че пикът на проявление на някои заболявания съвпада с периода на активна ваксинация – например аутизмът се диагностицира най-често на 1-2 г. Това е повод да се асоциира заболяването с имунизациите. Изказват се още съмнения за връзка на HPV ваксината с някои автоимунни заболявания. Тук също имаме съвпад с естествения пик на автоимунни заболявания при момичетата в периода 10-12 г.

Оток, зачервяване и болка са най-честите локални реакции след поставяне на ваксина. Появяват се обикновено до 48-ия час. По-редки прояви са абсцес на инжекционното място или целулит. Една от най-честите реакции е фибрилитетът, който се появява до третия ден. При ваксината срещу морбили, рубеола, паротит температурата може да се появи по-късно – от 5-ия до 14-ия ден.

По-редките системни реакция, макар да не са опасни, тревожат родителите. Такива са хипотоничните хипореактивни епизоди, при които  може да се наблюдават колапс, намалена реактивност. Те се наблюдават при деца под 2 г., обикновено скоро след ваксината – до 12-ия час. Състоянието е бързо преходно - настъпва пълно възстановяване до втория ден, като категорично е мнението, че такива клинични прояви не са противопоказания за последващи имунизации. По-редки системни реакции при кърмачета може да са неспокойство, плач, изпищяване, диария, паротит, отит. Анафилактичните алергични реакции също са изключително редки – една на един милион деца. 

Най-сериозните страхове на родителите са свързани с гърчове или трайни неврологични усложнения като енцефалопатия. Най-често се случват фебрилните гърчове при деца, които вдигат температура след имунизацията. По принцип те се наблюдават най-често във възрастта от 5 месеца до 6 г. с пиков период на 12-14-месечна възраст. Всяко едно фебрилно заболяване при дете, което е предразположено, може да стигне до фебрилен гърч. Това не се приема като основание за отказ от имунизация според съвременните медицински изисквания.

Макар и рядко, има случаи на нефебрилни гърчове в постваксиналния период. В голямата си част те не са свързани със самата ваксина, но задължително трябва да бъдат консултирани с детски невролог.

Рискът от енцефалопатия, който се свързва с тривалентната ваксина за морбили, рубеола и паротит, е много нисък - едно на един милион. Ако детето развие заболяването, тогава рискът да получи същото усложнение  е много по-висок – едно на хиляда деца, заболели от морбили. Има описани и други много редки случаи - вяла парализа с жива полиомиелитна ваксина, която вече не се използва, или хематологични при ваксина с противоморбилна компонента. Последните също са редки - едно на 30-40 хиляди деца, като те също имат предразположение към автоимунен тип цитопения. В общата популация тя често се явява след вирусно заболяване. Също редки постваксинални ефекти са артрит и синкоп.

Сравнителните данни с рисковете, ако се развие съответното заболяване, са силен аргумент в полза на ваксините. Например едно от десет деца, болно от дифтерит, умира, а при ваксината - едно от десет получава зачервяване на инжекционното място. При хемофилус инфлуенце данните също са показателни: при един от 20 болни с менингит има летален изход, при един от 100 с усложнението епиглутит също ще стига до фатален край. Докато при ваксината има чести локални реакция и едно на 50 деца вдига температура. При ваксината срещу хепатит В също страничните ефекти са минимални в сравнение с ползата.

При ваксината за морбили рисковете са най-често локални със зачервяване и обрив, едно на 1000 може да получи гърч, и едно на 1 милион - енцефалит. Значително по-висок е рискът при самото заболяване – едно на 200 деца получава гърч, едно на 1000 развива енцефалит, а едно на 8000  - субакутен склерозиращ паренцефалит.

Подобни са данните при пертусис (коклюш)– рискът от гърч при ваксината е едно на 12 500 деца срещу 1 на 125 в хода на заболяването. При заразяване има риск от енцефалит и летален изход при 1 от 500 деца, а също и опасност от пневмония или мозъчно увреждане. Рисковете от паротит също са значително по-високи при заболяването отколкото леките постваксинални реакции.

Инвазивната пневмококова болест е друг показателен пример. Едно от 10 деца може да стигне до летален изход, а едно от 3 може да развие пневмония. В същото време описаните реакции на ваксината са локални зачервявания и фебрилитет. Категорични са данните за полиомиелита, където инактивираната ваксина няма странични ефекти освен леко зачервяване на инжекционното място.

За правилното интерпретиране на фактите от постваксиналния период е много важно да има правилна оценка на състоянието на детето преди имунизацията. Тя включва наличие на фебрилно състояние, предхождаща неблагоприятна реакция след имунизация – важно е да се прецени каква е била тя, каква  е тежестта и дали налага промяна в подхода. Предишни тежки алергични реакции, повишена склонност към кървене и гърчове и деца с тежки системни заболявания , провеждано цитостатично или имуносупресивно лечение. Отговорността е на всеки лекар да прецени доколко състоянието е противопоказно на една имунизация. Трябва да има точен анализ и на прилаганите медикаменти – кортикостероиди и имуносупресори.

Родителите често питат дали неврологични заболявания или анамнеза за алергии не са противопоказание за ваксинацията. Непрогресиращите неврологични заболявания при децата като детската церебрална парализа във всичките й форми  не са противопоказание. Същото се отнася и за деца с епилепсия, когато заболяването е овладяно с антиконвулсивно лечение. Много тревоги са свързани с недоносените деца. За тях е известно, че имунизациите може да се правят на същата календарна възраст като при доносените деца. Съществува малък риск от възникването на ритъмни нарушения на дишането при деца, които още са на лечение в неонатологичните отделения, ако се спазва приложението по календарна възраст. Корекцията на наредбата за имунизации вече предвижда, че при недоносените деца те могат да започнат след двумесечна коригирана възраст, а не след 6-месечна, както беше преди. Това значително забавяше началото на имунизационната програма при недоносените.

Деца с предстоящи оперативни интервенции също не би трябвало да бъдат отлагани от имунизации. Родителите ще бъдат по-спокойни, ако прочетат в брошурите какво е препоръчителното лечение на най-често срещаните постваксинални реакции, а също и къде да съобщят за тях или как да получат съдействие за уточняване на състоянията, които изискват незабавна лекарска консултации, макар че те на практика са много малко.

Информацията за родителите трябва да бъде прецизирана според социалния статус и според техните страхове. Проучвания установяват, че по-голямо доверие има сред семействата с високо образования.

Преодоляването на страха от имунизации включва пълна информация за очакваните постваксинални реакции, предоставени в подходяща брошура, наличието на орган за централно регистриране на евентуални усложнения, който да е непосредствено достъпен за родителите. Той събира, проверява и обобщава данните за възможните постваксинални усложнения, тъй като голяма част от съобщенията се установява, че не са свързани със самата имунизация.

*Презентацията на доц. Георгиева е изнесена на семинар с журналисти и лекари в гр. Хисар, можете да видите слайдовете, като свалите файла по-долу.

Прикачени файлове

Презентация на доц. Георгиева за постваксиналните ефекти и усложнения

Мнения