Финансовите грижи удрят по коефициента на интелигентност
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Финансовите грижи удрят по коефициента на интелигентност

Финансовите грижи удрят по коефициента на интелигентност

Хората с високи доходи се справяли по-добре със сложни парични въпроси.

Сериозните финансови затруднения могат да намалят коефициента на интелигентност средно с 13 точки. Това разкри едно изключително любопитно проучване на психолози и икономисти от университетите в Уоруик, Харвард и Принстън. Те обединиха усилията си, за да проучат влиянието на бедността върху интелекта, а изводите им са публикувани в престижното издание „Сайънс”.

Като начало били намерени доброволци в един универсален магазин – 400 души с годишен доход от 20 000 до 70 000 долара. Без значение на личното им богатство те били разделени в две групи. Едната трябвало да реши тежки финансови проблеми, а другата – съвсем леки казуси. Успоредно с това ги подложили на тестове за интелигентност и възприятия. При решаването на леките финансови проблеми нямало разлика в реакциите на бедни и богати. При по-тежките казуси обаче хората с ниски доходи се представили доста по-неубедително от богатите. Следващ експеримент потвърдил първите изводи. За целта учените отишли чак във фермите за захарна тръстика в Индия. Селяните там водят прост живот – веднъж в годината прибират реколтата и се оказват богати изведнъж. В последните месеци преди да получат парите обаче се борят с недоимъка. Тези фермери били идеални за проучването. Специалистите тествали 464-ма селяни, които получавали поне 60% от доходите си от захарна тръстика. Проверили коефициента им на интелигентност непосредствено преди и след прибирането на реколтата. Тук също ясно проличало, че във фазата на богатство селяните се показали като доста по-умни, отколкото в оскъдните дни преди това.

Обяснението на учените е, че феноменът е свързан с ограничените ни интелектуални ресурси. Ако част от мозъка ни е зает с мисълта за осигуряването на насъщния и покриването на всекидневните разходи, то няма как той да се посвети пълноценно на деловите задачи от деня. „Бедните хора не са по-глупави от останалите. Но когато са обсебени от толкова много екзистенциални грижи, отделят много по-малко внимание на останалите неща”, коментират учените от екипа. Представете си, че седите пред компютър, който върви много бавно, защото в момента обработва огромен видео материал, казват те. По подобен начин и грижите за пари обсебват значима част от капацитета на мозъка ни. Не компютърът е бавен сам по себе си, вината е повече във „видеото”, обобщават експертите.

Източник: Die Welt

Реклама

Мнения