Кардиологът бе председател на организационния комитет на VІІ Международен конгрес по сърдечно-съдови заболявания и ХVІІ Световен конгрес по клинично хранене от 24 до 26 октомври т. г. София. Специално за CredoWeb тя коментира основни моменти от събитието

- Д-р Христова, за пръв път страната ни бе домакин на подобен мащабен медицински форум.  Какви са основните изводи?

- Акцентът на отминалия конгрес по кардиология бе поставен върху ранната диагностика и превенцията на сърдечно-съдовите заболявания. Това бе и темата на конгреса по клинично хранене, което е важен елемент от профилактиката на тези болести. Успоредното провеждане на двата форума позволи да бъде представен един по-модерен подход към този медицински проблем.

Една от сесиите по клинично хранене бе посветена на Омега-3 мастните киселини. За съжаление в България на този проблем не се обръща достатъчно внимание. Голяма част от хората са чували за Омега-3 мастните киселини, но нямат информация в каква степен те оказват влияние върху рисковите фактори. Темата бе разгледана много задълбочено от проф. Фабиан де Местер от Белгия. От неговия доклад стана ясно, че за да бъде постигнато по-ниско ниво на холестерол, е изключително важно  съотношението между Омега-3 и Омега-6 мастните киселини да бъде в съотношение едно към едно.

- Превенцията на тези болести изисква мултидисциплинарен подход. Съществува ли у нас добра връзка между лекарите от отделните специалности?

- Работата в екип е от съществено значение за добрата превенция. По време на отминалия конгрес успяхме да обединим кардиолози, ендокринолози и специалисти по клинично хранене и затлъстяване в един мултидисциплинарен екип. Предполагам, че подобен тип събития ще станат все по-чести в България. В международен аспект те отдавна са познати, но у нас все още не са набрали популярност.

- В сравнение с другите държави, къде се намира България?

- Има още много какво да желаем в сравнение със САЩ, Канада, страните от Западна Европа. Причината е, че социалната политика на правителствата в тези държави осигурява условия за по-ранно откриване на заболяванията.

- Доказано е, че превенцията е икономически по-изгодният подход срещу всички заболявания. Каква според Вас е причината да изоставаме в това направление?

- Вероятно причината се корени в начина, по който здравната система тръгна в началото. Наложен бе моделът на лечение по клинични пътеки, а превенцията остана някак в периферията и бе вменена на общопрактикуващите лекари. Те обаче се оказаха в положение на писари, които само издават направления и не се замислят как биха могли да подобрят качеството на живот на своите болни. А целта на профилактичните прегледи е да осъществяват превенцията, като отсяват рисковите фактори при потенциалните пациенти. Според мен не се обръща достатъчно внимание на това.

Не е трудно да кажеш на един човек, че трябва да се движи повече, да живее здравословно и да избягва всички вредни навици. Но е много важно самият лекар да бъде мотивиран, за да убеди пациента в необходимостта да прави всичко това. Може би точно на това място се губи връзката.

Очаквайте презентации от двата конгреса.