Откритието дава възможност за по-индивидуализирано лечение на болести, свързани с кръвните съсиреци

Учени от университета Томас Джеферсън откриха, че образуването на кръвни съсиреци протича по различен молекулярен път при американците от африкански произход и американците от европейски произход. Откритието дава възможност за бъдещо по-индивидуализирано лечение на сърдечносъдовите и други болести свързани с кръвните съсиреци. Изследването е публикувано онлайн на 10 ноември в списанието Nature Medicine.

Откритието дава и допълнително обяснение за разликата в последствията от заболяванията при тъмнокожите и белите пациенти в САЩ. В сравнение с белите пациенти, увеличението на сърдечносъдовите заболявания при чернокожите е 2 пъти по-голямо и тяхната продължителност на живота е по-кратка. Причините за тези разлики са комплексни и включват расови предразсъдъци, традиционно по-високи рискови фактори при чернокожите, различия в социално-икономическия статус. Но дори и като се отчетат тези фактори, оживелите след инфаркт чернокожи са 2 и половина пъти по-малко в сравнение с американците от европейски произход. „Това показва, че има още неидентифицирани фактори за тази расова разлика по отношение на сърдечносъдовите заболявания, които трябва да бъдат открити, за да се прилага адекватна терапия на тези болести”, посочва ръководителят на изследването д-р Пол Брей.

Обикновенно срещу инфаркт и инсулт се предписват анти-тромбоцитни лекарства, като аспирина. Те блокират кръвосъсирващата дейност на тромбоцитите – малки клетки, които циркулират в кръвта и се прилепват към увредени и склерозирали кръвоносни съдове. Понякога плаките в склерозиралите съдове се отделят и запушват кръвоносни съдове, което води до инфаркт или инсулт. Пациентите обаче реагират доста различно на тези лекарства, което затруднява лекарите при изписването на правилния медикамент и правилната доза за различните пациенти. В новото изследване учените установиха разлики в тромбоцитната биология, което ще помогне за нов по-индивидуален и ефикасен подход към лечението на различните расови групи.

По време на изследването са анализирани тромбоцити от кръвни проби на 154 млади здрави хора, между които 70 чернокожи и 84 бели. С генетични проби е бил потвърден техния географски произход – африкански или европейски. Неочаквано учените открили, че тромбоцитите от чернокожите донори се съсирват по-бързо, до голяма степен в следствие на естествено присъстващия съсирващ агент тромбин /thrombin/, който задейства специфично един от активиращите тромбоците рецептори, наречен PAR4. При другите съсирващи агенти не са забелязани расови разлики.

Тромбинът е най-мощният тромбоцитен активатор в организма и той се подтиска с редица разреждащи кръвта лекарства. Съвременните лекарства, действащи на тромбина, инхибират специфични рецептори от семейството на PAR. Например, лекарството vorapaxar, което сега се прилага при сърдечно-болни пациенти, блокира специално рецептора PAR1. Ако PAR1 се блокира от vorapaxar, тогава PAR4 е единственото средство, с което тромбинът може да активира тромбоцитите и учените показаха, че в този случай тромбинът активира по-силно тромбоцитите на чернокожите. Остава да се разбере как или дали тези открития имат влияние върху лекарствата, които се назначават в момента или тези, които се разработват сега.

По-нататъшни изследвания установиха един нов ген, наречен PCTP, който помага за активизирането на тромбоцитите чрез PAR4. PCTP бил с по-високи стойности в тромбоцитите на чернокожите и изглежда значим фактор за расовата разлика в кръвосъсирването. Освен това е била идентифицирана една молекула microRNA, която подтиска проявата на PCTP. Тази microRNA присъствала в по-голяма степен в тромбоцитите на пациентите от европейски произход, отколкото на чернокожите и вероятно играе роля за по-ниските нива на активиране на тромбина чрез рецептора PAR4 при хората от бялата раса.

Всъщност учените откриха, че много от обезвреждащите  microRNA са по-активно изразени в организма на белите хора, отколкото на чернокожите, поне що се отнася до тромбоцитите. Това предполага, че други аспекти на тромбоцитната биология може да се регулират по различен начин, в зависимост от расата. Разкриването на гените, които подтискат тези microRNA ще даде възможност на изследователите уточнят индивидуалните разлики във функцията на тромбоцитите и евентуално по какъв начин тези различия допринасят за заболяването и за поддаването на противосъсирващото лечение.

"В този век, когато толкова се набляга на персонализираната медицина, трябва да сме наясно с тези различия и да се опитаме да осигурим на пациентите си по-добри медицински грижи, подчертава д-р Брей.