Ново германско проучване DiMelli анализира различните фенотипове диабет, съотнесени към техните имунологични, метаболични и генетични профили.

Ново изследване на германски учени, под името DiMelli анализира различните фенотипове диабет, съотнесени към техните имунологични, метаболични и генетични профили. Въпреки че образуването на автоантитела се свързва със специфични клинични показатели, като метаболични маркери, различните форми на диабет не могат да бъдат ясно разграничени на базата на тази връзка и в много случаи се получава препокриване. Резултатите от изследването са публикувани в последното издание на научното списание PLOS ONE. В публикацията учените подчертават значението на тяхното откритие за постигане на ясна класификация на диабета.

Изследването DiMelli (Diabetes Mellitus Incidence Cohort Registry) проучва честотата и характеристиките на диабетичните фенотипове сред децата и младежите под 20-годишна възраст. В него се набляга на увеличаването на случаите на диабет, особено сред децата и младежите. Проектът е спонсориран от Германския Център за изследване на диабета. Изследванията на биопробите е извършено от Централната медицинска лаборатория и Мюнхенския център Хелмхолц, за да се гарантира високото качество и сравнимостта на лабораторните параметри. Научният труд се базира на Баварския диабетичен регистър DiMelli – единственият който събира данниза биологичните параметри в кръвта на ново диагнозирани диабетици, както и техните фенотипни характеристики, т.e. техните физически симптоми и характеристики. Въпросникът се използва за идентифициране на характеристиките на формата на заболяването, които се проявяват при съответния пациент, като телесно тегло и промени на теглото, както и нивата на кръвната захар, производството на остатъчен инсулин и други биомаркери.

Сега научният екип от Мюнхен, ръководен от проф. Циглер, д-р Варнке и д-р Байерлайн е направил оценка на изследването DiMelli. Между април 2009 и юни 2012 година в регистъра са включени 630 души. От тях 522 имали две или повече специфични за диабета антитела, а 64 участници в изследването - едно антитяло. При 44 души не били открити антитела. Наличието на антитела характеризира автоимунен диабет тип 1, докато диабет тип 2 се проявява без някаква специфична имунологична реакция. Въпреки че участниците със и без специфични за диабета автоантитела очаквано са показали различни характеристики по отношение на телесното тегло, загубата на тегло и функцията за производство на остатъчен инсулин, не е било възможно фенотипните характеристики да бъдат определени ясно към специфичните видове на заболяването. Tова означава, че формирането на автоантитела не върви ръка за ръка с ясно различима комбинация от други кръвни стойности и клинични характеристики.

Така авторите стигат до извода, че най-последните научни открития вече не са в подкрепа на такава строга класификация на диабета. По скоро съществува устойчивост на форми и смесица от диабетични фенотипове. “За да се приложи правилно лечение е особено важно да се прецизират критериите за диференциране  и диагнозиране на различните форми на диабет, казва проф. Циглер и добавя, че са необходими по-нататъшни изследвания за осветляване на дългосрочното развитие на фенотиповете, разпределението на различните видове и начина по който техните черти се проявяват при възрастните пациенти.