Това е колкото населението на град като Петрич, изчислиха от Българското дружество по инвазивна кардиология

53 000 българи, или населението на един град колкото Петрич, са умрели от исхемична болест на сърцето през 2009 г. Данните са на Световната здравна организация и бяха обявени на VI конгрес по интервенционална кардиология. Той започна днес и ще продължи още 2 дни.

С тази диагноза в момента са близо половин милион нашенци. От хипертония страдат 1,8 млн. души, а с прекаран сърдечен инфаркт са 212 000, обяви вчера доц. Светослав Георгиев от  УМБАЛ „Св. Марина”-Варна. За миналата година хоспитализираните със сърдечно-съдови заболявания били повече от 2 млн. души, най-голяма била честотата на болестите на органите на кръвообращението – 14,5%.

В резултат на увеличаването на перкутантните коронарни интервенции  случаите на първично инвалидизирани за последните 5 г. намалели с 10% и вече са 36%, сочи статистиката. Докато през 2010 г. от този тип лечение се възползвали 1600 на 1 млн., през 2013 г. те се увеличили на 3200 на 1 млн.

Сърдечно-съдовите заболявания в над 90% се дължат на износване на съдовете и следователно се увеличават успоредно със застаряването на населението и ръста на дегенеративните заболявания, подчерта доц. Георгиев. Миналата година 1,6%  на от БВП на България, или 298 млн. лв., отишли за инвалидни пенсии, обезщетения и болнични.

Този разход може да се стопи значително, ако увеличат средствата за инвазивна кардиология, категорични са участниците във форума. През 2006 г. за лечението на сърдечно-съдови заболявания в ЕС били похарчени 110 млрд. евро, а през миналата година за целта у нас били дадени 97 млн. евро, без да се броят хирургичните интервенции. Като се съпоставят населението и разходите, излиза, че у нас населението се нуждае от 1,65 млрд. лв. годишно за лечение на тези болести, изчисли доц. Георгиев.  На един германец с коронарна болест годишно се падали 413 евро, а на един българин – 35. 

Проф. Юлия Джоргова от болница „Св. Екатерина” направи преглед на програмата „Stent for life”, стартирала през 2008 г.  Тя отбеляза, че специализираните лаборатории за инвазивни процедури в страната са се увеличили от 21 на 35 , а пациентите с първична ангиопластика нарастнали от 240 на 1 млн. В резултат на мерките смъртността намаляла до 4,8% при 5-8% средно за ЕС. В последно време обаче тенденцията пак се влошила. Причината е липса на контрол при изпълнението на указанията на здравното министерство, твърдят специалистите. Продължава порочната практика да се кара пациент от един град в друг, който е на 2 часа път, при положение че в същия има инвацзивна лаборатория, възмущава за Джоргова.  Екипите на „Бърза помощ” още не били обучени да действат адекватно. Според специалистката негативните кампании наложили в обществото абсурдното мнение, че за пари се слагат стентове с повод и без повод и това довело до  сваляне на цените на пътеките с 30%. В същото време останали същите пари за коронарография.

Доц. Иво Петров от „Сити клиник” изтъкна, че е по-смислено държавата да плаща за по-скъпо и по-ефективно лечение, отколкото за  масово, но посредствено.

Доц. Людмил Бояджиев и проф. Генчо Начев коментираха предимствата на т.нар. Нearth team, което всъщност е модерната концепция за мултидисциплинарна работа, включваща партньорство на интервенционален кардиолог, кардиохирург, терапевт и други специалисти. Във форума се включи и проф. Божидар Финков, който се очаква да оглави Българското дружество по инвазивна кардиология.

Доц. Диана Трендафилова, шеф на Българското дружество по инвазивна кардиология коментира предизвикателствата пред гилдията

Любопитни случаи от практиката си коментира доц. Добрин Василев, шеф на инвазивната кардиология в Националната кардиологична болница, Н. Христова, Диана Трендафилова и Юлия Джоргова от болница „Св. Екатерина”, Г. Тонев от УМБАЛ „Св. Георги”-Пловдив, Х. Рогелов и др.