Проходилката да се използва след като детето се изправя само
д-р Татяна Матева-Иванова
д-р Татяна Матева-Иванова
Лекар
Проходилката да се използва след като детето се изправя само

Проходилката да се използва след като детето се изправя само

Не вземайте обувчици, с които преди това е ходило друго дете

Нормалното физическо развитие на бебето минава през много етапи. Като се започне от задържане на главичката, премине се през посягане с ръчичка и хващането на предмет, обръщане, седене и изправен стоеж. Всичко това е подготовка за най-сложния етап от развитието на детето – прохождането. Ходенето на два крака е уникално човешко качество, което е променило съдбата на хомо сапиенс.

Еволюционно изправянето и ходенето са се появили най-късно. За тяхното осъществяване се включват много механизми от човешката анатомия и физиология.

Голяма част от родителите ги интересува два основни въпроса:

- Кога обикновено прохожда детето?

- Коя е крайната възраст, до която то трябва да се осъществи?

Прохождането се влияе от много фактори. Един от тях е генетичен – обикновено децата приличат по този показател на своите братчета и сестрички, или на своите родители. Друга важна предпоставка за прохождането е физическото и нервно-психическото развитие на бебето до момента.

Дори съвсем здравото и нормално развиващо се бебе може да проходи малко по-късно, ако няма кой да го обучава. Не бива обаче да се избързва непременно точно на годината детето да проходи. Едно падане може да изплаши бебето и то да се въздържа от своите първи стъпки още месец-два. При прохождането то трябва да чувства подкрепата на възрастния до себе си. Той трябва да го подхване, щом залитне, и да го успокои с думите „Хо-о-п, няма нищо, пак ще ходиш”. Не бива да се забравя, че ако детето наскоро е било болно, това ще забави прохождането му.

Няма определена възраст, в която бебето трябва да проходи. То ще тръгне за ръка, а после и самичко, когато е готово.

Ако се прояви търпение и се остави детето да прохожда само, то рано или късно ще премине през следните фази:

Естествени фази на прохождане

1. Бебето се придвижва до желаните предмети по негов си начин – чрез претъркаляне, приплъзване на дупе или пълзене. Овладее ли техниката на пълзене, мъничето започва да обикаля цялата стая и дори цялата къща, бързо и сръчно, придвижвайки се на четири крака. Това става обикновено на възраст между 7 и 10 месеца.

2. Бебето започва да се изправя на два крака, като се държи за опора – шкаф, легло и т.н. Това става обикновено на възраст между 8 и 11 месеца.

3. Бебето започва да прави крачки, като се държи за опора. В началото са една-две неуверени стъпки, последвани от сядане на дупе, но в последствие крачките стават все повече и по-уверени и в един момент детето обикаля цялата стая, бързо и сръчно, хванато за мебелите. Това става обикновено на възраст между 9 и 12 месеца.

4. Бебето започва да се пуска за кратко и да прави по една две самостоятелни крачки, без да се държи за опора, след което бързо се хваща обратно за опора, тъй като усеща, че губи равновесие. Това става обикновено на възраст между 10 и 14 месеца.

5. Бебето се чувства достатъчно стабилно, за да върви без опора, и изненадващо един ден се пуска от опората и тръгва на два крака съвсем самичко! Това става обикновено на възраст между 10 и 18 месеца.

Така протича прохождането, когато оставим детето да следва естествения си ход на развитие и не му „помагаме” да проходи с проходилки, колани, бънджи гащи и водене за ръце. Възрастовият диапазон за прохождане е доста широк. Някои деца прохождат още на 9-месечна възраст и дори по-рано, докато други - чак на годинка и няколко месеца. Не бива да бързате и да принуждавате детето да се учи да ходи тогава, когато то все още не е готово за това. Водещите ортопеди по света съветват бебето да бъде оставено да проходи естествено, без да се намесваме в процеса. Само по този начин ще се научи правилно да балансира тежестта си и да координира движенията си, така че да проходи стабилно без падания и травми.

Според обобщени резултати от проучвания на Световната здравна организация, засягащи двигателната активност и прохождането при децата – могат да се оформят шест основни постижения в двигателното развитие на детето:

1. Седене без опора - достижимо в широк диапазон от 4-ия до 9-ия месец;

2. Пълзене с ръце и крака - от 5-ия до 13-ия месец;

3. Строене с помощ - от 5-ия до 11-ия месец;

4. Ходене с помощ - от 6-ия до 14-ия месец;

5. Стоене само - от 7-ия до 17-ия месец;

6. Ходене само - от 8-ия до 18-ия месец.

Емоционалната възбуда може или да улесни, или да потисне двигателното поведение на детето. Обикновено по-спокойните, по-бавните и „мързеливички”, в шеговития смисъл на думата, деца прохождат по-късно, по-бавно. По-активните, „по-будни” деца се намират в началните месеци на възможното достигане на умението. Разбира се, макар и при такива широки диапазони на достигане на двигателни умения, това не означава, че детето трябва да бъде оставено в изчаквателно положение, а да се работи активно с него. Не бива да учите децата рано-рано да ходят, а да поддържат добър тонус на мускулатурата на крайниците и гърба с масаж и гимнастика още от най-ранна възраст.

Според мен „правилното” стимулиране на прохождането означава:

- Бебето постепенно, след 7-мия месец, да разбере за какво ще се използват долните крайници (защото то не знае). Отначало да се допират стъпалата до земята, като детето се държи под мишниците, без да се отпуска напълно. Всичко трябва да става постепенно и строго индивидуално.

Най-добре е детето да се стимулира да се изправя само в кошарката, като се закачат играчки на места, които то не може да достигне легнало. Така по естествен път ще се развие първо изправянето на два крака и после самото прохождане.

Пак по данни на СЗО - няма значителни и повтарящи се различия в основните моменти на прохождане във възрастта на постигането им между момчета и момичета. Т.е. не бихме могли да твърдим, че момчетата се научават да седят по-рано, че момичетата ходят с помощ преди момчетата, че ранното прохождане е присъщо за момчетата и т.н.

Друга важна предпоставка за прохождането е физическото и нервно-психическото  развитие на бебето до момента. При определен кръг деца то е забавено. Например по-късно се обръщат – след 5-ия месец, по-късно седят самостоятелно – някъде след 9-ия месец и др. Естествено при тях се очаква прохождането да стане по-късно, след годинката. Тези забавяния в развитието на бебето трябва стриктно да се определят от наблюдаващия общопрактикуващ семеен лекар или педиатър - дали са физиологични или дискретни прояви на някакви заболявания. При ранното им откриване и при подходяща физиотерапия може да се навакса пропуснатото.

Има една група деца, които не наддават добре през месеците и изостават във  физическото развитие от своите връстници, т.нар. „ групата на 8-килограмовите”. Наименованието идва от теглото им при навършване на първата годинка. Интересното при тях е, че въпреки тяхното тегловно и ръстово изоставане, те са с напълно нормално нервно-психично развитие, рано прохождат – около 10-ия месец, и най-важното за един родител – като че ли по-рядко боледуват от инфекции. Почти винаги те наваксват пропуснатото и след някоя и друга година се изравняват с връстниците си.

Често родителите задават въпроса дали бебето задължително трябва да пълзи, тревожат се ако тяхното бебе досега не е пропълзяло, но пък си е намерило други начини за придвижване.

Пълзенето е полезно по няколко причини: първо – укрепва гръбначния стълб и мускулите на гърба, които ще играят съществена роля при прохождането; второ – пълзенето е естествен етап от развитието на детето. Така че вместо детето да се хваща с ръчички за показалците ви и да се извива като скоба ту напред, ту назад, докато ходи, слезте вие на неговото ниво на земята и пълзете заедно. А и замислете се – колко често ходите по улиците с високо вдигнати ръце, дори и без да са ви опора? В същото време пълзенето не е абсолютно задължителен елемент от двигателното развитие, но е важен в плавността на усвояване на уменията.

Повечето деца прохождат между 8-ия и 18-ия месец. Всяко дете има собствен уникален срок на прохождане и не трябва да се сравнява с другите деца на неговата възраст. Например, моята дъщеря проходи на 11 месеца, без да е пълзяла преди това. След като проходи, реши, че трябва да пълзи и то назад, като се учехме да слизаме от леглото. На двегодишна възраст реши да пропълзи имитирайки едно бебе!

- Друг проблем, вълнуващ много често родителите в консултацията, е проходилката, почти всички нямат търпение да попитат кога е хубаво да се купи? Повечето общопрактикуващи лекари, педиатри и ортопеди сме обединени и сме на мнение, че проходилката е ненужна и може само да забави самостоятелното прохождане. Тя дава псевдостабилност и детето става зависимо от нея. Не препоръчвам използването на проходилка преди 8-мия месец. Най-добре е това да стане след като детето само се е изправило. Това означава, че е завършил първият етап от прохождането – двупедалната опора, тоест развита е мускулатурата на долните крайници, гръбнака и корема, като мозъкът контролира изправения стоеж, детето има стабилна опора на двата си крака. „Неправилно” е слагането на детето в проходилка още на 6 месеца. Това създава реална опасност от микродеформации във формата на тазобедрената става, поради това, че на този етап бедрената глава (ябълката) е изградена само от хрущял и е много ранима.

Каишките се използват при току-що проходило дете, за да се предпази от нараняване при падане.

Често децата с наднормено тегло прохождат малко по-късно, просто „дупето им тежи”, все пак крачетата и изправеният стоеж трябва да носят по-голяма тежест, малко по-трудно постигат стабилност в равновесието.

Много често през периода 1-2 годинки детето има клатеща, несигурна походка, при която замята някое от крачетата. Това е т.нар. бебешка походка. Тя смущава голяма част от родителите и те настояват за консултация с ортопед. Винаги след прегледа те се успокояват и разбират, че просто трябва да се изчака развитието на детето. Да не забравяме, че физиологично стъпалото на детето до втората годинка е плоско (дюстабан). Това също допринася за вида походка.

Как да изберете обувките за прохождане? Не вземайте обувчици, с които преди това е ходило друго дете, защото то вече ги е деформирало според собственото си ходило.

Насърчавайте детето си да се изправи само, като се хваща за пейката в парка или за стабилен стол у дома, но без ваша помощ. То знае по-добре от вас докъде се простират възможностите му, също както само преценява кога се е нахранило и не желае повече да яде.

За прохождането у дома най-удобни са не пантофките, а терлички или чорапки. Ако нямате килим и чорапите се хлъзгат, купете специални чорапи с гумени грайфери. Този грайфер представлява тънка цяла гумена подметка. Гумените точки по стъпалото на чорапа не могат да осигурят стабилност, както цялата гумена подметка, защото тя има по-голяма площ и съответно вероятността детето да се подхлъзне спада значително.

Оставяйте бебето босо. Обувките затрудняват образуването на свода на краката му. Това може да наруши баланса и координацията при ходене на мъничето. Ето защо най-добре не бързайте с обувките. През зимата обувайте буйки или меки терлички.

Кои са добрите обувки за вашето дете?

Това са анатомични обувки, следващи извивките на детското стъпало – с мека подметка и здрав „форт” на петичката. Обувката трябва да е малко по-голяма, за да се даде възможност на стъпалото да расте. При избор на размер, майката трябва да може да пъхне показалеца си между петичката и задната част на обувката.

Добрите обувки за вашето дете са:

• нито твърде тесни, нито твърде широки;

• изработени от естествени материали, най-често естествена кожа;

• с подплата и вътрешна подметка от качествен материал (кожа, попиваща потта тъкан);

• с плътна, нехлъзгаща се и еластична подметка;

• със солидна задна част, поддържаща петата, изработена от по-дебела естествена кожа;

• с широка (закръглена) предна част и поддържащо палците бомбе.

Точният размер за вашето дете:

• Единствено дължината на ходилото показва точния размер - с шаблон в изправено положение измерете дължината на стъпалото - разстоянието от петичката до края на палеца и на двете крачета. За ваше улеснение може предварително да го очертаете с молив;

• Има различни стандарти за номерация на обувки, затова най-добре открийте съответния номер на избраната от вас марка обувки;

• Детето трябва да пробва обувката изправено, тъй като в седнало положение стъпалото е по-малко;

• Пръстчетата трябва да бъдат свободни, детето да може да ги мърда;

• Между петата и задната част на обувката (форта) трябва да може да проврете малкия си пръст (6 мм);

• Същото разстояние трябва да има между върха на пръстите и носа на обувката;

• Ако натиснете с пръст по върха на обувката, за да проверите докъде стигат пръстчетата, може да се заблудите, защото детето инстинктивно ги свива навътре;

• За да прецените дали дължината на избраната от вас обувка е подходяща, трябва да измерите стелката, а не подметката;

• Обувката трябва да пасне не само по дължина, но и по форма. Някои марки обувки предлагат и модели по стандарта S (за тясно ходило), M (за средно ходило) и W (за широко ходило), който се съобразява не само с дължината, но и с широчината на крачето.

И така - вашето бебе вече е направило първите стъпки, отначало с опора по мебелите, после самичко, даже се опитва и да се затича. Тук идва моментът да обърна внимание на един страничен проблем, но пряко свързан с прохождането:

Безопасността

В етапа на прохождането е особено важно да се обезопаси пространството, в което се движи бебето. То все още не може да се пази самичко, а постоянните забрани от рода на: „Не пипай това!”, „Не ходи там!” потискат откривателския дух на мъника и му внушават, че желанието му да опознава света е нещо лошо, което разстройва мама и татко. Преди да пуснете бебето свободно да се движи по пода, обмислете какво в стаята представлява заплаха за детето и го отстранете. Огледайте се за дребни предмети, които детето би могло да глътне, чупливи, остри и опасни вещи, които биха го наранили. В началото мъничето ще се движи само по пода и тогава обезопасяването не е особен проблем. След това ще се научи да отваря шкафове и да бърка вътре. Тогава ще трябва да обезопасите долните шкафове на мебелите – или да ги вържете, така че да не може детето да ги отвори, или да махнете всичко опасно от тях и да преместите забранените неща на по-високи рафтове. Когато детето започне да се изправя, ще трябва да разчистите и рафтовете от втори ред, както и масите. Не дръжте ваза с цветя на масата или стъклена купа с ядки или сладки, защото ако мъничето се хване за покривката и я дръпне, стъкленият предмет ще падне от масата и може да нарани детето.

Ако оставите детето да прохожда самостоятелно и естествено, няма да има особена нужда да обезопасявате ъглите на мебелите със специалните приспособления, които се продават за целта. Дете, което прохожда пълзейки и движейки се опипом за мебелите, се научава само да се пази от опасните ръбове вкъщи, много преди да проходи самостоятелно.

Ако ви е трудно да обезопасите целия си дом, то обезопасете само една стая и оставяйте детето единствено в нея със затворена врата, така че да не може да излезе самичко. Ако живеете в дом на няколко етажа със стълбища – това правило е особено важно – винаги затваряйте вратите, така че мъничето да не може да излезе само и да падне.

Навън в периода на прохождането

В този период пребиваването навън се превръща в изпитание за родителя. Детето иска да се движи, не е доволно да седи в количката, но не може все още да се ходи и вие като родители предстои да решите:

- Дали да пуснете детето да пълзи навън? Повечето родители се плашат да пуснат децата да пълзят навън, тъй като е мръсно и има много зарази. До голяма степен са прави, но рано или късно бебето ще проходи и ще влезе в досег с външната среда, така че 1-2 месеца по-рано или по-късно не са от особено значение. Трябва да приемете, че като проходи детето, ще пипа всичко навън и след това, колкото и да се опитате да го предпазите, ще си лапа ръцете, ще събира камъчета, пръчки и т.н. Така че, ако много настоява да се движи, най-добре оставете детето да го прави и навън, стига времето да позволява и под вашето зорко наблюдение, разбира се.

- Дали да водите детето за ръце навън? Когато мъничето свикне да ходи, хванато за мебелите у дома, то ще настоява да ходи и навън. Навън обаче не винаги има подходящи опори, за които да се държи. В тези ситуации обикновено родителите предлагат да водят детето за ръце. Това обаче не е особено добро решение, защото свикне ли да бъде водено от мама, бебето ще настоява това да се случва винаги и навсякъде. Много родители сами се вкарват в капана да водят децата си с месеци, приведени, с болки в кръста и често се оплакват колко тежко е прохождането. Прохождането е такова, каквото сами си го направите! Ако не водите бебето за ръце, то изобщо няма да знае, че такова нещо като водене за ръце съществува и няма да настоява за това.

Прохождането и увереното придвижване са много важен етап както от физическото, така и от нервно-психическото развитие на детето. Когато те настъпват в установените времеви граници - те са показател за добро здраве на вашето дете.

Имайте предвид, че:

Нарушенията в прохождането и двигателната активност могат да са симптом на сериозно заболяване!

Кои са проявите, които трябва да повишат вниманието ви и които изискват незабавна лекарска помощ:

1. Късно прохождане – след 1 година и 5-6 месеца – налага се незабавна консултация с ортопед и невролог;

2. Нормално прохождане, но куцащо и силно клатушкащо се дете – нужна е консултация с ортопед. Може да е проява на неоткрита луксация на тазобедрената става. Затова изисквайте от лекаря, който ви провежда детската консултация, ехографско изследване на ставите от специалист ортопед. Ако бебето попада в рисковата група – момиче, родено при седалищно предлежание, наследственост, то това изследване трябва да се проведе още до 2-ия месец. За останалите, при положение, че клинично са преглеждани ставите всеки месец, препоръчвам ехографията да се направи към 4-ия месец.

3. Трудно или невъзможно ходене поради променен тонус на мускулите – наложителна е спешна консултация с детски невролог за отхвърляне на ДЦП (детска церебрална парализа) и други нервни или метаболитни заболявания;

4. Остро настъпила невъзможност за ходене, придружена с болка и щадене на крайника – изисква се незабавна консултация с ортопед за отхвърляне на травма;

5. Остро настъпил проблем с ходенето или накуцване, без данни за някакво падане и  придружено с инфекциозен синдром, най-често температура – нужна е незабавна консултация с лекуващия лекар за отхвърляне на някои възпаления на периферната и централната нервна система.

___________

*Д-р Татяна Матева-Иванова е общопрактикуващ лекар в Русе.


Мнения