Публикация

Мария Златарева: Всеки лев, вложен в лечението на онкоболния, се връща на държавата

Младата съдийка живее с диагноза рак от 4 г., работи активно и дори ражда дете


„Всеки лев, вложен от държавата в лечението на онкоболните, се връща на държавата”, твърди 34-годишната съдийка Мария Златарева. От 4 г. тя живее с диагноза рак на гърдата и въпреки това работи пълноценно, развива се в кариерата си и дори успява да роди дете. По думите й е абсурд онкоболните да се подлагат да геноцид и да се лишават от жизненоважните им лекарства.

Пореден скандал избухна миналата седмица, след като надзорът на НЗОК гласува препаратът афинитор да не се плаща, тъй като не стигали 730 000 лв.  Мария Златарева, Диана Борлакова и други с тяхната съдба обвиниха чиновниците, че ги обричат на смърт. Ръководството на касата обаче обясни, че има правила и не може да решава еднолично.

„Пациентите в нашето общество са жертва на системата, много от чиновниците на касата въобще не са общували с болни, гледат на тях бездушно, като на файл, който трябва да попълнят, за да им излязат сметките”, възмущава се Златарева.  От личен  опит тя била убедена, че и с рак на гърдата човек може да живее абсолютно нормално и това й давало сили да отстоява  активно правата на пациентите. Тя решила да даде кураж и пример на другите като нея, като говори и докаже, че животът продължава.

Само преди 4 г. Мария била като всички – амбициозна юристка с приятели, с добро семейство. Точно 2 месеца, след като навършила 30 г. обаче й сложили страшната диагноза. Дълго време тя имала бучки в гърдите, но всички онколози, които я преглеждали, я успокоявали, че това са доброкачествени фиброаденоми, от които няма защо да се притесняма.

„Започнах да го възприемам като нещо нормално и постепенно бдителността ми се приспа - разказва тя. – В продължение на 1 г. не си направих изследвания, а не усещах бучките да растат. Когато отидох след това, се оказа, че нещата са доста напреднали  - имах тумор 3,5 см и засегнати 2 лимфли възела.

Ракът при младите жени се развива изключително агресивно и бързо. Според статистиката онкоболните в тази група за 2%, но непрекъснато се  увеличават. Мария е убедена, че момичетата под 30 г. също трябва да ходят на профилактични прегледи. Сега това се подценявало и кампаниите се правели главно за по-възрастни.

След диагнозата Мария минава през всичко – химио-, лъчетерапия, реконструкция. Попада в света на протоколите за лекарства и клиничните пътеки.

Първата година й било най-тежко. 

„Минах през ада, но  човек не трябва да се отказва. Диагнозата „рак” не значи смърт. Съвременните терапии са изпитани, с доказан резултат и всякакви опити да бъдат подменени с хомеопатични препарати и холистични подподи са обречени – категорична е тя. Някои казват: Аз ходих на ходжа и той ми каза да спра химиотерапията. Това е абсурдно. Българските пациенти са своенравни, недисциплинирани, повечето са вече с нагласата, че лекарите са мафия, която само иска да им вземе парите. Подобни предразсъдъци  са порочни и трудно могат да доведат до добър край.” 

По думите й най-големият ужас на момичетата на тази възраст, е мисълта, че няма да имат деца.

„За мен това е смисълът на живота. Затова въпреки всичко реших да стана майка и слава богу, родих прекрасно детенце. Не мога да кажа, че всеки трябва да направи същото на мое място, това е лично решение, но за мен беше най-важно. Детето изпълва всеки мой ден с радост и ми дава сили да продължа”, споделя тя.

След раждането се налага да поднови лечението си. Пак подема битката със сложната система – протоколи, регистрация в здравната каса. Твърди, че всичко това отнема безумно много време на един работещ човек.  Не ползвала болнични, всеки път за изследванията трябвало да ползва дни от годишния си отпуск.

Сега е в ремисия, но не престава да се страхува, че пак ще има рецидив. По-силно от това обаче е притеснението й, че може да остане без лекарства.

„Повечето хора смятат, че в онкологията няма нищо спешно, но за болните прекратяването на лечението е равносилно на загуба на контрол върху заболяването и увеличава риска от смърт”, казва Мария. Тя е категорична, че НЗОК трябва да се научи да работи за пациента.  Една от стъпките е въвеждането на онлайн обслужване.

„Аз съм пълноценен човек, работя и по никакъв начин не съм преставала да разчитам на себе си. Но ако заболяването настъпи пак, ти ставаш тотално зависим от решенията на държавата и наличието на лекарства”, казва Мария.

Съдийката смята, че НЗОК трябва да поеме имплантите за жени с рак на гърдата. Според нея реконструкцията в този случай далече не е въпрос на козметичен каприз. Преболедувалите жени били  потиснати, затормозени от пренебрежителното отношение на обществото към тях като към хора с проблеми.

„Във всичко това не трябва да се прекъсва веригата на доброто  - убедена е Мария. Когато аз се разболях, имаше много хора, които ми помогнаха. Затова се опитвам да правя същото с жените с подобна съдба. Админирирам смелостта на Анджелина Джоли да излезе пред света и да говори, защото единственият начин да се работи за превенция, да има лекарства, е да се говори. С мълчание и бездействие нищо няма да променим.”


" }-->

Коментари