Публикация

Проф. Хаджиолов: 90 патолози обслужват 400 болници

Голяма част от клиницистите у нас смятат, че не допринасяме за доходите по клиничните пътеки и трябва да останем на по-заден план


Проф. Николай Хаджиолов е началник на Отделението по клинична патология в УМБАЛ Софиямед.

- Проф. Хаджиолов, не е тайна, че патологията е сред най-силно засегнатите специалности от липсата на кадри. Колко са патолозите у нас?

- Точно така. Кадровият проблем в нашата специалност е много сериозен. Преди десет години патолозите в България бяхме 300 души, миналата година – малко над 100, а в момента сме около 90 души.Може би половината от колегите работят в петте университетски центъра, а немалка част от тях са в пенсионна възраст. Тези данни бяха цитирани по време на Националния конгрес на Българското дружество по патология през май т. г.

В Австрия например, която е с население почти колкото нашето, в момента има около 250 патолози в активна възраст.

- По закон, за да функционира една болница, в нея трябва да има патолог. У нас болничните лечебни заведения са над 400, което означава, че един специалист трябва да работи на 4-5 договора.

- Разрешен е втори трудов договор, но при 400 болници и аз съм си задавал въпроса как се покрива това изискване. Почти не познавам колега обаче, който да не работи на втори трудов договор.

- Какви са причините да се стигне до тази тежка ситуация?

- Младите колеги не желаят да специализират. За да бъде обучен един патолог, са необходими поне десетина години – да вземе специалност и да натрупа практически опит. Може би и в медицинските университети хистологията и анатомията не са достатъчно добре застъпени в обучението по медицина.

Под микроскопа могат да се диагностицират почти всички заболявания в човешкия организъм. Това е фина професия и не бива да се отъждествява единствено с извършването на аутопсии. Още повече, че в световен мащаб този процес се редуцира поради ред причини – желание на близките на починалите, икономически съображения.

Може да се каже, че патологията e гръбнакът на диагностиката. Това важи особено за онкологичните заболявания. Без качествена патология не може да бъде осъществено адекватно лечение на онкоболните. В съвременната онкология патологията лежи в основата на т. нар. таргетна терапия, която е свързана със скъпоструващи медикаменти. Нашият отговор е от значение както за качеството на лечението, така и от икономическа гледна точка.

- Преди време проблемът със специализациите беше много сериозен. После сякаш се намери някакво решение. Очаквате ли нови попълнения?

- Преди една година проведохме конференция във ВМА, в която участие взе и тогавашния зам.-министър на здравеопазването д-р Минчо Вичев. От името на МЗ той отправи препоръка към болничните мениджъри брутното възнаграждение на патолозите да не бъде по-ниско от 1500 лв., а специализантите да получават три минимални работни заплати.

Изглежда имаше ефект, защото в момента в медицинските университети има около 20 специализиращи. Надявам се все пак, че при младите колеги финансовият интерес няма да бъде водещ.

- Заплатите бяха ли повишени все пак?

- Преди година специализант по патология в София взимаше 535 лв., а лекар специалист – 650 лева. Подобен доход трудно може стимулира младите лекари да се насочат към нашата професия.
Част от болничните мениджъри се съобразиха с препоръката на МЗ и повишиха възнагражденията на патолозите. В някои държавни структури колегите имат персонални заплати, които понякога може да са по-високи от възнагражденията на хирурзите.

На други места обаче нищо не се е променило все още. Не става дума само за малки общински болници, но и за големи държавни лечебни заведения. В крайна сметка МЗ не може насила да наложи увеличение на заплатите, защото  болниците са търговски дружества. Но министерството би могло да отпусне целеви средства, както е при анестезиолозите.

- Какъв е статутът на патолозите спрямо другите специалности?

- Голяма част от клиницистите у нас смятат, че патолозите не допринасяме за доходите по клиничните пътеки и трябва да останем на по-заден план. Това е абсолютно погрешно, защото чужбина патолозите не са по-ниско платени от клиничните лекари.

- От вашето дружество бяхте направили предложение за собствена клинична пътека. Какво се случва с тази идея? 

- Предложението е разумно, но бе отхвърляно нееднократно. Необходими са средства, които никой не желае да отпусне.

Преди две години в Народното събрание имаше форум по проблемите на патологията. През миналата година се срещахме с представители на НЗОК и на БЛС, където отново поставихме въпроса за финансирането на дейността. Получавахме разбиране, но толкова.

- А как стои въпросът с оборудването и на материално-техническата база?

- И в това направление се наблюдават контрасти. Някои звена са много добре оборудвани, докато в други материалната база е много остаряла.

А нашата работа е свързана с апаратура. Специалистът се нуждае от съвременен микроскоп, техника за обработване на тъканните проби – хистокинети, оцветители, апарати за имунохистохимия, каквито липсват на доста места.

- Какви са възможностите за професионално развитие на патолозите в тези трудни условия за работа?

- Постоянното следдипломно обучение е много важно за развитието на всеки лекар. В чужбина то е задължително, докато у нас този елемент все още куца. Ежегодното участие в различни курсове, семинари и други научни международни форуми е свързано с подобряване на познанията.

Колко лекари обаче биха си позволили да платят 650 евро за тридневен курс. И това е такса само за участие. Много трудно болничният директор може да бъде убеден, че трябва да отпусне тези средства.

- И все пак, къде са нашите специалисти в сравнение с колегите си от по-развитите страни?

- Не бива да се подценяваме, въпреки че има дефицит в материално-техническата база. През последните години въведохме някои модерни методи.  На доста места в страната се прави изследване за HER-2 рецептори при рак на млечната жлеза, изследваме някои маркери при други злокачествени заболявания. 

Разбира се, все още изоставаме някои направления, но според мен това не е най-важният проблем.

Много по-важно е младите лекари да бъдат мотивирани да специализират патология, като им бъдат осигурени възможности за развитие.

- С какво се отличава Отделението по клинична патология в Софиямед?

- „Софиямед” е многопрофилна болница, която стартира дейност едва преди година. Може да се каже обаче, че лечебното заведение напредва много бързо.

В Отделението по клинична патология извършваме хистологични и инструментални биопсии, като хистологичната диагностика обхваща широк диапазон от заболявания - коремна хирургия, гастроентерология, патология, ортопедия, УНГ. Имаме добре развита неврохирургия. Извършваме рутинно хистологична и хистохимична диагностика, предстои да въведем имунологични методи.

Поемаме сериозна част от биопсиите на някои големи софийски болници, а хубавото е, че ни търсят и от провинцията.


" }-->

Коментари