Българските студенти в чужбина подават в НАП документ от университета, за да губят права
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Българските студенти в чужбина подават в НАП документ от университета, за да губят права

Българските студенти в чужбина подават в НАП документ от университета, за да губят права

Държавата у нас плаща за здравните им осигуровки до навършване на 26 г.

Десетки хиляди българи заминават да следват в чужбина всяка година. На каква здравна помощ  в страни от Европейския съюз имат право нашите ученици, редовните студенти, приети във висши учебни заведения, и докторантите по държавна поръчка?

Медицинската помощ в страни от Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария се ползва срещу предоставяне на валидна българска Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). Право на такава карта имат всички лица, които са задължително осигурени в България и имат непрекъснати здравноосигурителни права към момента на издаване на картата. ЕЗОК е документ, срещу който в държава от Европейския съюз може да се получи необходимата спешна и неотложна (по медицински причини) здравна услуга, която се преценява като обем и обхват от лекуващия лекар. За целта учащите следва да не прекъсват своето здравно осигуряване в България. Ако те са редовни студенти до 26-годишна възраст, непълнолетни и ученици (до завършване на средното си образование), или докторанти на редовно обучение по държавна поръчка, здравните им вноски са за сметка на републиканския бюджет на България. Необходимо е студентите редовна форма на обучение до 26-годишна възраст регулярно да представят в Националната агенция за приходите (НАП) удостоверение от чуждото учебно заведение за учебна година/семестър (с легализиран превод на български език), че са студенти в ЕС - с цел заплащане на здравните им вноски от републиканския бюджет.

Дейността по определяне на здравноосигурителния статус и събиране на здравноосигурителни вноски е в компетенциите на Националната агенция за приходите (НАП). Консултации, свързани с определяне, начисляване и внасяне на здравни вноски, както и за евентуално излизане от (или влизане в) здравноосигурителната система, се предоставят в НАП. На адрес www.nap.bg бъдещите студенти могат да намерят подробна информация. Могат да се обадят и на телефона на НАП за консултации на граждани: 0700 18 700 - на цената на един телефонен разговор - за цялата страна.

Как се осигуряват студентите над 26-годишна възраст, записани във висши учебни заведения в страни от ЕС?

За студентите над 26-годишна възраст е необходимо ежемесечно самоосигуряване в НАП – по сметките за здравно осигуряване. Ако те се осигуряват здравно в страната по престоя, в този случай при завръщането си в България след завършване на обучението, те трябва да представят формуляр Е104/S041, издаден от страната членка на ЕС, за да им бъдат признати в България периодите на здравно осигуряване там.

Ако български студент в държава от ЕС, ЕИП или Швейцария започне легална работа по време на следването си (извън временната студентска почасова заетост), той подлежи на осигуряване в държавата по извършване на трудовата дейност. Тогава компетентна държава за здравното му осигуряване и за издаване на всички необходими европейски документи е държавата по месторабота.

Имат ли право българските студенти да се осигуряват здравно в държавата, където учат, за да ползват пълния пакет от медицинска помощ, който се полага и на гражданите в съответната страна членка на ЕС?

Ако българският студент лично желае да се осигурява в страната членка на ЕС, тъй като му е необходим пълен достъп до здравноосигурителни услуги, трябва да подаде заявление за формуляр Е 104 до НЗОК или до РЗОК (по избор на личен лекар), което да представи в държавата по престоя и да прекрати осигуряването си в България, уведомявайки НАП, че в следващите години ще се осигурява в друга държава членка. В противен случай би се получило т.нар. двойно осигуряване, което не е разрешено от европейските регламенти.

При завръщането си в България студентът, който се е осигурявал здравно в страната, в която е завършил висшето си образование, изисква от чуждия здравен фонд формуляр Е104, в който са описани периодите на здравно осигуряване по време на следването му. Този формуляр той трябва да представи в НАП, за да му бъдат признати периодите на здравно осигуряване. В случай, че това не е направено, НЗОК може да изиска формуляра по служебен път, но това ще отнеме време до получаването му у нас. Срокът за издаване на удостоверителни документи от НЗОК, свързани с прилагане на европейските регламенти за координация, е един месец. В международен план обаче няма фиксиран срок за получаване на отговор от чуждите осигурителни институции.

За служебно изискване на формуляр Е104 в ЦУ на НЗОК (или в РЗОК по избор на личен лекар) се подават: заявление по образец, копие от личната карта и документи, доказващи здравното осигуряване в другата държава (с отразен чужд осигурителен номер на лицето, кандидатстващо за формуляра).  Необходимата информация за издаването на формуляр Е 104 може да намерите на интернет портала на НЗОК - в меню „Международно сътрудничество”, подменю „Европейска интеграция”, статията за сумиране на осигурителни периоди.

Следва ли при записването на български студенти в университет в страна членка на ЕС да се изисква формуляр Е 104 за сумиране на здравноосигурителнипериоди, издаден от НЗОК?

Принципът в европейското право е, че студентите редовно обучение (до завършването им) подлежат на осигуряване в държавата, от която идват основните средства за тяхната всекидневна издръжка и където близките им плащат данъци. Формуляр Е104 се изисква само от т.нар. компетентни институции, каквито не са академичните заведения. Достатъчно е българският студент при записването си в чуждестранния ВУЗ да представи копие от ЕЗОК, валидна за съответния семестър. Формулярът Е 104 би потрябвал, ако студентът реши да се осигурява в страната членка на ЕС.


Реклама

Мнения