Ернесто Пинторе е първият, който въвежда перкутанната хирургия (операция с разрез до пет милиметра) в родината си. Гостува и оперира у нас.

Ернесто Пинторе е първият, който въвежда перкутанната хирургия (операция с разрез до пет милиметра) в италианската ортопедия и част от операциите му са заснети в You tube. Самият той обаче е подчертано сдържан по отношение на славата: "Смятам себе си за малък хирург, не преподавам в Германия, в САЩ или във Франция, но показвам практиката си на хора, които се нуждаят от нея - в Полша, в Израел, където са много напреднали, но не познават перкутанната хирургия на крака, в Аржентина ме канят да покажа малкото, което знам, и аз винаги приемам."

Доктор Пинторе е практикуващ хирург, преподавател (на лекарски конференции и в университети), музикант с диплома по саксофон от консерваторията в родния му град Салерно и джудист шести дан. Тренира джудо от десетгодишен, има основни умения по лека атлетика, гребане, ветроходство и стрелба с лък. Освен италиански език, владее френски, испански, модерен и библейски иврит, но е изучавал също латински и старогръцки. При първото си посещение в България започва да разучава кирилицата, но предпочитаме да общуваме на английски с уговорка, че това не е най-добрият ни език за изразяване.

Ернесто Пинторе пристига тук по покана на новата мрежа за връзка между медици и пациенти medicnet.eu, чиято цел от една страна е да улесни достъпа на български пациенти до чуждестранни клиники и доктори, а от друга - да свърже чуждестранните пациенти с български клиники - стоматологични, естетични и с балнеоложки комплекси. Срещата с Пинторе е няколко часа след операция. Той идва с видимо удобни маратонки, изглежда концентриран и дългите му пръсти описват спокойни жестове във въздуха.

Стъпка по стъпка

След университета в Неапол, Ернесто Пинторе заминава в Северна Франция, за да се обучава при по думите му "най-добрите професори по ортопедия". Общо девет години. След това решава да се върне в Италия, но прекарва още шест месеца в клиниките в Англия и още шест месеца между тези в Швейцария, Испания, Аржентина и Израел. През 1994 година се установява като ръководител на отдел "Ортопедия и травми" в частна болница "Клиника Малцони" в Агрополи, Салерно и продължава да пътува, за да трупа опит.

Къде е най-добрата медицинска система? "Добрата система, отговаря той, е добре балансираната система. И след кратко колебание изброява примери: Американската система е перфектна - умения, доктори, материална база, но застрахователната система на американците не е социална. В италианската система социалната част се преувеличава и никой не плаща, а когато правителството трябва да налее пари в системата, стават грешки, защото проблемите не са публични. Британската система пък е ужасна - възможно е да чакаш две години за операция, освен ако не решиш да се оперираш частно. Френското здравеопазване е най-доброто, продължава Пинторе, защото нивото на медицински грижи е много високо и пациентите имат право да избират между частна или обществена болница, като държавата поема разходите. Но от друга страна медицинските работници там не са много добре платени, а това не е справедливо, защото нивото им е много високо." Накрая се съгласяваме, че перфектна здравна система не съществува, но това не ни пречи да си я представяме в разумни граници: "Здравето е социален проблем и правителствата чрез подходяща осигурителна система би трябвало да гарантират на гражданите безплатна медицинска помощ при диабет, при рак и при останалите най-често срещани в обществото болести. Икономически и финансово обаче не е възможно да се даде всичко на всеки и би трябвало да има смесена система - базата да е безплатна за млади, за стари хора, за хронични заболявания, за бременни, рак, диабет - всичко това да е безплатно и интегрирано в добра осигурителна система."

Докато това се случи в "младата демокрация на България", както я нарича Пинторе, той е готов да действа в две направления. Първото е да оперира срещу хонорар, който е определен от българските клиники и отговаря на българския стандарт на живот. Второто е свързано с обучение на българските медици, защото според него те са на толкова високо ниво, колкото и италианските им колеги, но им липсва увереност. Поради тази причина, а и защото в нашия географски район засега не се прилагат перкутанни ортопедични операции, Пинторе е склонен да отдели необходимото време, за да преподава на българските лекари, докато те се почувстват достатъчно уверени да действат сами. Убеден е, че има смисъл от такива специалисти в България и дори от ортопедичен център за подобни операции, заради собствения си график. Цитира, че през 2001 година пациентите му са около 20, на следващата година - 50, след това 75 и в момента - по 350 годишно. "Всички хора питат за това, твърди той, важно e да има център".

Счупеното носи щастие

Доктор Пинторе не е и чувал шегата за мотото на ортопеда ("Счупеното носи щастие"), а и като цяло не се шегува много. Твърди и че не се разболява често, но е претърпявал няколко операции на рамото си, заради спорта. Изброяваме от какво още зависи доброто здраве: от технологичния напредък, уменията на лекарите, оборудването в клиниките и по-глобално - от климата, замърсяването и стреса във всекидневния живот. "Непрекъснато бързаме да оперираме, да работим, да печелим, имаме много ангажименти, много проблеми, нямаме време за себе си - това е стресиран живот", обяснява докторът. Може би трябва да се насочим към алтернативен начин на живот? Какво е отношението ви към алтернативните методи на лечение? Вярвате ли в източната медицина, в акупунктура, акупресура? "Аз вярвам в бог, отсича той. Природата е господ за мен. Никога не правя нещо срещу природата и приемам всичко, което работи. Не ме интересува дали е китайската хомеопатия, българската, италианската, американската - ако работи - добра е, ако не работи - не е добра. Съдя по резултатите. Хегел казва, че реалното е рационално. Ако резултатът е лош и техниката е лоша, ако резултатът е добър, значи и методът е добър".