Друга идея предвижда в осигуряването на спешността да се включат и извънболнични практики.

Всеки лекар, който постъпи на работа в „Спешна помощ", ще може да бъде зачисляван на специализация по избор и без изпит, съобщава "24 часа". Идеята ще бъде обсъждана на работна група, която трябва да предложи концепция за подобряване работата на спешната помощ.

Промяната трябва да залегне в обновената Наредба 34 за специализациите. Моделът може да бъде много гъвкав, като се редуват по 2 седмици работа в линейка и 2 седмици в центъра за специализация. Целта е попълване на щатовете в спешните центрове, които останаха без кадри заради ниското заплащане и липсата на връзка със системата за квалификация. Затова и новата възможност ще бъде обвързана с бройката свободни места във всеки център. 

Друга идея е в покриването на спешността да участват повече видове лечебни заведения на принципа на най-близо базираното при инцидент. Във Франция например се включвали не само болници и спешни центрове, но и групови практики за извънболнична помощ или самостоятелно работещи специалисти, които заявят готовност. За целта обаче са нужни и отлично подготвени диспечери, които да приемат сигналите, бързо да преценяват нивото на спешност, както и лекар с каква компетентност е достатъчен. Моделът може да се приложи и у нас, като всички участници в спешността ще бъдат равнопоставени. Това означава, че частното или ведомствено лечебно заведение със спешно приемно отделение също ще получава пари на преминал болен, както е сега в държавните. Много шефове на спешни центрове поискали да бъдат интегрирани със спешните приемни отделения в болниците. Така ще могат да използват кадрите и апаратурата там, за да се подобри работата им.

В момента се прави анализ с колко и с какви лекари и среден персонал разполага спешната помощ у нас. Повечето центрове са зле оборудвани и се нуждаят от нови линейки и апаратура за реанимация. На новия програмен период в еврофинансирането се разчита за купуване на поне 500 линейки за 5 години.