Всеки втори с диагноза рак на дебелото черво умира
Илияна Ангелова
Илияна Ангелова
Експерт
Всеки втори с диагноза рак на дебелото черво умира

Всеки втори с диагноза рак на дебелото черво умира

Профилактиката в България е фатално изостанала, смята д-р Елка Георгиева, онколог. Сега у нас се провежда първи национален скрининг за рак, включително и за колоректален карцином.

Колоректалният карцином се открива при мъжете средно на 68 г., а при жените - на 66 г. Основният проблем е, че диагнозата се поставя много късно – едва в 3-и и 4-ти стадий, когато заболяването вече е много напреднало и възможностите да се помогне на пациента не са много, каза д-р Елка Георгиева, хирург онколог от Специализираната болница по онкология в София. Тази особеност поставя сериозни проблеми пред профилактиката, диагностиката и лечението на колоректалния карцином, посочва д-р Георгиева месеци след старта на първата национална скринингова програма у нас „Спри и се прегледай”. В нейните рамки се предвижда да бъдат прегледани 450 000 души. Целевата група за скрининг на рака на дебелото и правото черво обхваща 100 000 души – мъже и жени над 50 г. При тях ще бъде направен анализ за наличие на скрита кръв във фекалиите с помощта на хемокултен тест.

Докато в САЩ умират една трета от болните с колоректален карцином, в Европа диагнозата се оказва фатална за половината пациенти, посочва още д-р Георгиева. При мъжете той е на второ място е по честота след рака на белия дроб – засяга 14% от онкоболните. Подобни са данните и при жените – второто място е след рака на гърдата, засяга 15,5% при жените.

Гените играят важна роля за възникването на заболяването, но главно като предразположение. Място за фатализъм няма. Спорадичният рак е 94% за сметка на фамилната полипоза, която е 6%. Това означава, че начинът на живот има по-голямо значение за това дали ще се развие болестта. 90% от пациентите с рак на дебелого черво са над 50 г. До 30 г. се разболяват пациенти с фамилна обремененост. При тях протича агресивно, но случаите са редки, посочва онкологът.

Наред с генетичното предразположение, рискови са за развитието на болестта злоупотребата с алкохол и цигари, затлъстяването, липсата на физическа активност. Една четвърт от новозаболелите са можели да се разминат с диагнозата при добра превенция и добър хранителен режим, комбинирани с правилна диета, заяви д-р Георгиева.

„Профилактиката в България е фатално изостанала. Хората търсят помощ, когато вече имат симптоми, но тогава обикновено се касае за трети или 4-ти стадий. Лечението е скъпо, по-трудно се постига ефект. Единственият изход е да накараме хората да мислят за опасността и възможните рискове”, казва специалистът.

Необходима е образователна програма, да се знае повече за самото заболяване. Сред хората има много предразсъдъци. Един от тях е, че онкоболните са обречени. Ракът е лечим в ранния му стадий, коментира д-р Георгиева. Ранното откриване може да се постигне най-вече с помощта на скрининга. Редовното провеждане на програми като „Спри и се прегледай” могат съществено да намалят смъртността, тъй като съвременните технологии дават възможност диагностиката да премине в лечение. В Англия например отчитат, че скринингът намалява заболяемостта с 33%, а смъртността с 44%. Скринингът започва с обучение на населението и завършва с лечението и проследяването на пациентите, посочва още д-р Георгиева. Ако например са отстранени полипи, пациентът трябва да бъде проследен.

Тест за следи от кръв във фекалиите се прилага на три стъпки, понеже е с ниска информативна стойност. Ако и трите са с положителен резултат, тогава се преминава към по-висок клас изследване. Ракът на дебелото черво протича скрито през голям период от време. Аденомът може да се развива в червото 5-10 г. в зависимост от фактори на околната среда, хранителна навици. В ранните стадии е напълно лечим, отстранява се с нова щадяща процедура. Пациентът не накърнява начина си на живот. Пропусне ли се този момент, се стига до малигнизиране на полипа – кървене, отделяне на слуз и редукция на килограми. Като следващ етап се появяват метастази в черния или белия дроб. Скринингът цели да открие повече пациенти в момента преди полипът да се малигнизира, когато той не застрашава живота на пациента.

При симптоматика пациентът се насочва за уточняващи изследвания. Ако пациентът е под 50 г. и има фамилна анамнеза (болни в семейството) подходът се определя от това дали има генетични аномалии, които изискват специализиран тест. Гледа се дали е засегнат само един или двама близки роднини, а също и на каква възраст. Според комплексната преценка тези пациенти се подготвят за изследване. Активно проследяване с профилактична цел се препоръчва на възрастта, на която е заболял роднината минус 10 г. Тоест ако бащата на даден човек е била диагностициран с колоректален рак на 60 г., синът или дъщерята трябва да започнат да ходят активно на преглед и на колоноскопия след 50-годишна възраст.

Тестовете при скрининга са като биомаркери, необходимо е да може да се вземат по-лесно, да не представляват проблем за човека, а анализът да е бърз и точен, посочва още онкологът. Има и други изследвания, които може да се приложат по преценка на лекаря. Флексибилната сигноидоскопия носи висок процент на сигурност – 96%. Проблемът е, че не оглежда цялото дебело черво и остава част от него, за която няма информация. Процедурата е по-дълга, защото пациентът трябва да бъде почистен, но пък дава висок процент на сигурност за следващите 5 до 10 г., че няма опасност от заболяването. В определени случаи изследването може да премине в лечебна процедура за ендоскопско отстраняване на полипи. Колоноскопията е златен стандарт. Тя е по-скъпо изследване, но се оглежда целия гастроентестинален колон и ректума. Апаратурата е специфична, необходима е подготовка на пациента, а напоследък се прилага и анестезия, понеже процедурата е болезнена. При колоноскопията се достига чак до апендикса, затова иформативната стойност е вного висока. При малка част от пациентите се получават усложнения – перфорации или кървене. Те се отчитат при 0,3% от преминалите. Колоноскопията може да открие както дивертикули, които са доброкачествени образувания, така и карциноми , възпалителни заболявания, проблеми, свързани с предходни оперативни интервенции и лупуси.

Двойната контрастирана иригография се прилага при пациенти, които не могат да понесат един от двата метода. Има и нови скрининг хистологии -  компютърно-томографска колоноскопия,  ДНК тестове на изпражнения и капсулната ендоскопия. При 3D контрастното изследване не се откриват само 0,1% от полипите. Проблемът е, че при него се установява определена лезия – карцином или полип, но тя са само диагностицирана. Не може да се вземе биопсия. Ако се установи находка, болният задължително минава на фиброколоноскопия, за да се прецени какво ще бъде по-нататък лечението. ДНК тестовете не се предлагат още у нас масово, а капсулната ендоскопия е критикувана, че може и да не открие някои полипи, тъй като капсулата прави снимки веднъж на определен брой секунди докато минава през червата.

Мнения

25 дек 2014 07:02

Да се изнасят подобни статии по достъпен начин в училищата, тъпчат се главите на децата с какви ли не информации ,но не и с полезните за живота.Или такава е политиката ни ...?

18 дек 2014 23:47
Людмил Егов
18 дек 2014 23:47

нито дума в статията за това, че съвременните тоалетни, които има във всеки дом, детска градина и училище са всъщност основният причинител на ракът на дебелото черво. Четете http://squat.beinsa.info