Публикация

От печата: Демонополизация на касата за по-добро управление на парите за здраве

Несериозно е всеки министър да идва с лични приоритети и да отхвърля направеното от предшественика си, а изключително важни документи като здравната стратегия да се пишат на крак, твърди в интервю за в. "24 часа" председателят на здравната комисия д-р Нигяр Джафер.


- Д-р Джафер, кои основни проблеми на здравната система не търпят отлагане?

- Много са. Неслучайно здравеопазването се посочва на първо място, когато говорим за нереформирани сектори, носещи най-големи негативи на управляващите. Българският пациент се диагностицира в късен етап на заболяването си. Той е и най-доплащащият пациент в Европа - дори да е осигурен, доплаща най-много за лекарства и медицински изделия. Също е и един от най-неудовлетворените. От друга страна, сатанизацията на българския лекар заедно с кражбата на 2 млрд. лв. от осигуровките доведоха до пълна демотивация на хората да се осигуряват и до загуба на доверие в системата.

- Може би на някого беше удобно да се създават постоянни конфликти между пациенти и лекари?

- Често системни проблеми бяха прехвърляни като вина на лекарите. Така беше най-лесно - на един пиар фон, на гърба на болните и лекарите, да се отвлича вниманието от сериозните проблеми. Дори проблеми на мениджмънта в някои лечебни заведения бяха прехвърляни на работещите там.

Управленците през последното десетилетие направиха куп грешки, но се случиха и някои добри неща. Средствата за здравеопазване са повече, навлязоха високотехнологични методи за лечение и нови лекарства -това са факти. Те обаче си имат и последствия: България отделя за лекарства почти толкова публични средства, колкото и за болнично лечение. Преди 4 г. имаше един призив на Дянков - с по-малко средства към по-добро здравеопазване. Невъзможно е да се удържи устремът към високи технологии. Трябва обаче прегрупиране на ресурсите.

- Има ли такава цел в новата здравна стратегия?

- Да, защото проблемът не е колко са парите, а как се харчат. Докато не заработи единна информационна система, няма как да се справим с пробойните.

Налице са и големи дисбаланси в системата. Липсата на равновесие между извънболничната и болничната помощ, дисбалансите по региони. Достъпът на гражданите до здравна помощ се оказва проблем за България в XXI век. Не е грях намесата на държавата в това направление. Когато държавата се стреми да гарантира равен достъп, не може да се обвинява в ощетяване на едни за сметка на други. Наблюдаваме свръхконцентрация на лечебни заведения в големите градове и финансов геноцид с цел закриване на малки болници, около 20 за последните години.

- Това не е ли опасната игра на лобитата в здравния бизнес?

- Възможно е. По-скоро е израз на недалновидност, защото се твърдеше, че ако закрием всичките 120 общински болници, ще спестим грандиозната сума 130 млн. лв. Какви проблеми на системата щяхме да решим с тези пари?! Сумата сигурно е равна на клиничните пътеки в една голяма болница. Трябва да са ясни принципите, потребностите, да има здравна карта.

- Нужно ли е широко обсъждане на здравната стратегия? С какво е важна тя?

- Не ми се иска стратегическите неща за системата да бъдат претупвани, приети някъде на тъмно и предложени на Европа. Стратегията трябва да бъде много широко обсъдена - и от пациентските организации, и от съсловието, и от потребителите на услугата. Затова през септември ще имаме такъв дебат в Комисията по здравеопазване. Периодът на документа е от 2014 до 2020 г. и е важно да имаме визия. Той закъсня драматично - трябваше да е готов още миналата година. Кандидатствайки като бенефициент по различни европрограми,  България трябваше да представи своите приоритети. Европа представи своята програма „Здраве за растеж". Ние или ще се впишем в тях, или ще бъдем отново в периферията. Здравеопазването ще бъде потребител на ресурси по други оперативни програми. Досега по „Развитие на човешките ресурси" бе осигурена онкоапаратура и скрининговата програма „Спри и се прегледай", която е...

- Която е нещо много тъжно...

- Много тъжно, защото петима здравни министри след д-р Евгений Желев, който подписа програмата, бавиха прекалено дълго дейностите. България е на път да загуби 20 млн. лв., вместо да използва парите за профилактика и ранна диагностика на 3 вида предотвратим рак: на гърдата, маточната шийка и на дебелото черво. Това са едни от най-смислените пари, които са нужни пряко за здравето на хората. Ако не влязат, ще бъде изключително жалко. Отделени са 3,5 години за уж информационни кампании, разписване на някакви стратегии, уж логистика, а истинската дейност - прегледите, стартира едва преди 2 месеца. Ясно е, че няма как в разгара на лятото да се постигне пик на кампанията. Трябва да минат 400 000 души - няма как да се случи.

- Ще се търси ли отговорност за този пропуск?

- Тя може да бъде само политическа. Минаха и заминаха много министри. Някои направиха смислени неща, други просто не правеха нищо, а трети чрез действия или бездействие нанесоха и поражения на системата. Несериозно е всеки да идва с лични приоритети и да отхвърля направеното от предшественика, а изключително важни документи като здравната стратегия да се пишат на крак.

- Трябва ли да се променя здравноосигурителният модел?

- Сериозен е въпросът какво става с модела, какво правим със здравноосигурителния пакет. Все повече го разширяваме, а касата не плаща достатъчно за клинични пътеки. Тези теми надхвърлят мандата, но някой трябва да започне разговора.

- Здравната комисия има ли такъв приоритет?

- Имаме уговорка с премиера Орешарски и неговата подкрепа да започнем дебата за осигурителния модел. Това стана при представянето на неговата програма пред групата на ДПС. За по-доброто управление и спиране на пробойните, за да се харчат здравните осигуровки само за здраве, трябва да има конкуренция и демонополизация на касата.

- Към какъв модел се движим, след като доброволните здравни фондове станаха застрахователни?

- И 40-те милиона лева, с които те оперираха, вече са в небитието. Нужен е дебат, за да си изясним какъв модел искаме. Сега имаме компилация от здравно осигуряване с части от застраховане и одържавяване, защото монополната структура здравна каса загуби своя обществен характер. Премахна се и 3-степенната управа на касата и остана един надзорен съвет, който работи толкова непрозрачно, че стана възможно една болница да получи милиони, дори надхвърлящи дейността й, а други да бъдат принудени да затворят.

- Има ли воля и организация нещо да се промени още с бюджет 2014?

- Надявам се да има смислено договаряне между съсловните организации и касата. Категорично диалогът трябва да се поднови. Промените в осигурителния модел трябва да дойдат само след много широк дебат. Разбира се, хората отреждат колко дълъг да бъде животът на едно правителство и едно Народно събрание. Работим в интересна обстановка, която има и своите позитиви, защото принуждава парламента и институциите да работят така, че всяко решение да издържа на критичния поглед на обществото. Обществен съвет ще има и към Комисията по здравеопазване. При нас винаги пациентските организации са били активни, те и съсловните организации имат неограничен достъп до работата ни. Иска ми се обаче да представляват повече интереса на пациентите и по-малко на индустрията. Затова ми се иска в бъдещия съвет да бъдат застъпени и общественици, хора от научните среди, представители на структури, които се занимават с мониторинг, включително юридически. Комисиите по здравеопазване, особено последния мандат, имат много грехове към хората, които прилагат това законодателство. Първо то беше толкова често променяно, че хората не можеха да следят промените. Всеки трети нормативен акт, приет от комисията в последните 3 г., е противоречал или на конституцията, или на закон, или на друг нормативен акт. Това е пълен абсурд. Затова активно трябва да се следи и да се действа от гледна точка на гражданския интерес.

- Какви законодателни и организационни мерки биха намалили дисбаланса в болничната помощ?

- Механизмът е да се създадат регионални здравни карти, които да са част от националната карта със задължителен характер. Не можем да си позволим да има цели области, в които няма лечебно заведение в обхват 120 км и свръхкон-центрация на високотехнологични дейности в големите градове. След фалита на общинските болници няма алтернатива и се разчита на спешната помощ. Ако в големите градове проблемът е да се разконцентрира  спешната  помощ, в места като Разград, Търговище е да има достатъчно екипи. В цели области системата се крепи на фелдшери, няма лекар, има филиали на спешната помощ, които обслужват 50-60 населени места. Когато екипът в Мадан отиде на едно повикване, другият сигнал трябва да почака.

- Как приемате идеята за създаване на базов пакет и пакет с надграждане?

- Обсъждана е идеята за пирамидален модел. Основата са общинските болници, болниците за долекуване, хосписите, които да осигуряват базови дейности. В средата са областните болници с разширените си възможности. На върха на пирамидата са високотехнологичните болници, които извършват всички дейности. Малките болници нямат амбиции за висшия пилотаж в медицината, но защо да не лекуват вътрешните заболявания, характерни за региона? Съвсем скоро ще се наложи преразглеждане на медицинските стандарти, за да не се налага всеки пациент да бъде видян задължително от националния консултант. Някои са така направени, че работят в полза на определени кръгове. Има и такива, които указват колко маси и столове да има в клиниката, пък изпускат по-важни неща. Естествено е националните консултанти да се опитват да дърпат чергата към себе си, никого не обвинявам. Не може заради това обаче да лишаваме структурирани лечебни заведения да извършват базова помощ. За мен разделението между общински и държавни болници е нонсенс, защото по конституция те са равнопоставени. Ако една малка болница покрива и спазва правилата, които важат за голямата болница, няма причина да бъде атакувана. Ако отказва прием на спешни пациенти, ако ги селектира, за да ползва само скъпите пътеки, трябва да има санкция. И така стигаме до въпроса за основния пакет медицински дейности, покрит от касата. Откриването на много нови болници, които работят с разширен пакет, се отразява върху финансите на касата. Това налага държавата отново да се фокусира върху дейности на общественото здраве като инвитро, имунопрофилактика. Трябва да се изясни кой какви права и отговорности има в системата.

Анна Ботинова, "24 часа"



Коментари