Публикация

Шефът на НЗОК: Парите за здраве не са малко, но се харчат неправилно

Вместо да бъдат платени на аптеките лекарствата за ноември, НЗОК е върнала 40 млн. лв. в бюджета


- Д-р Тодорова, лекарите се оплакват, че има дисбаланс между заплащане и изисквания към тях. Тоест НЗОК плаща малко, но изисква много. Как ще коментирате?

Непрекъснато се роят нови договорни партньори, затова не можем да очакваме увеличаване на цените, по които НЗОК заплаща извършената дейност. Това е сериозен проблем, главно по отношение на болниците. Те потребяват най-голямата част от ресурса.

- Това е така, но тази реалност е заради политиката на касата да слага строги регулативни стандарти в специализираната доболнична помощ, но не и на направленията за хоспитализация.

Да, така е. Това са доста стари правила. Нормативната уредба има нужда от преразглеждане. От друга страна тези правила винаги са приемани в съгласие с БЛС. Ако те се съгласят да има лимити и на направление №7, добре.

- Може обаче ограниченията в тази насока да се обвържат с повишаване на разходите за специализираната доболнична помощ...

- Това изизсква много задълбочен анализ. Учудвам се, че в България никой не обича анализи. Но иначе няма как да получим реална картина и да започнем да отстраняваме нередностите поетапно. Сега се правят едни теоретични финансови сметки. Събираемостта на здравните вноски тази година обаче е по-ниска от 2012 г. Медицината става все по-скъпа, излизат все повече нови лекарства. Това трябва да се вземе предвид,  а не просто да се каже – имаме толкова пари, делим ги на броя дейности и готово.

- Вероятно анализи не са правени, защото ще извадят наяве някои неудобни факти.

- Нека! Нали искаме да сме полезни и на лекари и на пациенти! Нека излязат тези неща, защото те сега се крият. Средствата за здраве не са толкова малко, те просто не се изразходват правилно. Когато се дават пари за доболничната помощ, какво сме постигнали там? Сега има само недоволство заради лимитите. Но в цял свят има някакви ограничения, независимо как се наричат. Има лимитирани планови пациенти. Нашият пациент не може да се оплаква, че чака прекалено дълго за преглед. Личните лекари все пак са лекари, а не само хора, които пишат направления. И на Запад е така – джипитата преценяват кога да се отиде на специалист. Сега пациентите масово постъпват в болница, защото няма лимит на бланката за хоспитализация. Затова се роят лечебните заведения.

- Смятате ли, че е реалистична идеята да се поставят критерии, по които НЗОК да сключва договор с болница?

- Критериите и сега ги има в клиничните пътеки. По скоро трябва да се поставят условия, когато едно лечебно заведение кандидатства за ползване на обществения ресурс. Може би в този смисъл конкуренцията е добра. Сега законът казва – всеки, който желае, може да сключи договор с касата. А и на входа на болницата няма „стоп”, приемането за стационарно лечение е безпрепятствено. Защо тогава се чудим, че болниците са 400? Казвала съм го и в предишни години – че ще дойде момент, когато касата няма да може да покрива разходите. И друго: мисля, че трябва да започне остойностяване на услугите. Едно приблизително реално остойностяване. Да се каже – за това потребление ще ни трябват толкова пари. Ако ги няма средствата, да се реши дали пакетът да бъде намален или да се търсят допълнително финанси. Това са въпроси, които трябва да бъдат решени на централно ниво.

- Вече заявихте, че планирате проверки в онкоцентровете в страната. Какви са точно вашите намерения?

- Проведохме разговор с новото ръководство на агенция „Медицински одит” за съвместно ръководство, на което да стъпим. Това трябва да стане със съгласието на министъра на здравеопазването. Когато се влезе в лечебното заведение, да се направи една наистина комплексна проверка. НЗОК може да проверява само това, което е в правомощията й, а медицинският одит може да влезе по-дълбоко и да поставя въпроси, свързани с качеството и целедъобразността на лечението, например: защо е предписан това препарат, няма ли друг, по-подходящ, дали изписаната комбинация  е най-добрата за пациента? Това са чисто медицински въпроси. За да се направи такава проверка, трябва да се привлекат активно и лекари, но те трудно застават срещу колегите си. Но ако искаме да сме честни пред обществото, трябва да го направим.

- Ще има ли проблем с онколекарствата на фона на очертаващия се бюджетен дефицит?

- Абсурд е някой изобщо да си помисли, че ще спрем за плащаме за онколекарствата. Проблем с бюджета обаче има. Ако потреблението на медицински услуги и отчетите продължават както досега, проблемите ще се задълбочават. Водим интензивно разговори с финансовото министерство. Там са запознати с проблема и разчитаме на тях. В противен случай НЗОК ще влезе в следващата година със сериозен бюджетен дефицит. Това вече е направено тази година. При положение, че в края на годината е имало достатъчно пари, 44 млн. лв. за ноември не са платени на аптеките.

- Но през декември д-р Цеков заяви, че няма висящи плащания, затова и преизпълнението на плана за събиране на здравни вноски, над 40 млн. лв., бяха върнати в общия бюджет...

- Има 30-дневен срок за плащане на аптеките и те са се вместили в него. Но това все пак е било плащане за миналата година и при положение, че е имало средства, можело е да бъде платено от бюджета за 2012.

- При онколекарствата част от проблемите са свързани с прехвърлянето на заявките към самите болници. Не беше ли предварително ясно, че те не могат да постигнат изгодни цени с малките си заявки?

- Точно така. Защо трябваше да се прехвърлят онколекарствата от МЗ към болниците?

- Защото централизираните търгове понякога се проваляха и се получаваха периоди с дефицит на лекарства за цялата страна...

- Тогава може би трябваше да се пипнат правилата за тези търгове, а не да се прехвърлят заявките към самите болници. Има фармацевтични фирми, които казват, че само тръжната документация им излиза по-скъпо, отколкото струва самата поръчка на болницата. По цял свят се върви към окрупняване, защото само когато поръчваш много, можеш да получиш отстъпка.

- Беше изтъкнато още, че не е работа на МЗ да се занимава с търговска дейност. Не е ли възможно касата да прави централизиран търг?

- Това е политически въпрос, защото е свързан с промяна на нормативни документи. Първо ще поставя въпроса за онколекарствата. За 2010-2011 г. в министерството са изразходвали по 140 млн. лв. годишно за тях и въпреки това имаше моменти на дефицит, а за 2013 г. се залагат 90 млн.! Какво очакваме, като се знае, че броят на онкоболните расте непрекъснато? Удължава се тяхната преживяемост, тоест системата ще харчи повече, не по-малко. Ето защо анализите са много важни.

- Как оценявате методиката, по която се плаща на болниците сега?

- Води се дело и изгледите са, касата да го загуби. Не е ясно и какво би казала комисията за защита на конкуренцията. Не може да се прави такова стого фиксиране на обем, при положение че е казано, че пациентът свободно избира къде да се лекува. Какво да направи болницата, която има определени 10 процедури, а напливът е много по-голям?

- Идеята беше да се види къде има необоснован ръст на болните...

- С тази методика не може да се види къде се пренасочва потокът болни. Има нов софтуер от тази година, но и той не може да даде подобен отговор. Системата позволява само справка за деня колко са новопостъпилите и изписаните. Така, ако се види, че в дадена болница има необичайно движение, може да се отиде на проверка. Отчетите са точни, но те в никакъв случай не са намалили разходите. Болниците гълтат месечно 140-145 млн. лв.

- Формализмът в отношенията между касата и лекарите май не е в ничий интерес. Болниците смятат, че контролът е само, за да намерят за какво да ги глобят...

- Този вид контрол си е изживял времето. На фона на разходите събраните глоби са нищо. А и такъв подход звучи дребнаво. Контролът не може да се случи без участието на пациента. За съжаление ще трябва да спрем някои административни дейности като работата по електронната рецепта и да пренасочим средствата към текущите разплащания.

- Предвиждате ли промени в методиката за  болниците?

- През септември започваме интензивни срещи с БЛС по новия рамков договор, като ще обсъждаме и този въпрос. Притеснява ме, че нямаме визия за бюджета. Въпросът е дали в здравеопазването трябва да се оставят да действат изцяло свободните пазарни принципи? Според мен не, защото грижата за хората е социален въпрос. Не може държавата непрекъснато да бяга от отговорността си. Трябва да се определи каква ще е политиката, а после ще дойдат плащанията, пакетите... Много разчитам на сътрудничеството с лекарския съюз, защото вече се вижда, че финансовите въпроси са сериозни. Проблемите не може да се решават по чиновнически.

- Как върви събираемостта на здравните вноски?

- Към 31 юли има приходи 50,8% от заложените, но разходите са към 60%. Ето един дисбаланс. Макар че е трудно да се прецени точно заради единната сметка, от постъпилите 1,377 млрд. лв. 812 млн. лв. са от здравно-осигурителни плащания, това е 46% от плана. От друга страна смятам, че държавата прекалено се е натоварила с плащането на вноски. Защо трябва да поема и тези на военните и на държавните служители? На децата, студентите и пенсионерите е разбираемо. Защо вноската се плаща само върху заплатата? Защо не върху целия доход? Нали подаваме данъчна декларация. Защо е сложен таван от 2000 лв. осигурителен праг?

- Какво се случва с наредбата за медицинските изделия?

- След като Надзорният съвет спря новата методика за договарянето им, бе удължен е срокът на старата. Сега НЗОК ще направи нов търг за онези изделия, за които сме плащали досега. Новата методика предвиждаше касата да плаща само за онези изделия, за които има договорени най-ниски цени. Това ограничава избира, но и конкуренцията. Излиза, че можем да плащаме само на онези, с които сме се договорили. Доплащане не се предвиждаше. Все едно казваме, че гарантираме плащане само на определени фирми.

- Предишното ръководство на НЗОК обяви, че електронната рецепта ще е факт до края на годината. Така ли е?

- Аз не я виждам готова в този срок. Доколкото ме информираха, засега тя е само концепция. Освен това проектът има една слабост –включени са само лекарствата по НЗОК. А има и много други предписвани медикаменти. Направи ми впечатление, че след като е изградена информационната система и е изтекъл едногодишният гаранционен срок, по нея нищо не е направено като поддръжка. Не е предаден дори кодът на софтуера. Тоест тя все още е интелектулна собственост на румънските изпълнители. Ако ние искаме да правим нещо по информационната система на НЗОК, трябва да викаме тях. Сега пишем писма до министерството, за да изясним как да процедираме. Поразена съм от бюрократичния дух, който се е бил настанил тук. Писмата са написани и работата формално е свършена. Но няма резултат.

Коментари