Публикация

Заболяемостта от бактериални менингити у нас е ниска, но смъртността е висока

Ваксинацията трябва да започне на втория месец от раждането, защото на третия детето вече може да се разболее.


Бактериалните менингити провокират сериозно безпокойство в обществото и са в състояние да предизвикат паника сред населението, дори когато става дума за единични случаи. Най-честите причинители на тези заболявания са три микроорганизма: менингококи, пневмококи, хемофилус инфлуенце тип B.  

Търсени са много обяснения защо относително редки заболявания, макар и по-тежко протичащи, се възприемат като толкова голяма опасност от хората. Един от отговорите е, че менингитът засяга предимно деца - обикновено възниква съвсем внезапно, развива се много бързо, а изходът често пъти е летален. Статистиката показва, че при около 25% от оживелите деца остават тежки последици – трайни мозъчни увреждания, умствено изоставане, глухота.  Именно психологическият елемент е може би е едно от обясненията, че бактериалните менингити се възприемат като много голяма опасност.

Съществуват обаче и чисто обективни медицински показания. Фактите сочат, че менингококите, пневмококите и хемофилус инфлуенце тип B 

могат да предизвикат и други форми на инвазивна инфекция - сепсис и инвазивна пневмония при деца. Тези две състояния са дори по-разпространени от менингитите и смъртността при тях е по-висока. Много често лечението е затруднено от т. нар. антимикробна резистентност, която е допълнително основание за търсене на ефективни ваксини за профилактика на тези болести.

По данни на СЗО през 2008 г. от ваксинопредотвратими заболявания в света са починали 1,5 млн. деца под 5-годишна възраст (17% от всички смъртни случаи в тази възраст). Най-голям дял за тази висока смъртност имат пневмококовите инфекции, хемофилус инфлуенце и ротавирусните инфекции. В статистиката не фигурират менингококите, защото те не са включени в масовите имунизационни  програми.

В наши дни медицината разполага с ефективни ваксини срещу най-важните причинители на бактериален менингит. Конюгираните ваксини срещу пневмококи и хемофилус инфлуенце тип B са включени в имунизационните календари на повечето страни в света, което дава възможност за наистина ефективен контрол върху менингитите и пневмониите. Според изчисленията в една научна публикация, ако всички деца бъдат имунизирани с тези две ваксини, бактериалните менингити ще бъдат овладени, а пневмониите при децата до 5-годишна възраст ще намалеят наполовина.

В България менингитите се регистрират отдавна, но по конкретните причинители това се прави от 2001 година. Оттогава разполагаме с много добра статистика за тези заболявания  и особено за ваксинопредотвратимите форми – менингококов, хемофилус инфлуенце и пневмококов.

Ако се вгледаме внимателно в статистиката, ще видим, че нивото на заболяемостта у нас е сравнително ниско и не се различава особено от другите европейски страни. Проблемът обаче е във високата смъртност. В периода между 2001 и 2012 г. от заразни заболявания (без СПИН и туберкулоза)  са починали общо 1295 души, като при 34% причината е била бактериален менингит.

Така например леталитетът от пневмококов менингит е около 25%. Още по-тревожни са данните за менингококовите менигити, където имаме случаи на малки епидемични взривове – на заразяване на контактните хора. При тези инфекции също се наблюдава по-висок процент на починалите, отколкото в другите страни – средно около 19% за последните 12 години. Само през 2012 г. обаче засегнати бяха 11 души, 5 от които починаха. Това бе основният мотив, с който настоявахме ваксините да влязат в Националния имунизационен календар - един от най-добрите в Европа. В резултат на това през 2010 г. у нас започнаха да се прилагат петвалентна ваксина, която включва компонент хемофилус инфлуенце тип В, както и конюгираните пневмококови ваксини. По този начин бе осигурена възможност да предпазваме децата, а в бъдеще и по-възрастните хора, от тежките бактериални менингити, причинени от хемофилус инфлуенце тип B и от пневмококи.

Държа да подчертая, че промените в имунизационния календар никога не са произволни или просто така измислени. Включването на нова ваксина и определянето на схемата на имунизация зависи от епидемичната ситуация в конкретната страна - кои заболявания и за коя възраст са проблем. Идеята ни е всички застрашени хора да получат защита в момента, в който опасността започне да нараства. Това налага голяма част от ваксините да се прилагат в много ранна възраст. Пневмококовият менингит например е най-опасен за кърмачетата. Въпросът не е само да разполагаме с конюгирана пневмококова ваксина и да започнем да я прилагаме на детето, когато стане на две години. Ваксинацията трябва да започне на 2 месеца, защото на 3 месеца детето вече може да се разболее от менингит.

Въпреки че три години са много кратък период, вече можем да отбележим постигнати резултати. До 2010 г., преди да започнем имунизациите срещу пневмококи, кърмачетата бяха най-застрашени и заболяемостта при тях бе несравнимо по-висока, отколкото в другите възрастови групи. През 2011 г. картината рязко се промени и нямахме нито един случай на менингит сред децата до 12-месечна възраст. На този етап целта е да имунизираме малките деца и да имаме търпението да изчакаме ефекта през следващите години.

Резултатите се дължат на добрия имунизационен обхват, който успяхме да постигнем през 2011 и 2012 г. - над 92% от бебета са изкарали пълния имунизационен курс през първите 12 месеца. За съжаление, около 5 хил. са децата, които не са получили всичките четири дози от ваксината. Като част от общата популация те са относително малко, но когато се натрупат в една затворена общност, това създава условия за възникване на епидемии. С този проблем се сблъскваме обикновено в ромските общности. Въпреки това обаче отчитаме значително по-добри резултати в сравнение с доваксинационния период.

Все още остава открит въпросът с профилактиката на менингококовия менингит, тъй като в това направление у нас не са осъществявани активни дейности. Менингококовата инфекция протича мълниеносно и в рамките на 24 часа може да се стигне до летален изход, независимо от всички добросъвестни и правилно положени усилия на лекарите. За съжаление, най-често засегнатите са деца. В тези случаи клиницистите не биха могли да помогнат. Единственото решение е имунизацията.

Причините за развитие на инфекцията са най-различни, някои от които са обективно доказани – дефицит на антитела в детска възраст; промени в имунната система; неподходяща среда за живеене; често боледуване от дихателни инфекции. Възможно е обаче нито едно от тези условия да не е налице и детето отново да се разболее.

Средната заболяемост от инвазивни менингококови инфекции в ЕС е 0,9 на 100 хил. души, докато за България данните показват честота от 0,2 на 100 хил. души. За съжаление обаче у нас смъртността отново е по-висока, отколкото в другите страни от общността.

Имунизации срещу менингококи се правят доста отдавна, но бяха подходящи само за възрастни хора. Съвсем до скоро разполагахме с ваксини срещу всички разпространени типове, с изключение на менингококи от серогрупа B. През януари 2013 г. Европейската агенция по лекарствата издаде разрешение за употреба на конюгирана моновалентна ваксина и срещу тази група. Във Великобритания  тя се прилага от много време и резултатите са добри.

В България от 2012 г. използваме ваксина срещу менингококи от групите А, C, W-135 и Y, която е подходяща за деца на и над 12-месечна възраст.

В региони като нашия, в които заболяемостта е по-ниска, се препоръчва имунизацията да бъде прилагана при определени рискови групи, определенив съответствие с препоръките на СЗО - деца и млади хора, живеещи в затворени колективи; работещите в медицински лаборатории, в които има риск от заразяване с менингококи; заминаващите за страни с висока заболяемост. Препоръчва се да се имунизират и всички пациенти с имунодефицитни състояния, вкл. аспления, недостатъчност на комплемента, или напреднала HIV инфекция.

Презентацията на проф. Кожухарова е изнесена на семинар с журналисти и лекари в гр. Хисар. Можете да видите слайдовете, като свалите файла по-долу.



" }-->

Прикачени файлове

Бактериални менингити и възможност...

Коментари