Д-р Д. Димитров: Искаме 5% по-скъпи пътеки в педиатрията и кардиологията
05.09
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Д-р Д. Димитров: Искаме 5% по-скъпи пътеки в педиатрията и кардиологията

Д-р Д. Димитров: Искаме 5% по-скъпи пътеки в педиатрията и кардиологията

Вместо минимален да въведат среден престой в болница, предлага д-р Димитров

Добра или лоша е новата здравна стратегия? И какво да очакваме от преговорите между лекари и здравна каса за нов рамков договор? В. „Стандарт” разговаря с д-р Димитър Димитров, който е директор на столичната Университетска болница „Св. Анна” и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването.

- Д-р Димитров, доста критики се чуха за здравната стратегия, може ли тя да помогне на системата?

- България е може би единствената страна в света, която няма здравна стратегия, утвърдена от парламента. А това е нормативен документ, който определя развитието на един сектор за дълъг период от време - повече от 10 г. Изготвянето му е задължение, а не право. Заедно със стратегията трябва да има и план за действие, като всяка стъпка в него е финансово подплатена. Преди това обаче трябва да се изготвят националната здравна карта, както и регионалните. Засега това не е станало.

Изготвянето на тези документи е задължителна стъпка, защото в тях се определят нужният брой лекари по специалности, извънболничните практики и болниците за отделните региони. Така държавата гарантира здравеопазването за хората. Когато направим това, пишем стратегия и план за действие. Едва тогава няма да се питаме защо няма доктори в планинските райони или защо има много болници в София, Пловдив, Варна, а няма в проблемните области и региони. Тогава всичко ще е ясно и няма да има въпроси как да спрем създаването на нови болници. По никакъв начин не може да го спрем на този етап.

- Всичко това отсъства в стратегията, какви препоръки бихте дали на управляващите, те казаха, че ще се съобразят с всички?

- Ако това отсъства, ще имаме още един безполезен документ. Това, което казах, не е мое ноу-хау, то е част от всички книги за управление на здравеопазването.

- Когато видим потребностите и наличностите от лекари и болници, какъв трябва да бъде ангажиментът на държавата според вас?

- Здравната карта трябва да е задължителна. Тя трябва да дава основния базов стълб, изпадането под който означава, че здравеопазването е в критично състояние. Държавата трябва да отговаря за попълването на липсите, например да възлага на университетите да подготвят нужните кадри по региони.

- Трябва ли картата да определя и максимален брой лечебни заведения?

- Не, тя определя достатъчен брой, гарантиращ здравето по райони. Здравните власти трябва да отказват разрешение за създаването нова структура, когато в района има достатъчно според регионалната карта. Те трябва да дават разрешение за откриването й в друга област, където има нужда от нея. Такъв е моделът в Германия. По този начин се насочват частните инвестиции там, където е необходимо - в полза на гражданите.

- Където вече има открити повече болници, както е в София, Пловдив и други региони, трябва ли да се запазят, или да се преструктурират?

- Това е политически въпрос, но мисля, че мениджмънт на държавата и общината в София може да е по-добър. Не може да има в един двор примерно 11 директори,

11 борда на директори, счетоводители и т. н. Общината дава също много средства за здравеопазване. Ако съм кмет или държавник, бих седнал да помисля какво може да се направи, за да се обединят, има ли нужда от толкова много общински и държавни болници в столицата или областния град. Нека видим колко болници трябват за активно лечение, колко за рехабилитация и долекуване. В света този въпрос е решен - пациентите се долекуват в общинските болници - по местоживеене на пациента. Нужда от подобно преструктуриране има и в останалите области.

- Трябва ли да има промени и в модела на финансирането на здравеопазването?

- Да, реформата спря още през 2000 г., когато се написаха основните закони, благодарение на които болниците все още действат. Не обичам думата демонополизация за касата, защото се разбира разбиване на тази институция. Ще дам за пример немския модел. В Германия има една задължителна базова каса. Освен това има и частни фондове. В тях задължително се осигуряват хората с доход над 41 000 евро на година. Изборът от каси е огромен и всеки избира според нуждите си. Например фондът на железничарите дава това и това, а на банковите служители друго.

У нас има 147 пътеки със звездичка на които пише, че „платното” за вашата херния или нещо друго не се плаща от касата. Аз трябва да имам възможност да отида и да си избера къде да се осигуря, за да ми платят „платното”. Или да видя кой ще ми реимбурсира напълно лекарствата за кръвно и да се осигурявам там. Вече 10 г. се казва - ще има задължителен втори стълб, няма да има, ще даваме още 1%, няма да даваме. В здравеопазването е като при автомобилите - гражданската отговорност покрива минимума, но е задължителна, но всеки си прави автокаско - разширен пакет. Всеки си избира от каквото има нужда. А ние превърнахме осигурителните фондове в застрахователи. Такъв смесен модел няма никъде по света.

- Какво се случва с болниците в момента, имате ли достатъчно средства?

- Още през декември миналата година беше ясно, че бюджетите са абсурдни. Когато получихме приложенията с по три раждания или политравми за месец и с по „0” лв. за последното тримесечие, сметнахме, че над 400 млн. лв. липсват за болнична помощ. След като се вземе резервът на касата, те стават не по-малко от 150 млн. лв. Нищо не се чува и за финансирането на реанимациите. Касата ни плаща средно по 223 лв. Миналата година при субсидирането им от МЗ средната стойност беше 375 лв. Няма лекари, няма реаниматори, а намаляват цените. За първите 6 месеца на 2013 г. имаме 400 хил. лв. приход по-малко за същите разходи в реанимациите. За една година загубата става 1 млн. лв. После защо болниците имат задължения. Когато имаш дейност и имаш загуби, проблемът не е в мениджъра, а в цените. Как ще заплатим работните заплати на тези екипи?

- Имате ли и други загуби?

- Голямата загуба сега идва от реанимациите, но губим и заради липсата на актуализация на цените на пътеките. Да не говорим, че бяха намалени някои цени в кардиохирургията, в инвазивната кардиология, в коремната хирургия, където трябва огромна реанимация.

- Плаща ли касата навреме и всичко?

- Да, с изключение на здравно неосигурените пациенти в реанимация и при хемодиализа. За една жена касата ни дължи над 12 000 лв. с мотива, че не е здравно осигурена. Затова още миналата година питахме как тези две дейности ще минат към касата. Тогава ни уверяваха, че всичко ще е наред, но не е.

- Трябва ли да се върнат в МЗ тези две дейности?

- Задължително, защото министерството отговаря за общественото здраве. Реанимацията и хемодиализата са спасяване на човешки живот, а всеки има право на това по Конституция.

- За последните 3 месеца ще има нови бюджети на болниците, имате ли представа какви ще са те?

- Не още, но в началото на август получихме писма със старите прогнозни бюджети за септември, октомври и ноември с по 0 лв. Само в частта хемодиализа имахме точно заделени средства. Написахме колко ще ни бъдат необходими за оставащите месеци - около 7 млн. лв.

- Има ли тенденция за увеличаване на заплатите в болничния сектор?

- Не, тенденцията е леко увеличение в „Св. Анна” и още няколко болници, останалите вървят надолу. При нас средната заплата е 1051 лв., а миналата година е била с 4,4% по-ниска. За лекарите е 1763 лв., но м.г. е била 1806 лв., тя е паднала за сметка на сестринската.

Вдигнахме заплатите на медсестрите на 1020 лв.от 930 лв. Благодаря на лекарския състав на болницата за това.

- За какво ще настоявате в новия рамков договор?

- Ще настояваме за вдигане на цените на някои пътеки средно с 5%. Безумно ниски са стойностите на педиатричните пътеки, ще настояваме да се увеличат, също така на тези в конвенционалната кардиология, коремната хирургия. В кардиохирургията ще искаме увеличаване само за пътеката за полиорганна недостатъчност, защото там цената покрива разхода за 2 дни.

- Ще искате ли промяна в алгоритмите на пътеките?

- Да, искаме да се въведе среден престой, а не минимален. Така е в целия ЕС, защото той показва качеството на лечение. На мозъчен инсулт средният престой е 10 дни, а касата казва минимален - 3 дни, и, хайде, пациентът се изписва веднага. Хората обвиняват докторите, но касата плаща 618 лв. за минимален престой. Ние изписваме болните и близките им негодуват с право.

- А ще се обвърже ли средният престой със заплащането?

- Да, но първо трябва да спрем да говорим за брой хоспитализации и да видим какъв е броят, ползвали болнична помощ. Това ще повлияе върху цената на пътеките. Сега тя се определя като наличните средства се разделят на обема хоспитализации, които се очакват за всяка диагноза. Когато преброим пациентите, ще видите, че 500-600 000 души влизат по 3-4 пъти в годината за едно и също, защото седят по 3 дни и се изписват. При среден престой 8 дни ще се намали броят на хоспитализациите, а ще се увеличи цената на пътеката. Тогава ще има качество и никой няма да лъже, че плаща, а пациентите и техните близки ще са доволни.

И друго задължително условие: държавата, която осигурява около 4 млн. граждани, сред които държавни служители, военни, служители на МВР и съдебната власт, трябва да заплаща 8% здравни осигуровки, колкото всички обикновени българи, а не 4%. Това е най-важното условие в касата да постъпват реални солидарни средства, болните хора да се лекуват качествено, а лечителите да бъдат спокойни и да прилагат изкуството - лекувай и спасявай човешкия живот!


Мнения