Проф. Петър Симеонов: Няма по-благородна кауза от донорството
Георги Георгиев-Бираджиев
Георги Георгиев-Бираджиев
Експерт
Проф. Петър Симеонов: Няма по-благородна кауза от донорството

Проф. Петър Симеонов: Няма по-благородна кауза от донорството

Разчитаме на църквата да ни подкрепи – патриарх Неофит е отворен към проблема човек

- Проф. Симеонов, непрекъснато се твърди, че трансплантациите в България са много малко. Според Вас какви са причините? 

- Причините са различни, но основната е липсата на заинтересованост на работещите в донорските бази да подават потенциални донори. Ситуацията ще се подобри, ако се увеличат възнагражденията в тези звена. Защото доскоро те работеха на загуба - кондиционираха  пациентите със собствени средства, които надвишаваха отпусканите от държавата пари.

С промените в Наредба 29 нещата малко се подобриха, но трансплантациите все още са твърде малко. Това показва, че лекарите и сестрите, които кондиционират потенциални донори, не са заинтересовани да извършват тази дейност. Липсват активни хора като проф. Вилиян Платиканов. Когато той работеше в Плевен, там беше основната донорска база. След това се премести във Варна и сега от морската столица получаваме най-много донори.

А в нормативно отношение нещата са добре регулирани. Въпреки че по закон не са задължени, координаторите винаги искат съгласието на близките да дарят органите на починалите. В 90% от случаите те се съгласяват.

- Казвате, че хората даряват органите, но сякаш има някакво недоверие в обществото?

- Не знам на какво се дължи това недоверие, защото целият процес е много ясно регламентиран. Мозъчната смърт трябва да се докаже три пъти от специалисти, които нямат нищо общо с реанимационния екип. Невъзможно е да бъде обявена мозъчна смърт при пациент с действаща мозъчна кора.
След като донорът бъде подаден и органите бъдат взети, нещата са така добре уредени, че няма как да се случи някакво нарушение.

- Вие сте специалист по бъбречните трансплантации. По какви критерии се подбират реципиентите?

- След като се вземе кръв от донора, тя се изпраща в имунологичната лаборатория, където започва типизирането – според кръвната група и по HLA системата. Излиза т. нар. тъканна формула, тя се въвежда в компютъра, който избира от листата на чакащите определен брой хора с най-добра тъканна съвместимост.

Впоследствие се събира една голяма комисия, в която участват  няколко уролога (обикновено това са екипите, които имат отношение към трансплантацията), поне един нефролог, имунолог, представители на Изпълнителната агенция по трансплантация и на пациентските организации. В последно време бъбречни трансплантации се извършват и в болница „Лозенец”, откъдето изпращат колега, който също участва в обсъждането. Тази комисия преценява на кои двама души да бъдат поставени бъбреците. Критериите са общо състояние на пациента, колко време е бил на диализно лечение. Разбирате ли, целият процес е много ясно и точно регламентиран и всякакви съмнения са неоснователни.

- Не смятате ли, че църквата трябва да вземе отношение към проблема за трансплантациите? 

- В едно интервю сегашният зам.-министър на здравеопазването проф. Чавдар Славов споделя, че има промяна в нагласите. Според мен патриарх Неофит е високо ерудиран човек и вярвам, че той е отворен към тези проблеми.

- Какво е нивото в България - като опит и възможности на специалистите?

- Бъбречни трансплантации у нас се правят повече от 40 години. За този период сме натрупали богат професионален опит, а и разполагаме с добре подготвени кадри.

Действително, понякога има проблеми, но аз бих ги отнесъл повече към подготовката на чакащите за бъбречна трансплантация. Пациентите пристигат в изключително тежко състояние.

- Изпреварихте следващия ми въпрос. Средно колко време трансплантираните пациенти са били на диализа?

- Не бих могъл да кажа точно, но при всички положения периодът е твърде дълъг. Диализата e добър метод, който удължава живота. Но какво е качеството на този живот? Пациентите са прикачени към апарата три пъти седмично за по няколко часа, а от процедурите организмът им е увреден неимоверно много.

Не на последно място, в наши дни липсват грижите за болните. Преди години колегите, които се занимаваха с диализа, бяха в непрекъснат контакт с пациентите си – знаеха какво ядат, какво пият, страдат ли други заболявания. Днес това нещо го няма.

- Колко могат да чакат пациентите на диализа преди да получат орган?

- Най-добре е трансплантацията да се осъществи преди да започне диализното лечение? За съжаление реалността у нас не го позволява. При всички положения обаче колкото по-рано бъде направена интервенцията, толкова резултатите са по-добри.

- От жив или от трупен донор е по-добре да се направи трансплантацията?

- От жив. Обикновено донорът е близък родственик, което предполага прекрасна тъканна съвместимост. Друго предимство е, че при тази манипулация експлантацията и трансплантацията се извършват на едно място, което съкращава максимално периода на студена исхемия - между 30 минути и 1 час, докато бъдат закачени съдовете.

С проф. Л. Спасов от болница „Лозенец” успяхме да съкратим периода на студена исхемия и при трупен донор. За целта бе създадена много добра организация. Транспортираме донора до мястото на извършване на трансплантация, извършваме всички необходими изследвания, определят се хората, които ще получат бъбрек, и едва тогава пристъпваме към изваждане на органа. Извършихме тази процедура три пъти и резултатите са наистина много добри.

- Какво съотношението между жив и трупен донор в България? Как е в чужбина?

- В чужбина работят изключително с трупен донор. За съжаление при нас е обратното. В средата на 90-те години на миналия век с проф. Петър Панчев стартирахме живото донорство поради липса на трупно.

Живото донорство е жестоко изпитание за хирурга, който взима бъбрека – като емоции, като професионализъм. Защото слагаш на масата жив човек, вземаш единия му орган и той трябва да си отиде по-здрав, отколкото е дошъл.

- Разкажете повече за метода за очистване на антитела, който позволява по-добра съвместимост на реципиентите?

- Това е т. нар. плазмафереза. Прилага се доста време у нас, имаме подготвени специалисти. Проблемът е финансов, защото не се покрива себестойността на консумативите и обикновено натежава на бюджета на болницата.

- Оптимист ли сте за бъдещето на трансплантациония процес у нас?

- В „Александровска” болница разполагаме с всички звена, които са ангажирани в процеса на трансплантация, и те работят в синхрон. Много добра е и колаборацията с другите болници, които осъществяват трансплантации. Не на последно място искам да подчертая отличната комуникация с директора на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Марияна Симеонова. Зам.-министърът на здравеопазването проф. Славов също е уролог и разбира проблемите. Налице са всички предпоставки донорството у нас да се развие и трансплантациите да се увеличат. Дано да се случи.

Няма по-благородна кауза от донорството. А още по-благородно е в момент на мъка по близък човек, да дариш неговите органи. 

Мнения