Публикация

Лечението с перитонеална диализа е най-добре да започне, докато все още пациентът има остатъчна бъбречна функция

Методът позволява болният да продължи своя активен начин на живот.


 - Доц. Ненов, какво представлява хроничната бъбречна недостатъчност?

- Това е състояние, при което бъбреците трайно се увреждат вследствие на продължителни хронични двустранни бъбречни заболявания  - пиелонефрит (интерстициален нефрит), хроничен гломерулонефрит, дългогодишен захарен диабет, бъбречна поликистоза, автоимунни заболявания и др.

Най-честото заболяване в света през последните години  е хипертонията. От нея страдат около 40% от хората над 40-годишна възраст. Голяма част от тях не спазват редовно предписаното лечение и това обуславя високата смъртност от инсулти и инфаркти. Неправилното или нередовно лечение на високото кръвно налягане може да предизвика и бъбречна недостатъчност. Друг рисков фактор е захарният диабет, който през последните години достигна второ място по честота на разпространение. Затова не е случайно, че диабетиците са сред основните пациенти в диализните центрове.

- Има ли симптоми, по които да разпознаем болестта?

- Лесната умора е един от първите симптоми, който може да подскаже, че съществува проблем. В тези случаи е необходимо да се изследва  нивото на хемоглобина в кръвта – дали е спаднал под 130 g на литър за мъжете или под 120 g за жените.

Възможно е обаче да липсват изявени признаци, а човек да страда от хипертония. Неглижирането на проблема може да бъде причина да се стигне до диализно лечение. Много по-ефикасно би било лекарят да предпише необходимите медикаменти, които да поддържат кръвното налягане в нормални граници.

- Може ли да бъде спрян процесът на развитие на ХБН? 

- За съжаление при много от заболяванията това не може да стане. Преди години бе прието, че болните с хроничен гломерулонефрит достигат до диализа след 4-8 г. Днес този период е 8-16 г., което все пак може да бъде отчетено като успех. Хипертонията обаче е едно от състоянията, които могат да бъдат коригирани и да се избегне заместващата терапия. 

- Кога се пристъпва към диализно лечение?

- От диализа се нуждаят пациентите, които са достигнали до  терминален стадий на бъбречна недостатъчност. В много държави болните се включват на перитонеална диализа през първите години на лечението, когато все още има остатъчна бъбречна функция. Впоследствие вече се преминава на хемодиализа. Проблемът е, че при хемодиализните процедури пациентите по-често губят кръв и по този начин се задълбочава анемията, която е едно от най-сериозните усложнения при ХБН. При перитонеалната диализа липсва кръвозагуба, защото лечението се осъществява през перитонеума – чрез специален разтвор, въведен в коремната кухина през катетър.

Този метод е подходящ за хора, които желаят да продължат да работят и да бъдат социално активни. След поставяне на катетъра и началното обучение пациентите на практика могат сами да извършват манипулациите. Самата процедура по смяна на разтвора продължава около двадесет минути и може да се осъществява в извънболнична обстановка.

В сравнение с хемодиализата перитонеалната диализа е икономически по-изгодна, защото не се ангажира медицински персонал.

- Съществува ли риск от някакви усложнения при лечение чрез перитонеална диализа?

- Понякога може да се развие т.нар. перитонит, затова е важно пациентите да бъдат обучени как да извършват процедурите и да спазват точно лекарските указания за стерилност. Ако все пак се стигне до усложнение, болните трябва веднага да се обърнат към лекуващия лекар. Обикновено лечението се извършва в болнична обстановка, където се изписват подходящи антибиотици. Оперативна намеса обикновено не се налага.

- В кои случаи не се препоръчва лечение с перитонеална диализа?

- Методът не е подходящ за пациенти, които са преживели тежки и усложнени коремни операции, в резултат на които са получили сраствания. В тези случаи не може да се осъществи обмяната на разтвора.

- Какъв процент от пациентите се лекуват чрез перитонеална диализа?

- По света на перитонеална диализа са между  9 и 11% от всички  болни с терминална ХБН. У нас тези пациенти  са малко под 7%.

Причината е, че допреди около 15 г. методът се прилагаше само при болни, които не можеха да бъдат включени на хемодиализа поради различни причини. С времето разбиранията се промениха, перитонеалната диализа стана по-популярна. Вече имаме много добри специалисти във водещите университетски центрове във Варна, Плевен, София, Стара Загора.

Независимо от вида на заместващата терапия обаче, за да бъде качествено диализното лечение, са необходими четири основни компонента – подготвен екип, добра апаратура, необходимите лекарства и не на последно място – болният да се отнася съвестно към собственото си здраве.


" }-->

Коментари