Използването на повече генерични медикаменти в практиката дава достъп на повече пациенти до терапия.

С 60% е понижена средната цена за лекарствена терапия и с 200% е увеличен достъпът до лечение в страните-членки на ЕС в периода 2001-2013 г. благодарение на употребата на генеричните лекарства. Това стана ясно на кръгла маса на тема „Рационалната лекарствена политика – гаранция за подобряване на достъпа на пациентите до медикаменти”, която  се проведе по инициатива на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА). Тя бе под патронажа на Комисията по здравеопазване към 42-то Народно събрание и Министерство на здравеопазването.

В същото време стана ясно, че прекаленият ценови натиск върху генеричната индустрия води до изваждане от пазара у нас на около 200 продукта годишно. Причината е, че доставките им стават икономически неизгодни. Проблемът за пациентите е, че някои от тези медикаменти са посочени като базисна терапия в златните стандарти за лечение в Европа. Така те се лишават от медицински целесъобразни лекарства. Освен това по правило другите продукти, с които се заместват изтеглените, струват по-скъпо. Затова лекарствената политика трябва да бъде обсъдена отново с рационални аргументи - около тази теза се обединиха участниците в кръглата маса. Факт е, че разходите за медикаменти с публични средства са нараснали от 300 до 800 милиона лева годишно само за 2-3 г., заяви д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК. Очертава се чисто нашенски парадокс - уж цените падат, но разходите растат, а накрая се оказва и че отделни групи пациенти остават без основни лекарства. Системата за рефериране на цени не е подходяща за генеричните лекарства, посочи Ейдриан ван ден Ховен, генерален директор на Европейската генерична асоциация. Той представи практиките в лекарствената политика в ЕС.

Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването, посочи, че МЗ е готово с нова концепция за лекарствената политика, която скоро ще бъде публикувана за обществено обсъждане. Владимир Афенлиев, член на Изпълнителния съвет на Европейската генерична асоциация, поясни, че предложенията на фирмите в България ще бъдат предадени писмено на отговорните институции. 

Генеричните лекарства пестят обществен ресурс

Цитираните на кръглата маса данни сочат, че пазарният дял на генеричните лекарства в ЕС е 54% (в опаковки), а процентът от публичните разходи за лекарства, използван за тях е 21%. За разширения достъп на пациентите до лекарствена терапия сочат и данните по отношение на лечението на конкретни заболявания. Така например от общо 36 млн. души с диабет в Европа, 20 млн. се лекуват с генерични лекарства, а от 82 млн. страдащи от хипертония в Европа, 48 млн. се лекуват с генерични медикаменти, посочи Нигяр Джафер, председател на здравната комисия. Данните дават основание в доклад за европейската икономика да бъде отбелязано, че политиките за насърчаване на използването на генерични лекарства са най-използваната мярка при опитите за увеличаване на ефективността на разходите за лекарствени продукти. В същото време в доклад на Световната здравна организация (СЗО) е отбелязано, че насърчаването на по-широкото използване на генерични лекарства ще доведе до ограничаване на разходите за медикаменти. Здравните експерти са категорични, че прогенеричната политика дава възможност повече средства да се насочват към други области на общественото здравеопазване – подобряване на спешната помощ, закупуване на техника, профилактика и др.

Очакванията към биоподобните лекарства са те да осигурят спестявания между 11.4 млрд. евро и 33.4 млрд. евро за периода 2007-2020 г. за 8 страни от ЕС. Данните сочат, че навлизането на биоподобни лекарства увеличава достъпа до лечение и води до икономии в следните 10 държави: Австрия, Италия, Белгия, Румъния, Франция, Испания, Германия, Швеция, Гърция, Великобритания. Спестяванията са средно 120 млн. евро годишно за всяка държава, а за първото тримесечие на 2013 г. кумулативните спестявания възлизат на 400 млн. евро.

СНИМКИ: РОСЕН ВЕРГИЛОВ