Проучване обясни как мозъкът комуникира сам със себе си
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Проучване обясни как мозъкът комуникира сам със себе си

Проучване обясни как мозъкът комуникира сам със себе си

По време на нормален разговор сивото вещество постоянно нагажда силата на звука, за да намали звука на собствения глас и да увеличи гласовете на другите.

Ново проучване откри възможност да се разбере начина по който мозъкът комуникира със себе си. По време на нормален разговор мозъкът постоянно нагажда силата на звука, за да намали звука на собствения глас и да увеличи гласовете на другите. Тази способност да се прави разлика между звуците произведени от собствените движения и тези, които идват от външния свят е важна не само за да се вникне в разговора, но и за да се научиш да говориш, или да свириш на музикален инструмент. Сега учените разработиха първата диаграма на мозъчната верига, която осъществява това сложно взаимодействие между двигателната и слуховата система.

Изследването, публикувано на 4 септември в The Journal of Neuroscience, може да хвърли светлина върху шизофренията и промените в настроенията, когато тази верига се наруши и хората чуват несъществуващи гласове. "Откритието ни е важно, защото дава ключ към познанието за начина по който мозъкът комуникира със себе си и как тази комуникация може да се разпадне и да причини заболяване", посочва ръководителят на проучването Ричард Мууни, професор по невробиология в университета Дюк. "Обикновенно двигателните области предупреждават слуховите области, че подават команда за говор, за да се подготвят за звук. При наличието на психоза обаче, хората са загубили способност да правят разлика между активността в тяхната и в чуждата двигателна система и мислят, че звуците, подадени от собствения им мозък, са външни."
Изследователите отдавна изказват предположение, че веригите от неврони, подаващи движение – изразяване на становище или удряне на клавиша на пиано, също се предават в областта, която усеща звука. Но естеството на нервните клетки, които осигуряват този вход и как те взаимодействат функционално, за да помогнат на мозъка да предвиди предстоящ звук, не беше известно.

В изследването Мууни е използвал технология, създадена от Фан Уанг, професор по клетъчна биология в университета Дюк, за да проследи всички входове в слуховия кортекс – мозъчната област, която тълкува звука. Учените установиха, че няколко различни области на мозъка предават в слуховия кортекс, но те бяха най-заинтересовани от една област, наречена вторичен двигателен кортекс, или M2, защото тя отговаря за изпращането на двигателни сигнали директно в мозъчния ствол и гръбначния мозък. Това е индикация, че тези неврони осигуряват копие на  командата на двигателната система пряко към слуховата система. С други думи, те изпращат към слуховата система сигнал “Ще направя движение”.

След като открили тази връзка, учените изследвали влиянието на това взаимодействие върху слуховия процес, или чуването. Те взели слоеве мозъчна тъкан от мишки и подложили невроните между областта М2 и слуховия кортекс на специфична обработка. Учените открили, че стимулирането на тези неврони намаляват активността на слуховия кортекс. Това потвърдило техните очаквания, че това е начинът по който мозъкът заглушава или потиска звуците, които възникват от нашите собствени действия. Най-накрая учените изпробвали тази верига върху живи животни. Те включили по изкуствен начин двигателните неврони на упоени мишки и наблюдавали как реагира слуховия кортекс. Мишките обикновенно общуват с ултразвукови звуци, които са прекалено високи, за да бъдат чути от хората. След като активирали двигателния кортекс учените пуснали на мишките отново техните ултразвукови песни и открили, че невроните реагират много по-слабо на звуците.

Оказва се, че функционалната роля на тези неврони за чуването е да намаляват висотата на звуците, които произвеждаме. Сега учените искат да разберат дали този механизъм действа, когато животните се движат. Това е липсващото звено и предмет на бъдещите ни експерименти, посочват те. След като вече са уточнили основата на веригата, те ще могат да изследват дали с промени в тази верига могат да се предизвикат слухови халюцинации или дори да ги изличат при случаи на шизофрения.

Източник: Duke University

Реклама

Мнения