Проф. Коруков: Колкото повече работи лъчетерапията, толкова повече губи ИСУЛ
CredoWeb
CredoWeb
Компания
Проф. Коруков: Колкото повече работи лъчетерапията, толкова повече губи ИСУЛ

Проф. Коруков: Колкото повече работи лъчетерапията, толкова повече губи ИСУЛ

Започна обновяване на Клиниката по медицинска онкология, утроен е капацитетът на дневния стационар, отчита директорът преди празника на болницата на 11 ноември.

Проф. Бойко Коруков е директор на болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". от 2006 г. Завършил е медицина през 1979 г., има специалност по хирургия.  Започва лекарската си практика в благоевградското село Склаве. Специализира във военна болница в Никарагуа. От 1982 г. работи в областта на спешната хирургия. По повод наближаващия празник на ИСУЛ, който се отбелязва на 11 ноември, разказва в интервю как се развива едно от най-старите лечебни заведения у нас.

- Проф. Коруков, как се промени ИСУЛ за последните няколко години?

- Когато говорим за промяната на всяка една болница в нашата страна винаги трябва пречупваме въпроса през призмата на здравеопазването ни. А то не е цветущо. Нещо повече, то е изключително тревожно и за съжаление с всеки изминат ден става все по-объркано. Как да Ви отговоря за промени в болницата, когато под промени аз разбирам такива с положителен знак? Като за да определите стратегията за развитие на една болница трябва да е налице общоприета национална здравна стратегия. Вече изработихме 4-5 стратегии, някои дори бяха „приети“, но на практика липсва такава, изработена с политически консенсус. А за изпълнението не ми се мисли! Не искам да засягам и друг болезнен въпрос, произтичащ от националната стратегия – този за националната здравна карта. Така или иначе, дори и без тях е необходимо болницата да осъществява някаква програма за развитие. Такава програма се явява и в основата на договора за управление, който сключва принципалъта със съвета на директорите за период от 3 години.

През последните два мандата промените в болницата бяха насочени в няколко основни направления. Едно от тях е преструктуриране и кадрово обезпечаване на клиниките и отделенията. Този процес в основни линии е решен, но си даваме сметка, че това е постоянна задача. Други насоки са разширяването на възможностите на Клиниката по образна диагностика с напълно новоизграден и оборудван център за рентгеново, КАТ и ЯМР изследване, разширяване и модернизиране на диагностичния център към клиниката по гастроентерология, която вече разполага с най-съвременната апаратура която може да срещнете в болниците в напредналите страни. Работи се и по разширяване на дейността в Клиниката по хирургия, където наред с рутинната  планова и спешна коремна хирургия се разкриха и вече ефективно работят сектори по еднодневна хирургия, по ендокринна хирургия, по хирургия на гърдата и на онкологичните заболявания на кожата.  Почти напълно бе обновена апаратурно съгласно съвремените стандарти клиничната лаборатория. Спешният портал към болницата също се разширява и модернизира. Днес около 20% от спешната болнична помощ в София се оказва в ИСУЛ. Така ние заедно с водещия в тази област институт „Пирогов“ и болница „Св. Анна“ сме основните стълбове на спешната болнична помощ в столицата.

Друга важна задача е развитието на медицинската онкологична помощ с разширяване на възможностите за лечение на клиниката по медицинска онкология и създаване на един от най-модерните центрове по лъчетерапия в Източна Европа. Много усилия се хвърлят за преоборудване и модернизиране на клиниката по хемодиализа, за привеждане на битовите условия в клиниките до близки или идентични с тези в европейските страни. На следващия етап ще продължим с лабораториите, обслужващите звена и най-накрая – в администрацията. По програмата за енергийната ефективност пък предстои голямото предизвикателство – подмяна на фасадната облицовка на цялата болница, която отдавна плаче за ремонт.

Защо празникът е на болницата е на 11 ноември?

Всяка една болница си има своя празник и веднъж в годината това е поводът да се направи равносметка за постигнатото, да посочи и да награди  най-изявената си клиника или отделение, хабилитиран лекар, лекар, млад лекар, медицинска сестра или лаборант, санитар, представител на администрацията и техническият персонал. Независимо, че сме в криза - то тя май си е перманентна - животът си тече. А кой по-добре от нас работещите в болниците знаем, че той не е вечен, и че животът не е само работа и изисква, макър и веднъж в годината да отбележим денят на нашата болница, тази в която денонощно работим в напрегнат и отговорен режим. През 2007 г., когато в Съвета на директорите се дискутираше проблемът за връщането на името ИСУЛ към официалното наименование на болницата, възникна и този въпрос, защо болницата няма свой ден, свой празник. Търсихме упорито в историческия архив, но не открихме информация за датата на официалното й откриване. Затова се предложи датата 11 ноември 1936 г. На нея министърът на търговията, промишлеността и труда (по това време не съществува Министерство на здравеопазването) издава заповед за назначаването на лекари в Работническа болница „ Царица Йоанна”. Предложението беше прието от Съвета на директорите и от Медицинския съвет на болницата и така този ден от 2009 г. насам е официалният празник на Университетска болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

Кои са клиниките, отделенията, с които ИСУЛ се отличава от другите болници?

Ще се затрудня в описанието им, тъй като всяка една има своята тежест както в болницата, така и в национален мащаб. През годините е създаден много добър баланс за взаимодействие, както между клиниките, половината от които са с терапевтичен, а другата половина с хирургичен профил, така и в звената оказваща диагностична и спомагателна помощ (образна диагностика, лабораториите по микробиология, клинична лаборатория, патологоанатомия, кръвен център, централна стерилизация и др.). Болницата работи като един организъм. Но тъй като ми задавате въпроса, няма как да не спомена клиниката по гастроентерология, една от водещите в страната, където имаме отлично съчетание от опит, висока квалификация, най-съвременно оборудване и много добри битови условия за пациентите. Същевременно, необходимостта от продължаване на лечебния процес с хирургични средства може да стане в друга водеща клиника в страната -Клиниката по хирургия . Тя съчетава опита и възможностите на двете обединени преди 10 г. клиники, на старата „исулска“ хирургия и на клиниката по спешна хирургия, която след дългогодишно пребиваване в „Пирогов“ отново се прибра в ИСУЛ, където е създадена от проф. Алберт Луканов. Клиниката ни по неврология с нейното първо създадено в страната отделение по интензивни грижи  от години се познава като клиниката в която се лекува най-тежката патология в тази област не само в столицата, но и в страната.

В областта на УНГ заболяванията години наред ИСУЛ бе почти монополист и независимо, че през последните години се разкриха нови звена в столицата, то и ден днешен повече от 60% от онкопатологията в страната се лекува в тази клиника, единственото специализирано звено за деца е пак при нас, целогодишната денонощна спешна помощ е единствено в ИСУЛ. Единствена е и друга една клиника – спешната клиника по очни болести, където колегите заедно с тези от УНГ, буквално изнемогват в осигуряването на денонощна медицинска помощ, независимо, че в столицата броят на болниците надхвърли 80. Така и не се намери воля и административно решение, за да бъдат заставени и други да поемат част от тежестта на кръста на тази тежка, неблагодарна и финансово непривлекателна дейност, каквато е спешната болнична помощ.

В клиниката на един от създателите на ИСУЛ проф. Бойчо Бойчев, емблематично име в ортопедията и травматологията, сравнително младият състав от лекари отстояват името й наред с опитни клиницисти като напр. доц. Бинка Попова, която тези дни бе номинирана от БЛС за „Лекар на годината“. Дано дългоочакваният най-съвременен микроскоп за микросъдова хирургия, който неотдавна клиниката получи, да бъде още един стимул за продължаване на тази пионерска област, в която от години се работи в тази клиника.

Клиниката по спешна кардиология обезпечава всички останали в болницата с необходимата консултативна и лечебна дейност. В нея се прилагат последните технологични новости. Денонощна е и дейността на клиниката по неврохирургия, както в осигуряването на спешна, така и на планова неврохирургична дейност. А за болните с бъбречни заболявания ще се погрижат в клиниката по нефрология и клиниката по хемодиализа. Анестезиолозите и реаниматорите са някогашните „бойци от тихия фронт“, за които малко се говореше. Сега обаче, стане ли дума за липса на кадри в системата на здравеопазването, се започва винаги с тях. Най-после обществото ги откнри, предстои още повече да ги забелязва, остава и да ги оцени. Защото без КАИЛ болницата просто няма да функционира.

Има ли новости  по отношение на обгрижването на онкоболните пациенти в лечебното заведение?

Този проблем стоеше пред нас още със самото начало на поемане ръководството на болницата. Същевременно си давахме сметка, че няма да можем да го решим със собствени сили без помоща на Министерството на здравеопазването. До този момент сме подновили приемните и консултативните кабинети на Клиниката по медицинска онкология с помоща на дарители, към които изказваме горещата ни благодарност. Създадохме един прекрасен дневен стационар, като същевременно утроихме неговият капацитет. Предстои да направим и последната крачка, да започнем в близките дни основният ремонт в клиниката, така че тя след няколко месеца да придобие  вид на съвременна европейска клиника, такъв какъвто имат и повечето клиники в ИСУЛ, които преустроихме през последните години. В личен план няма да изпитвам повече срам от пациентите лекуващи се в тази клиника. Не стига, че съдбата им е отредила тази тежка участ, но и трябва да търпят лишения сред мизерните условия, в които в момента се намира клиниката.

ИСУЛ е включена в програмите за получаване на нова апаратура по европейските програми. Как върви процесът?

Проблемът с предоставяне на адекватно комплексно лечение на болните с онкологични заболявания у нас не слиза от вниманието на обществеността. В областта на профилактиката по инерция все още повече говорим, отколкото действаме. При диагностиката с въвеждането на съвременната апаратура на много места в страната постигнахме сравнително добро европейско ниво, каквото традиционно от години държим и в хирургичното лечение. В заключаващите етапи на лечението, лъчетерапията и химиотерапията обаче все още сме в дълг към нашите пациенти. В основата на проблема разбира се са недостатъчните финансови средства, необходими за снабдяване с необходимата апаратура, с която поне малко да скъсим разликата със страните от Европейската общност и въвеждането на все по-нови, по-ефективни, но много по-скъпи лекарствени средства.

В момента България разполага с пет линейни ускорителя, а по европейските стандарти се полага един на 250 000 население. Тоест у нас те трябва да са около 30 общо. Защо се учудваме тогава, че листата на чакащи по един-два и повече месеца държи в напрежение пациентите, техните близки и приятели и лекарите, работещи в лъчетерапевтичните ни центрове. Друг нашенски парадокс е, че колкото повече работи тази скъпо струваща апаратура, която изисква сериозни финансови средства за подръжка, толкова повече финансово губи болницата, която е търговско дружество. Причината е недофинасираната клинична пътека. Като добавим и факта, че не съществува нормативна възможност за доплащане от страна на пациентите, ясно е, че можем да разчитаме за решаване на проблема единствено на фондовете от Европейската общност. ИСУЛ с готовност и много желание ще се включи в този процес. Доста усилия ни коства да убеждаваме няколко ръководни екипа в МЗ, че за нас това ще бъде по-лесно, по-бързо, икономически по-целесъобразно и най-ефективно в сравнение с редица други кандидати по тази програма. По-лесно и по-бързо, защото ние извървяхме преди 3 години целият този път с пускането в експлоатация на линейния ускорител; икономически по-целесъобразно, тъй като логистичната подкрепа, необходима за функционирането на апарата, е налице, а тя може да работи с поне още един линеен ускорител. Не на последно място най-ефективно, защото имаме традицията (Катедрата по лъчетерапия е създадена в ИСУЛ), имаме познанията, имаме опита, включително и с този висок клас ускорител, който изисква преодоляването на доста трудности и рискове. Разбира се, имаме и кадрите, които оттук нататък ще бъдат сериозен проблем за цялата страна, тъй като-трудно се създават, но лесно се губят.

Лекарите винаги са били лицето на една болница, а държавните лечебни заведения трудно се конкурират с частните. Успявате ли да задържите кадрите?

Болна тема. До скоро имах две горещи желания като изпълнителен директор. Да въведем болнична информационна система и в работата с кадрите да можем да приложим принципа: „от всекиму - според способностите, всекиму – според труда“. И ако първото вече е факт, не толкова лесно се оказа второто, а то е и отговора на вашия въпрос.


Реклама

Мнения