Не бих могла да гадая какви са намеренията да се случи нещо реално, тъй като подобни политически изявления слушаме вече доста години, казва експертът.

Мими Виткова е родена в с. Макреш, Видинско. Възпитаничка е на Медицинската академия в София. Специалист е по вътрешни болести, ревмокардиология. Специализира ехокардиография в град Делфт, медицинска статистика в Москва и здравна икономика в Йорк. От 1975 г. е ординатор в окръжната болница във Видин, където от 1982 до 1985 година завежда кардиологичното отделение. От 1990 до 1995 г. е народен представител от БСП, а през 1995-1997 г. е министър на здравеопазването. В момента е изпълнителен директор на здравноосигурителен фонд "Доверие".

- Д-р Виткова, как според вас може да бъде изграден "втори стълб" в здравното осигуряване, след като от август т.г. на практика няма допълнителни доброволни осигурителни фондове, а има застрахователи?

- Тези, които говорят за фондове, би трябвало да знаят, че фондове вече няма. Има застрахователни компании - и от животозастраховането, и от общото застраховане, които правят застраховка "Заболяване". Но така лансирана, идеята ми се струва неясна както за авторите, така и за публиката. Говори се за едни 2% от вноската или Бог знае от какво, които да бъдат дадени на подобни несъществуващи субекти. С тези 2% да се плаща болничната помощ, но каква част от нея - не е ясно, след което касата да доплаща, но също не е ясно какво. Мисля, че би могло тази идея да се използва като начало на дебат: какви са проблемите на системата за финансиране на здравеопазването и как могат да бъдат решени. Аз лично бих подходила към тази така подхвърлена идея по този начин. Виждаме, че от нейното подхвърляне досега продължение няма. Преди повече от 2 седмици написахме писмо до министъра на здравеопазването от името на асоциацията на дружествата, че бихме желали при бъдещи обсъждания по тези проблеми да участваме на експертно ниво, но нямаме отговор до момента. Лично аз не бих могла да гадая какви са намеренията да се случи нещо реално, тъй като подобни политически изявления слушаме вече доста години, включително бяха и в по-напреднал етап да се представят варианти за законови промени и не се случиха нещата. Напротив, случи се това, което не биваше - нашето прелицензиране. И сега, за да се сглобява отново осигурителната система между нейната обществена част - НЗОК, и частни субекти като застрахователи, трябват доста сериозни законови действия и по-широк времеви хоризонт от този, който беше очертан с това изявление - средата на идната година. Наистина несериозно звучи да се коментират неща, които концептуално не са ясни какви са. За въпросните 2%, ако са от размера на сегашната вноска, единственият смисъл е да се засили контролът. И след като се предлага застрахователите да се включат във финансирането на болничната помощ, това може да се тълкува като признание от страна на държавата, че върху най-скъпата част от здравната система - болничната помощ, контролът е неефективен.

- В какво ще се изразява строгостта на този контрол?

- В това, че ние на база договори с лечебните заведения следим какво правят за всеки наш застрахован. Всеки един се следи, защото пристига отчетът на лечебното заведение при нас и ние персонално гледаме какво се случва, както и съответно исканията на застрахованите да им възстановяваме разходи, когато принципът е този. Тоест ние по този начин упражняваме контрол върху дейността на системата - отказваме плащане на лечебното заведение, съответно, когато е ощетено застрахованото лице, ние търсим отговор от институцията. За съжаление не го намираме. Имаме случаи, в които медицински одит и МЗ от 2012 г. не ми отговарят за два случая в "Тина Киркова", посочвам директно болницата, взети по 1300, другият 1400 лв. от лечебни заведения за извънболнична помощ - пари за раждане в единия случай, и за избор на екип. Очевадно е, че лечебно заведение за извънболнична помощ не може да взима пари нито за раждане, нито за избор на екип. Но медицинският одит не може да отговори това законосъобразно взети пари ли са или не и  пита МЗ, което 2 години мълчи. Е, как искате да има ред в системата, когато онези, които трябва да създават ред в системата, подминават всички дефекти.

- Ако все пак се тръгне към осъществяване на идеята за демонополизация на касата и за изграждане на втори осигурителен стълб?

- Ако това се случи, трябва всички да са наясно, че след като ще се избира фонд за независимо какъв размер от вноската, това не е НЗОК, където са всички граждани и където рискът на практика е диспергиран. Например в една застрахователна компания може да отидат само държавни служители, за които знаем, че държавата плаща 19 лева. В друга компания може да отидат частни фирми, чиито служители имат висок размер на вноската и там тя да е 50 или повече лева на месец, някъде ще са по-млади, по-малко боледуващи, някъде - има цели райони на страната застаряващо население, където консумацията на здравни услуги е по-голяма... Значи първо трябва да изравним размера на вноската, след това трябва да изравним и риска, т.е. да се изгради гаранционен фонд, който да изравнява риска по определени критерии, а вноската да бъде осреднена. Виждате, необходим е дебат, а не аматьорски подход.

- А ако се увеличи здравната вноска?

- Преди да говорим за увеличаване на общия размер на вноската, която няма как някой ден да не се увеличи, трябва да направим системата по-ефективна, като спрем такива течове като огромните разлики в цените на лекарствата и медицинските изделия, които консумират болниците.

- Как се отрази прелицензирането на осигурените (вече застрахованите)?

- Гражданинът потребител страда не само от това, че ние станахме застрахователи. Той страда от целия безпорядък в здравната система. За сетен път казвам - финансовият проблем на българското здравеопазване е голям, но той е на втори план. На първи план е организационният хаос в системата. Това, че гражданинът в качеството си на пациент не знае реда в системата. Той вече в цели региони на страната е лишен от болнична помощ, а много скоро ще бъде лишен и от медицинска помощ, защото при липса на болница лекарите се насочват към по-големите лечебни заведения в по-големите градове. Нашата държава обяви общинските болници за едно голямо зло. Трябваше да бъдат ликвидирани и вече проблемът пълзи към областните болници. Там дефицитът на кадри вече е осезаем. За сметка на това обаче в София и още 2-3 големи града на страната никнат всеки ден болница до болница.

Ето този безпорядък в системата няма кой друг да регулира освен държавата. В същото време държавата, която направи всеки лекар и всяко лечебно заведение търговци, ги остави да работят по някакви измислени пазарни механизми, защото в системата такива не могат да бъдат прилагани на 100%. При това положение пациентът вече плаща, когато и където му поискат, когато трябва и когато не трябва. Дефицитът в системата е осезаем, но не само поради ниския размер на средствата, а и поради тяхното лошо управление. Вие, медиите, съвсем наскоро изнесохте информация как НЗОК плаща 9 пъти по-висока цена за медицински изделия, които е определила да плаща, и години наред не се интересува въобще от тяхната цена. Всяка болница прави търгове, пилеят се много усилия, работно време, кадри, за да се занимават с обществени поръчки, и не е ясно защо държавата не си създаде една структура, както бяха аптечните предприятия, да снабдява собствените си болници - държавните. Тази структура да работи с минимална печалба, откъдето цените на лекарствата ще бъдат много по-евтини.

Същото нещо е за апаратурата, същото нещо е за всички консумативи. Много лесно беше разрушено централизираното лекарствоснабдяване, но интересите вече са толкова големи, че много трудно ще бъде възстановено. Нароиха се толкова търговци на едро за медикаменти. Как така държавата ще влезе със собствено дружество и ще отнеме от печалбите на тези търговски субекти? Лесно е, ако има политическа воля, видно такава няма.