Публикация

Д-р Ставракев: Има лимити за преглед при специалист и изследвания, но не и за постъпване в болница!

Пациентът се насочва за хоспитализация дори за уточняване на диагноза. Има и много други случаи, които спокойно могат да бъдат лекувани в системата на СИМП.


Д-р Георги Ставракев е председател на Националната асоциация на специалистите от доболничната помощ. Работи в Пловдив, има специалност акушерство и гинекология.

- Д-р Ставракев, кои са основните проблеми в доболничната помощ?

- Те не са нови - наличието на лимити и ограничаването на достъпа до този вид медицинска помощ са основните проблеми, с които се сблъскваме. Всичко това е изключително нелогично на фона на сравнително свободния достъп до болнична помощ. Свидетели сме на парадокс, при който системата лимитира по-евтината част, а за сметка на това достъпът от личния лекар към болницата е абсолютно свободен. Така се създават предпоставки за необосновано увеличаване на хоспитализациите дори за случаи, които спокойно могат да бъдат лекувани в системата на СИМП.

Но и на личните лекари им омръзна постоянно да ги санкционират и да ги дебнат - по колко направления и за какво са отпуснали. И те придобиха лошата практика директно да насочват пациентите за болнично лечение, въпреки че в голяма част от случаите става дума за диагностично уточняване на заболяване, което спокойно би могло да остане в извънболничната помощ. Това би било много по-евтино за НЗОК и по-удобно за пациента, на когото няма да се налага да лежи в болница.  

- Вярно ли е, че няма ограничения за направление №7, което урежда хоспитализациите?

- Точно така. И това е парадоксалното в случая. Улесняват се хоспитализациите, дори когато не е наложително. Лечебните заведения не връщат никого, защото са заинтересовани да приемат повече пациенти и да получат пари по съответната клинична пътека. По този начин вместо 50-100 лв., НЗОК плаща между 500 и над 1000 лева за лечение на едно заболяване.

- Чували сме за случаи, в които при необходимост от скенер, трябва да бъде получено разрешение от НЗОК. За да се избегне този момент, на пациентите се предлага да постъпят в болница...

- Да, има такива случаи. Тогава НЗОК вместо 50 лв. за скенер, ще плати 500 лв. за клинична пътека.

- Какви са решенията?

За да постигнем по-ефективно изразходване на публичния ресурс за здраве, сегашният механизъм категорично трябва да бъде променен. Отделен въпрос е, че финансирането на системата е наполовина от реално необходимото. В момента у нас за здраве се отделят публични средства  в размер не повече от 3,9% БВП.  Още около 3% излизат директно от джоба на пациентите като кешови плащания и доплащания,т.е. общо около 6,8% от БВП влизат в здравеопазването. Различни здравноикономически изследвания обаче отдавна са доказали, че за качествено здравеопазване са необходими между 9 и 12% от БВП - средно 10-11%, както е в Германия и Франция например. Изключвам държави като САЩ, където се отделят над 16%, но това не е ефективно и не е необходимо. Надвишаването на 12% показва, че системата просто генерира излишни разходи.

С нашите 3,9% сме далеч от нормите и няма как да очакваме кой знае колко качествено и достъпно здравеопазване.

- Добре, но винаги се изтъква, че държавата е в много тежко финансово състояние. Приемат ли лекарите този аргумент?  

- Този аргумент въобще не интересува лекарите. Защото, както държавата може и да е в лошо състояние, така и претенциите към лекарите и нагнетяваните очаквания към работата им са нереалистично и необосновано  високи. Никой не допуска компромис с лекаря, ако се установи, че е направил някаква грешка. Още повече, ако това е довело до някакви сериозни последствия. Високите изисквания към нас би трябвало да бъдат финансово обезпечени. Става дума за адекватен процент от БВП от нашата икономика, а не от германската например. Говорим за съотношения и пропорции на финансиране на този сектор, а не за абсолютна сума пари. Ако наистина искаме промяна към по-добро и качествено здравеопазване, достъпът трябва да бъде нелимитиран и хората да бъдат стимулирани да си плащат здравните осигуровки. Защото през последните дни стана ясно, че броят неосигурените е достигнал 2 млн. души.

За да бъдат решени всички тези проблеми, държавата и управляващите - които и да са те - трябва да отделят за здраве адекватна част от публичния ресурс. Разбира се, заедно с увеличаването на финансовия ресурс  е необходимо да бъде въведена и много стриктна система за истински контрол при  изразходването на  средствата, чрез личната  електронна здравна карта на пациента за да се намали до минимум рискът от злоупотреби.

Лимитирането и малкият процент от БВП са основните проблеми, но също така е налице и неправилно разпределение на парите по сектори. Около 60% от средствата отиват за заплащане на болничната помощ, което е абсолютно доказателство за неефективност на системата и неадекватно финансиране.

В момента от бюджета за здравеопазване за ПИМП и за СИМП се отделят общо около 15%, което е точно половината от необходимите средства.

Друг много основен проблем е ниското ниво и лимитирането на възможностите за диагностика в системата на извънболничните лечебни заведения. Това се отнася както за личните лекари, така и за специалистите.

Много от заложените намерения, включително и последните разписани стратегии, свързани със СИМП, все още не намират реализация. Става дума най-вече за процеса по прехвърляне на дейности от болничната в извънболничната помощ. Така не само ще бъдат вменени повече задължения на общопрактикуващите лекари, но ще се стигне до промяна в основния пакет, по който работят специалистите от извънболничната помощ. Чрез създаването на т. нар. еднодневни стационари ще се открият възможности за провеждане на своевременно и адекватно извънболнично лечение, което ще по-евтино за финансиращите структури.

Голям минус за нашата система е липсата на т. нар. домашен стационар, което също се дължи на липсата на финансиране. По подобен начин стои въпросът с развитието на системата за палиативни грижи. Наслушахме се на многобройни обещания, декларации и думи, но нищо от обещаното през последните 4-5 години не се е случило. Напротив, финансирането се определя в зависимост от това, кое лоби е най-активно. По този начин няма да се решат проблемите в системата на здравеопазване.

Много сериозен проблем в доболничната помощ е липсата на директен достъп до специалист. В повече от 21 европейски държави такъв достъп е осигурен, като това се заплаща от здравните фондове. Нека настоящите здравни икономисти и политици се замислят, да престанат с демагогията и популизма и най-после да се направят 3-4 радикални стъпки, които да поставят системата на съвсем друга основа. Убеден съм, че много скоро след това ще има положителен резултат. 

-Проведохте ли разговори с новите управляващи?

- В момента сме в позиция на изчакване. Многократно сме давали предложения, свързани с актуализация и промени в пакетите, както и с изнасяне на някои дейности от болничната в извънболничната помощ. От всичко, което сме предложили, едва 2-3% от нещата бяха приети. Предложенията са направени, написани и изпратени където трябва.
Ще изчакаме да видим кои са хората, които реално ще имат желанието и възможността да реализират промени. Тогава ще седнем и ще поговорим отново, вероятно това ще стане през септември.

- Как стои въпросът с направленията през тази година, защото от НЗОК непрекъснато казват, че са повече...

- Парите за СИМП не бяха увеличени. През миналата година работихме с около 17 млн. лв. повече от първоначално заложеното. На тази база поискахме да бъде коригиран бюджетът за СИМП през тази година. Бяха отпуснати обаче само около 4-5 млн. лв. допълнително, като по този начин още в началото бе заложен дефицит. В сравнение с реалното изпълнение за 2013 г., финансирането е по-малко. Дори да не бе предвидено сериозно увеличение, средствата за СИМП трябваше да бъдат поне с 15 млн. лв. отгоре. Още по-тежко е положението в сферата на лабораторните изследвания, където ресурсът е смешен и е невъзможно да бъде избегнато лимитиране. 

Убеден съм, че едно минимално увеличение на финансирането за ПИМП, за СИМП и за медико-диагностична дейност би довело до съществено намаление на разходите за болнична помощ. Това е известно на повечето колеги и експерти, които се занимават със здравен мениджмънт. За съжаление обаче различните лобитата защитават техните си позиции, които в повечето случаи са в ущърб на общото и ефективно преструктуриране на цялата система.


Коментари