Дълговете на лечебните заведения са рекордни - над 500 млн. лв. Само10 са добре финансово.

Университетските болници са практически пред фалит, а някои - като тази в Стара Загора, дори са във фалит, заяви на пресконференция д-р Таня Андреева, министър на здравеопазването, малко след като приключи срещата й с директори на университетски и областни болници. Общо задълженията на лечебните заведения, включително и на ведомствените, са над половин милиард лева. Само 10 болници били финансово добре. "Дошло е време да си признаем, че нашето здравеопазване е в разруха, длъжни сме да започнем с мерки, за да го има изобщо. Иначе ние ще страдаме, а също и нашите деца и родители. Много хора ще умрат, защото няма ясен регламент за работа", заяви емоционално министърът. На срещата присъства и д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК.

Пред журналистите обаче тя не даде повече подробности какво смята да предприеме министерството за погасяването на огромните суми. Посочи само, че една от причините за натрупаните рекордни задължения, е неконтролираното разкриване на болници - общо 32 само за 4 г. Втората причина е, че пари от здравното осигуряване бяха прибрани 1,5 млрд. лв. за запушване на дупки в държавния бюджет, посочи още д-р Андреева. Ако тези пари бяха останали за здраве, сега нямаше да има такива задължения на болниците, нито пък протестиращи онкоболни, допълни тя.

До края на годината МЗ ще работи върху визията за промени в сфери, където проблемите са най-наболели - спешната помощ, психиатрията и методиката за заплащане на болниците. Има клиники и психиатрии, които не са ремонтирани и оборудвани от 30 г. Заплащането на лечебните заведения ще зависи от броя на специалистите, вида на апаратурата и сложността на прилаганите терапии, а също и от качеството на лечението. Министърът обаче не даде повече детайли, тъй като промените в момента се избистряли. Първо трябва да се сложат критериите за сключване на договор с НЗОК, а после да се уговаря заплащането, включи се и д-р Тодорова. Крайно време било да се очертаят високотехнологичните болници, които предлагат по-високо ниво от една малка регионална болница и заплащането им да е адекватно. Само това можело да се нарече реформа, останалото било кръпки.

"Има много въпроси защо е допуснато здравноосигурените да доплащат за много неща, да плащат за социалнозначими заболявания - проблемите са много. В каквато и посока да се обърнем виждаме проблеми. Това е причина всички да са недоволни. Няма никаква приемственост в тази област, а тя е необходима, за да се случват нещата. Реформата не може да се извърши за един мандат. В държавите, с които се сравняваме, тези процеси са траели години. Следващата седмица ще работи група за най-спешните мерки, които трябва да се вземат. След това ще седнем на една маса с политици от всички сили. Ако не се постигне консенсус по предстоящите мерки, не съм оптимист, - коментира още д-р Андреева. - Ще има ясно разписани критерии за сключване на договори с НЗОК, ще има различни цени или пакети за болниците в зависимост от това, каква медицинска дейност изпълняват. Ще се работи върху ново остойностяване на клиничните пътеки, но това ще е по-дълъг процес. Заплащането е един от големите проблеми в здравеопазването, друг важен въпрос е контролът. Излезе, че един и същи пациент пет пъти е лежал с белодробна емболия. Такива пациенти няма, обикновено те загиват още първия път."

В първите 100 дни основно гасихме пожари, заяви д-р Андреева. Екипът й работил по програмите, за да не бъдат загубени милиони. Вече са загубени 10 млн. лв. за системата БАЗИС. По думите на министъра тя била "добре организирана по времето на д-р Константинов и прекратена неясно защо по времето на Атанасова".