Астаксантинът - супероксидант, отличник в битката със свободните радикали
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Астаксантинът - супероксидант, отличник в битката със свободните радикали

Астаксантинът - супероксидант, отличник в битката със свободните радикали

Той се съдържа в месото на сьомгата и някои видове пъстърва

Многобройни изследвания през последните десетилетия убедително доказаха, че най-ефективно средство за защита на човешкия организъм от губителното действие на свободните радикали, които са в състояние да съкратят живота ни с десетилетия, представляват т.нар. антиоксиданти. В своята еволюция живите организми (както растенията, така и животните) са изградили многостепенна антиоксидантна защита срещу молекулите-хулигани – свободните радикали, в която участват редица химични съединения с най-различна природа.

Магическото действие на тези вещества срещу причинителите на най-страшните заболявания – раковите и сърдечносъдовите, подклажда постоянния интерес на учените. Те неуморно изследват антиоксидантната активност на широк кръг вещества, особено на такива, създадени по замисъл на Твореца от най-съвършената лаборатория – природата.

През 1938 г. австралийският учен Ренак Караппасвами от университета в Нов Южен Уелс изолира от черупката на омарите веществото астаксантин, член на многочисленото и все още недобре изучено семейство на каротиноидите, наброяващо над 700 химични съединения. Към това семейство принадлежат познатите оранжево-червени растителни пигменти с мощно антиоксидантно действие бета-каротин, ликопен, лутеин, зеаксантин, придаващи характерната окраска на морковите, доматите, чушките, динята и множество други зеленчуци и плодове.

Впоследствие е установено, че астаксантинът се съдържа в панцерната обвивка и на другите ракообразни, където е свързан с особен белтък – бетакрустоцианин, поради което неговият специфичен червен цвят не се забелязва. При топлинната обработка на ракообразните този белтък се разрушава, астаксантинът се освобождава от плена и последните придобиват познатия наситено червен цвят.

Изследвайки антиоксидантната активност на астаксантина, учени от Крайтънския университет в САЩ стигат до удивителен резултат – оказва се, че той е най-мощният познат досега антиоксидант на Земята.

Т.е. той е кралят на антиоксидантите. Неговата антиоксидантна активност превъзхожда чувствително тази на „събратята” му – каротиноидите, и около 550 пъти тази на „магическия” витамин Е! Оказа се, че астаксантинът се съдържа в месото на сьомгата и някои видове пъстърва, придавайки му характерния червен цвят, в някои дрожди, в крила (скаридоподобен, ракообразен зоопланктон – любима храна на китовете) и особено много в удивителните микроводорасли хематококус (Haematococcus pluvialis), обитаващи водите около Хавайските острови и Стокхолмския архипелаг (Швеция).

Наименованието им в превод от старогръцки е твърде показателно и означава „кърваво семе”.  Когато хранителните вещества около тях се изчерпят, „умните” водорасли минават на спасителен режим – техните клетки започват интензивно да продуцират астаксантин, който ги предпазва от унищожаващите ги окислителни процеси и ултравиолетови лъчи. В това състояние те натрупват колосални количества астаксантин – до 4% от собствената им маса. А когато условията отново станат благоприятни, клетките се съживяват и придобиват характерния си зелен цвят.

От векове местното население разчита на целебната сила на тези водорасли, използвайки ги както като храна, така и като лекарство, помагащо срещу много болести и недъзи. Около две десетилетия американска корпорация на Хаваите използва тези удивителни водорасли за добив на астаксантин, чиято цена на пазара на дребно е над 100 евро/г. Друга суровина за производство на астаксантин представлява маслото от крил. Съществува и друг източник – дрождите, открити неотдавна – през 70-те години на миналия век. Чрез генното им модифициране беше достигнато двадесетократно увеличение на продуцирания от тях астаксантин, но и така те са значително по-беден източник за неговото получаване от магическите хавайски водорасли.

Интензивните клинични изследвания на астаксантина показват забележителни резултати – повишаване на жизнените сили и работоспособността, утихване на артритните болки (противовъзпалително действие), подобряване на имунната защита и състоянието на кожата, ускоряване на процеса на възстановяване на организма след екстремно натоварване, положителен ефект при лечението на сърдечносъдовите заболявания, намаляване на нивото на лошия холестерол, забавяне на нервно-дегенеративните промени в организма, подобряване на оплодителната способност на мъжа (до 50%), на зрението и т.н., и т.н.

Много от уникалните въздействия на астаксантина се обясняват със способността му безпрепятствено да преминава през кръвните бариери на мозъка и ретината, оказвайки редица положителни въздействия върху нервната система и мозъка, а чрез тях – и върху организма като цяло. За разлика от другите антиоксиданти (бета-каротина, витамин С), които се намират зад или пред клетъчната мембрана, поради уникалната си структура астаксантинът е и от двете й страни, оказвайки пълен защитен ефект.

Установено е, че уникалното вещество има способността да се натрупва в мускулните тъкани и кожата, защитавайки ги от въздействието на агресивни фактори като свободни радикали, UV лъчи и др.

Астаксантинът потиска до 40% производството на тъмния пигмент меланин, което го прави изключително ефективна съставка на избелващи кремове, както и на такива срещу появата на т.нар. старчески петна по кожата. Благодарение на удивителните си свойства астаксантинът се превърна в „секретно оръжие” на съвременния спорт. Той увеличава мускулната сила и издръжливостта и предотвратява мускулните и ставните болки след напрегнато състезание. Тази негова забележителна способност била забелязана от водачите на впрегатни кучета в Аляска, които към храната им задължително добавяли богати на астаксантин съставки.

Във фермите за отглеждане на сьомга и сьомгова пъстърва астаксантинът се използва за придаване на привлекателния за консуматора розово-червен цвят на месото и за подобряване (до 98%!) на жизнеността на рибите.

Ветеринарните лекари горещо  препоръчват да се дава астаксантин на домашните любимци. Съобщава се, че той дава поразителни резултати и носи стотици милиони долара печалба при приложението му в селското стопанство – в свинефермите, във фермите за едър рогат добитък, птицефермите и др. Добавянето му към храната на кокошките носачки води до по-интензивно оцветяване на жълтъка на яйцата и до увеличаване на тяхната диетична стойност.

В качеството му на червен пигмент използването на астаксантина в хранително-вкусовата промишленост е разрешено от европейското законодателство под кодовото означение Е161j. 

Като мастноразтворимо вещество той се усвоява по-добре при приемането му с храни, богати на мазнини. След установяване на химичната му формула беше синтезиран и негов синтетичен аналог, който обаче не се използва за добавянето му към храни за човека, а само за животни, въпреки че стойността му е три пъти по-ниска от тази на естествения. Приложението на дрождевия астаксантин също е свързано с определени ограничения и противопоказания.

Световният пазар на това уникално вещество се оценява на около 200 милиона долара годишно. Около 60 милиона долара съставлява частта, използвана за терапевтични цели и в хранително-вкусовата промишленост. Останалата съответства на използваната в различните отрасли на животновъдството. Природният астаксантин е една от най-търсените в момента хранителни добавки, която по мнението на редица авторитетни специалисти далеч не е показала истинските си потенциални възможности. Смята се, че астаксантинът е супероксидант от ново поколение с невероятно бъдеще.

_________

gpopov_bg@yahoo.com


Мнения