В нея и млади онколози ще могат да описват клинични случаи

‘Studia Oncologica е сборник обзори на специалисти, които работят задълбочено в различни области на онкологичната наука. Някои са елементи от дисертации. Огромната информация, заливаща ни всеки ден, е трудно да се обобщи в монография. Освен това е добре известно, че актуализирането на една монография отнема поне 2-3 г. Затова смятаме, че сборник с обзори е гъвкава и удачна форма за представяне на новите постижения в максимално кратки срокове. Тази година ще издадем 3-4 книжки.

За младите онколози това е перфектна възможност за обучение. В следващите броеве ще добавим и рубрика „Клинични случаи”, в която именно млади хора да публикуват свои научни работи.’

1.  Генетично предразположение и начин на живот – рискови фактори за развитието на рак на гърдата

Румяна Додова, Атанаска Миткова, Радка Кънева, Ваньо Митев – Катедра „Медицинска химияи биохимия”, МУ-София, Център по молекулна медицина – МУ-София

Ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване сред  жените по света, съставлямащо 23% от всички случаи на рак. По данни на националния раков регистър в България всяка година средно 3500 жени се разболяват, а 1100 умират от рак на гърдата.

Основните фактори за развитие  на това хетерогенно заболяване са генетична предразположеност, възраст, индект на телесна маса, физическа актовност, хранителен режим, прием на алкохол, репродуктивна история, хормонална терапия, тютюнопушене и влияние на околната среда.

С процеса на онкогенеза при туморите на гърдата са свързави три групи гени, които в зависимост от степента на  асоциация със заболяването, се разделят на гени с висока, средна и ниска пенетрантност. Към гените с висока пенетрантност се отнасят тумор супресорните гени BRCA, BRCA2, TP53, CDH1 PTEN. Кодираните от тях белтъци участват в поправката на ДНК, “checkpoint”, контрола на клетъчния цикъл, хроматиновото ремоделиране, регулацията на транскрипцията и поддържането на геномната стабилност.

Мутации в BRCA гените са отговорни за 15-20% от фамилните случаи на рак на гърдата. Приети са международни критерии за вероятно носителство на BRCA мутации и насочване към генетичен анализ. Скрининговите програми за профилактика и проследяване на жените с рак на гърдата в различните страни са базирани на специализирани на специфични популационни характеристики.  Три от най-често срещаните мутации в европейските популации са 185delAG и 5382insC в BRCA1, 617delT и BRCA2.

Тъй като голяма част от генетичния компонент на риска от рак на гърдата остава неизяснен, изследванията са насочени в търсене на нови свързани със заболяването локуси посредством големи геномни асоциативни проучвания от типа случаи-контроли.

2.  Циркулиращи туморни клетки при рак на млечната жлеза. Приложение на молекулярните методи в клиничната практика

Д-р Спартак Вълев, Даниела Дачева, Атанаска Миткова, д-р Маргарита Таушанова, проф. Ваньо Митев, Радка Кънева и доц. Константа Тимчева – Клиника по медицинска онкология, Специализирана болница за активно лечение по онкология (СБАЛО)-ЕАД, София; Катедра „Медицинска химия и биохимия” – МУ, София; Център по молекулна медицина – МУ, София

Ракът на млечната жлеза (РМЖ) е най-често диагностицираният злокачествен тумор при жени, освен това е първа по честота причина за смърт при жените вследствие на онкологично заболяване.  Заболеваемостта показва стабилна тенденция към  нарастване особено в европейските държави и Северна Америка. В момента е приета широко хипотезата, че метастазирало заболяване се развива на базата на дисеминация на туморни клетки още в ранните стадии. Циркулиращите туморни клетки (ЦТК) са клетки, които присъстват в периферната кръв и притежават антигенните или генетични характеристики на специфичен тип тумор.  Вземането на материал за изследване на нивата на ЦРК е бърза и сравнително болезнена процедура, наречена „течна биопсия”. Тя може да се извършва многократно в  различни отправни моменти от лечението или проследяването на заболяването. Все още няма клинични проучвания, които недвусмислено да показват, че активното изполване на тестове за ЦТК в практиката  води до увеличена прежимяемост или подобрено качество на живот при пациентки с МРМЖ. Първото проучаване на ролята на ЦТК като прогностичен маркер при пациентки с МРМЖ в България бе започнато през 2010 г. от нашия екип в рамките на текущ научноизследователски проект „Проследяване нивата на циркулиращи туморни клетки (ЦТК) при болни с метастазирал карцином на гърдата – прогностично и предиктивно значение”. Този обзор разглежда наличната до момента литература относно същността, методите за доказване и клиничното значение на ЦТК при метастазирал рак на млечната жлеза и представя дизайна на нашето клинично проучване.

3.  Биологична и молекулярна характеристика, диагностика и лечение на тройно негативния карцином на млечната жлеза

Маргарита Таушанова, Константа Тимчева, Спартак Вълев – Клиника по медицинска онкология – СБАЛО, София

Карциномът на млечната жлеза е проблем със социална значимост. Честотата му непрекъснато нараства, което налага неговото задълбочено изследване. С прилагането на имунохистохимични и генетични изследвания се постига определяне на няколко молекулярни субтипа карцином на млечната жлеза. Един от тях е тройно негативният (ТНКМЖ) с ER, PR и HER2 негативен статус.  Той се отличава с изключително  по отношение на молекулярната и генетичната си характеристика. ТНКМЖ има по-агресивно протичане в сравнение с другите подтипове рак на млечната жлеза. Проявява се с ранни рецидиви, чести висцерални метастази, кратка обща преживяемост.  Тези особености налагат по-детайлното му изследване. ТНКМЖ се разделя на няколко субтипа със специфична имунохистохимична и генетична характеристика. Откриването на нови молекулярни маркери подпомага задълбоченото му изучаване, уточняване на прогнозата на заболяването, начина и вида на провежданата терапия. Вникването в генетичните и молекулярни характеристики на ТНКМЖ е свързано с въвеждане  на нови видове таргетни терапии, индивидуализиране на лечението, което ще доведе до по-добри терапевтични резултати при този агресивен тип рак на млечната жлеза.