България участва в мрежа от 64 научни центрове в 24 страни за клинични проучвания върху нови ваксини срещу болестта.

Проф. Бенгт Уинблад от Швеция е в изпълнителния комитет на Европейския консорциум за болестта на Алцхаймер (EADC). Той гостува в София за годишната среща на организацията, която се проведе на 14-15 октомври в столицата. Проф. Уинблад работи в престижния Каролинска институт в Стокхолм – един от 64 центрове в 24 страни, които работят в научна мрежа за подобряване на диагностиката и терапевтичните подходи при алцхаймер.

Проф. Уинблад, каква е основната задача на учените, които работят по проекти, свързани с алцхаймер?

Работата на учените в мрежата от центрове, в които влиза и България, включва фундаментални научни разработки, но и участие в клинични проучвания в хода на разработването на нови медикаменти. Има различни центрове за изследване на деменцията – те са в различни страни – Германия, Франция, Швеция и други държави. Първият е от 1995 г., а Европейският консорциум е създаден през 2000 г. В Любляна, Бърно, Братислава, Букурещ и в София има добри центрове. Консорциумът работи и създава алгоритми за диагностика и лечение извън фармацевтичната промишленост.

Има ли изгледи за нови молекули, които дават надежда за лечение на алцхаймер?

Работата в мрежа на 64 центрове подкрепя проучванията на фармацевтичните фирми, но и също така създава надеждна клинична база за тях. Идеята е консорциумът да даде тласък на базисните проучвания, не само на клиничните проучвания. Проблемът напоследък е, че иновациите се изнасят към САЩ. Съществуването на такава мрежа в Европа ще стимулира фармацията повече клинични проучвания да остават на стария контитент. В нашите експертни центрове бихме могли да подкрепим активно обещаващите молекули и да подпомогнем максимално бързо да се осъществят небоходимите за регистрацията проучвания в най-кратък срок. Като експерти можем да преценим най-добре кои молекули имат бъдеще.

В мрежата от центрове се стараем да стандартизираме клиничните критерии за диагностика – начинът, по който изследват всички останали методи. Освен невроизобразяване ни трябват ядрено-магнитен резонанс и цереброспинален ликвор. В различните страни се мерят различни структури, използват се различни биомаркери. Ако подходът не се уеднакви, това би било катастрофа за клиничните проучвания. Резултатите за една и съща молекула няма да може да бъдат сравнявани.

Последното ново одобрено лекарство за алцхаймер беше мемантин през 2002 г. Това не бива да ни отчайва. В момента над 100 молекули се тестват в различни фази – някои са вече на етап клинично проучване и още много са в по-ранен стадий на разработка. Сега обаче не може да се каже кога ще имаме ново лекарство. Двете големи насоки, в които се работи са антитела и „ваксини” срещу лошите белтъци BETA A4 и TAU. В повечето страни работят върху антитела срещу бетаамилоидните протеини. Тези белтъци се произвеждат в един момент извън клетката, съюзява се с други парченца BETA A4 и убиват клетката. Тук идеята е да има антитяло, което да улови BETA A4 и да не им позволява да образуват токсични плаки, които са пагубни за клетките. Други страни като Словения и Шотладния разработват антитела срещу другия опасен протеин -  TAU. Той се намира в клетката.

Какви са възможностите на новите хибридни методи за диагностика на алцхаймер?

Все още основните методи за диагностика са невропсихологическите тестове и снемането на анамнеза.  ПЕТ скенерът се използва повече за контрол на ефекта от проучваните нови молекули. Не е подходящ за масово приложение поради високата цена. ПЕТ скенерът се използва предимно за наука. В клиничната практика все още се прилагат комбинация от неврологичен преглед, ананмнеза и методите на невропсихологията. При необходимост се добавя скенер или ЯМР. Пред последните години се появи лумбалната пункция, но не всички центрове по света са го възприели поради леката травматичност. Ние в Стокхолм обаче го прилагаме при всички пациенти със съмнения за алцхаймер.

Ако има фамилни случаи ПЕТ скенерът може да бъде полезен, за да се разбере как се развива метаболизмът в нервните клетки. Знаем за четири гена, при които, ако възникне мутация, започва масово образуване на BETA A4 протеини. Тогава би могло при някои от членовете на семейството да се приложи тази диагностика, която би открила отклонения 20 г. преди клиниката. Възниква обаче въпросът дали се нуждаем от всички тези скъпи диагностични методи, ако няма лечение? Той има и морално-етична страна – може ли да кажем на човека какво го чака, ако не му предлагаме помощ? Сега изключително важно е да подкрепим разработването на нови молекули, които биха предложили ефективна терапия. Тогава ще има смисъл да се набляга повече на ранната диагностика. Днес с ядрено-магнитен резонанс, анамнеза и пункция може да се постави диагноза 7-8- г. преди проявата. Може да се постигне известно отстрочване на тежката фаза на болестта, което е важно за младите и социално активни хора. Но това не е достатъчно. Ако например при човек на 30 г., чиято майка е починала от алцхаймер, се докаже, че вече е започнало отлагане на бета-амилоидни плаки, тогава какво ще можем да му предложим? Нещата трябва да се гледат комплексно.

Кой е най-младият ви пациент с алцхаймер?

В нашата клиника това са пациенти с генетично обусловени мутации. Най-младият е на 26 г. Такива случаи обаче са твърде малко в сравнение с общия брой заболели от алцхаймер. Това не е наследствено заболяване!

Кои са основните рискови фактори за болестта?

Генните мутации са малко. Има и рискови гени, които се срещат по-често. Те дават един увеличен риск. Няколко големи епидемиологични проучвания в Европа разкриват кои са факторите, отключващи болестта, и кои са онези, които ни пазят от нея. Рискът може да се оцени с точки, подобно на сърдечно-съдовия, тъй и в двата случая се засягат съдовете. Факторите, които го увеличават, до голяма степен са същите като при инфаркта.

Проучванията обаче ни дават и нещо позитивно – доказателство, че ранното лечение на високо кръвно, високия хиперхолестерол и преддиабетните състояния допринасят за забавянето на алцхаймер. Затова джипитата трябва да бъдат насърчавани да лекуват по-усърдно тези заболявания, особено при по-младите пациенти на 25-40 г. Тези мерки дават резултат, отчитаме го въпреки застаряването на населението. Кривата на заболеваемост от алцхаймер в Европа се задържа и не се покачва.

В България се подготвя първи проект на Националните план за алцхаймер. Доколко е важен е той в другите страни?

Правителствата се плашат, когато се говори за необходимостта от национален план за алцхаймер, защото свързват това главно с главоломно покачване на разходите за персонал, лекарства и т.н. Той обаче е много важен. Един национален план дава насоки, гайдланс как да става всяка стъпка на диагностика и терапия. Разбира се, че струва пари, но балансът е в дискусията. Медиците искат повече средства за центрове за диагностика, проследяване и лечение. В Швеция имаме много хубав план, който включва работа с асоциацията на фамилиите (В България аналогичната организация е „Алцхаймер България” – бел. авт.). Две от шест точки са изцяло посветени на работата с фамилиите. Хубавото е, че здравното министерство в Швеция подпомогна разработването на плана.

Бихте ли описали какво поема държавата в Швеция? В България се поема изцяло 4-дневният престой в болница за изясняване на диагнозата. За лекарствата НЗОК поема 50% от цената.

Реимбурсацията на медикаментите е доста различна в различните европейски страни. В някои държави те се предписват само от невролози, а в други – от джипитата. В Швеция и във Франция с болните от алцхаймер се занимават психиатри и геронтолози. Във всички страни изследванията се поемат на 100%. Някъде те се провеждат амбулаторно, другаде в болница - това зависи от националната специфика. Постигнатото от България е добро като практика. Важно е да се помисли и за осигуряване на помощ във всекидневието на тези болни. Те може да нямат близки или добри съседи, които да се грижат за тях. Това е проблем, върху чието решаване трябва да се наблегне.