Комбинирането им дава забележими резултати. Наблюдава се подобрение на белодробната функция почти както при комбинация на две лекарства.

Интервюто с проф. Дейвид Прайс е за лечението на ХОББ. Той е професор по първична грижа при респираторни заболявания в университета в Абърдийн, Шотландия, и почетен професор в университета на Аделаида, Австралия. Текстът на английски можете да видите тук.

- Проф. Прайс, колко хора боледуват от Хронична обструкнивна белодробна болест /ХОББ/ и как се отразява това заболяване на техния живот?

- Трудно е да се определи точният брой на заболелите, но вероятно те представляват между 4 и 6% от населението в света. Това е голям брой хора и със сигурност може да се каже, че през 2000-та година от ХОББ са починали около 43 милиона души. Има тенденция това заболяване да се превърне в третата най-честа причина за смъртността в развитите страни. Всъщност в Съединените щати това вече е факт.

- Какви са в момента възможните методи за лечение на ХОББ?

- Преди всичко, трябва да се каже, че ХОББ е неизлечим. Проблемът, с който се сблъскваме при това заболяване е, че самият процес е неизлечим, особено ако е в напреднал стадий. Това, което знаем, е, че ако се установи в  много ранен стадий акутното възпаление и болният незабавно откаже цигарите, състоянието му може да се подобри. Но спирането на цигарите може само да забави влошаването до  степента на това заболяване при непушачите. Отказът от тютюнопушенето е едното лечение. Второто е да се правят физически упражнения, фитнесът е много важен. Следващото е медикаментозното лечение. За предотвратяване на инфекциите може да се прилага ваксиниране. Освен това има лекарства специално за ХОББ. Те са две категории: бронходилаторни терапии, които разтварят белите дробове и противовъзпалителни терапии, които имат ограничена роля при специфичните подгрупи  пациенти. Главният проблем на хората с ХОББ е, че те имат обструктивни (стеснени) дихателни пътища и не могат да издишат напълно въздуха. Когато дихателните им пътища се разширят, те могат за изпразнят по-добре дробовете си и да бъдат по-активни. По този начин също се намалява риска от кризи на болестта – т.н. екзацербации (exacerbations).

Бронходилаторите са признати за основата на лечението и те постепенно се усъвършенстват. Първо имаше бронходилатори с краткотрайно действие, които трябваше да се употребяват 4 пъти дневно. После се появиха още по-добри и с по-дълготрайно действие - бронходилатори, които по принцип попадат в 2 категории: дълготрайни бета-агонисти и дълготрайни мускаринови (muscarinic) антагонисти, които имат различно и допълнително действие. По последни данни, комбинацията от двете има съществен допълнителен ефект, който се оказа по-голям отколкото очаквахме. Освен това против възпаленията се използват и стероидни инхалатори , които изглежда помагат на болните от астма, около 15 или 16% може би. Също така когато към бронходилаторната терапия на пациенти с чести кризи се прибавят и инхалации със стероиди, обикновенно бета-агонист с дълготрайно действие, екзарцебацията намалява. Съществува и roflumilast - PDE-4 инхибитор, който все още не се прилага широко в света, но той също намалява  екзарцебацията при хората с ХОББ. Tова са главните начини на лечение. Има дискусии относно миколитичните агенти, за theophylline и също за макролидните антибиотици (macrolide antibiotics). Но по тези въпроси няма твърди доказателства.

- Колко ефикасни са тези терапии?

- Със сигурност животът на хората страдащи от ХОББ днес е доста различен от времето преди 15 или 20 години, когато започнах да лекувам пациенти с това заболяване. Ако се постави диагнозата на пациента рано, докато той все още може да работи и да има сили да започне борбата срещу недостига на въздух, може да се постигне водене на почти нормален живот. Преди 20 години не бих се осмелил да употребя термина “контрол над ХОББ”. Говореше се за поставяне на астмата под контрол, но не и за контрол над ХОББ. Но вече може да се каже за много пациенти, специално за тези в начален стадий, че сме в състояние да променим значително начина им на живот до степен те да извършват повечето от нещата, които искат.
На хората с по-тежка форма на заболяване ние се стараем да им помогнем да се справят по-добре със състоянието си. В моята практика от всеки 10 пациента с ХОББ, при трима се наблюдава пълна промяна и четирима или петима постигат забележително по-добро качество на живот. Така че днес има голям напредък в лечението на това заболяване.

- Наскоро бе обявен анализ на данните за клинични изпитанията на новото лекарство QVA149. Какви бяха разликите между изпитваното лекарство и плацебото?

- Това, което знаем, е, че комбинирането на бронходилаторите дава забележими резултати. Наблюдава се подобрение на белодробната функция, почти както при комбинацията на две лекарства. Мислехме, че ще има по-голямо препокриване на действието и очаквахме 30-40% допълнителен ефект, но той се оказа 80%. Така че, сега постигаме значително подобрение на белодробната функция и повече пациенти ще усетят разликата.

- Как се понася комбинираното лечение?

- Също както при приемането само на едно лекарство. Данните не показват повече странични ефекти.

- Новите анализи подкрепят ли ефикасността на двойната терапия за ХОББ?

- Да, от програмата на QVA става очевидно, че резултатите от употребата на бронходилатори са по-добри.
Европейската комисия и Япония неотдавна одобри QVA149, почти едновременно за пациенти с ХОББ.

- Как смятате, че ще се отрази това?

- Мисля, че това наистина ще промени подхода към пациентите с ХОББ. В лечението на тази болест се прекаляваше със стероидните инхалатори. През последните няколко години осъзнахме първостепенното значение на лечението с бронходилатори и те бяха добавени към терапията със стероидни инхалатори.След установяването на голямата ефикасност на комбинираното лечение в клиничната практика, QVA149 ще бъде в основата на лечението на болните от ХОББ. Поради неговата цена то може да се прилага по-ограничено в някои страни и да се използва като второстепенен агент след бронходилатора, но в други страни ще бъде на първо място в терапията на  много пациенти.

- Каква ви вълнува най-много във връзка с провеждащите се изследвания за лечението на ХОББ?

- Наистина мисля, че ефикасността на тези нови лечения, която е извън всичките ни очаквания, ни дава много надежди и ни настройва много позитивно. Също фактът, че на пазара започват да се предлагат нови терапии, които започват да се прилагат и очакваме създаването на нови целеви лекарства. Така че, може би ще бъдат измислени някои лечения, които ще могат реално да повлияят на прогресирането на болестта. Но дори и на нивото до което сме достигнали нещата изглеждат много, много по-различни отколкото преди няколко години и затова са много важни усилията за откриването на ХОББ в много по-ранен стадий на развитие.

- Как виждате бъдещето на лечението на ХОББ?

- Виждам бъдещето в две посоки. Едната е ранното откритие на страданието. Колкото и да са добри лекарите, те не могат да сменят белите дробове на хората. Трябва да се открива болестта и да се интервенира по-рано и по ефикасно. Другата е да започнем да виждаме резултат от действието на нови противовъзпалителни агенти. Но дори и само прилагането на добра бронходилаторна терапия и промяната на начина на живот на пациента в началния стадий на болестта могат да доведат до голяма промяна. И двете са еднакво важни.

Колкото по-рано откриваме заболяването и облекчим състоянието на пациентите, толкова по-лесно ще се стигне до необходимата промяна на тяхното поведение. Така че става дума за вид комбинация, затова в началото започнах с отказа от цигарите и физическите упражнения. Ако се подобри състоянието на пациента, може да се промени цялата траектория на болестта, без дори да се налага приемането на нов лекарствен агент.