Ролята на общопрактикуващия лекар в процеса на диагностициране и лечение на ДПХ
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Ролята на общопрактикуващия лекар в процеса на диагностициране и лечение на ДПХ

Ролята на общопрактикуващия лекар в процеса на диагностициране и лечение на ДПХ

Проф. Петър Панчев - председател на Българското урологично дружество, Клиника по урология, УМБАЛ „Александровска”

Доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) представлява епително и фибромускулно увеличаване на простатната жлеза. То е една от най-честите причини за учестеното и затруднено уриниране при мъжете в напреднала възраст. Една четвърт от мъжете между 50 и 60 години и 40% от мъжете над 60 години имат оплаквания при уриниране, като това превръща ДПХ в заболяване със социалнозначим характер.

Много важна роля в процеса на диагностициране и лечение на ДПХ има общопрактикуващият лекар. Заедно със специалиста уролог той участва активно в тези процеси.  ОПЛ е първият лекар, към когото се обръщат за помощ повечето пациенти, но за съжаление това се случва, когато симптомите на заболяването са силно проявени и в много случаи възможностите за медикаментозно лечение са изчерпани. Затова е необходимо общопрактикуващият лекар активно да стимулира и провежда скрининг на мъжете над 50 години.

Най-достъпният метод е т.нар. I-PSS - международен индекс за оценка на състоянието на простатата. Това е въпросник със 7 въпроса, вече съдържащ и мнение за качеството на живот.Създаден е през 1992 г. от Американската урологична асоциация, като  първоначално липсваше осмият въпрос - качеството на живот, откъдето идва оригиналното му име: the American Urological Association symptom score (AUA-7). В зависимост от резултатите по този въпросник се определя необходимостта от по-нататъшно изследване.

Втората възлова стъпка след определянето на простатния симптоматичен индекс е изследването на PSA - специфичен простатен антиген. Това е маркер, чрез който се диференцира ДПХ от карцинома на простатата. Ако неговата стойност е над 4 ммол и тя нараства, е задължително пациентът да бъде насочен за по-нататъшно изследване и лечение от уролог. Трябва да се знае, че негативният резултат не е гаранция за отсъствие на злокачествено заболяване. Сега програмата за превенция на простатния карцином осигурява изследване на PSA на две години.

Друг значим информативен метод е ректалното туширане. Това е преглед на простатната жлеза, който е с много висока стойност при диференциране на ДПХ, на простатния карцином и на възпалителните заболявания - острия и хроничния простатит. Този преглед обаче изисква известен опит и не би могъл да се използва рутинно от ОПЛ.

Това са основните достъпни, евтини и достатъчно информативни инструменти, с чиято помощ може да се диагностицира ДПХ, тя да се диференцира от простатния карцином и заболяването да се проследи.

Простатният карцином изисква насочване на пациента към специалист уролог, докато за пациентите с ДПХ лечението и проследяването е съвместна дейност на ОПЛ и уролога. 

След вече поставена диагноза ДПХ общопрактикуващият лекар  продължава изследването в следния ред:

1.Ехография на пикочния мехур. При това изследване се определят размерът и обемът на простатната жлеза и се измерва количеството на остатъчната урина.

2.Обзорна рентгенова снимка на бъбреците, уретера и пикочния мехур, която ще даде информация за наличието на конкременти. 

3.Изследване на азотните тела - урея и креатинин. Техните стойности се повишават при напреднали случаи.

4.Насочване към специалист за уточняване на състоянието на пациента и определяне на лечението.

Лечението на ДПХ се решава от уролога и ОПЛ участва активно в терапията. В зависимост от стадия на заболяването то може да включва фитопрепарати, алфа-1 блокери и инхибитори на алфа-редуктазата и комбинирани препарати.                                                                  

Необходимо е на 6 месеца да се попълва *I-PSS и да се прави ехография.

Съвременните възможности на медицината увеличават все повече дела на т.нар. миниинвазивни оперативни методи на лечение - трансуретралната хирургия, за сметка на отворените оперативни интервенции. Общопрактикуващият лекар има значителна роля и в следоперативния период. Ако пациентът е изписан с катетър, той може да го свали в срока, определен от оператора. При отворена оперативна интервенция и проблем с оперативната рана може да я превързва и да довършва лечението й. В рамките на първия месец трябва да се извърши общо и микробиологично изследване на урина и при наличие на уроинфекция да се проведе антибиотично лечение. На втория и на шестия месец е необходимо да се направи отново I-PSS, за да се установи ефектът от оперативната интервенция. При нужда могат да се изследват азотните тела. 

Късните усложнения на оперативното лечение са стриктурите на уретрата и склерозата на шийката на пикочния мехур. За поставяне на диагнозата е необходимо да се направи ехография, която може да извърши ОПЛ, и урофлоометрия - съответно от специалист. След извършването на оперативна процедура, свързана с тези състояния, ОПЛ може да проведе лечение с интрауретрално аплициране на препарат, съдържащ кортикостероиди, например URONT. 

Най-често ДПХ се установява над 60 до 85 г., но и по-младите не са пощадени. Общопрактикуващите лекари е добре да съветват мъжете, които знаят, че имат заболяването в рода си, да направят първия си преглед още щом прехвърлят 40 г. и, както вече бе казано, активно да провежда скрининг на мъжете над 50-годишна възраст с цел откриване на засегнатите от ДПХ и с цел ранно откриване на евентуален карцином на простатата.



Прикачени файлове

I-PSS - международен индекс за оценка на състоянието на простатата
Реклама

Мнения