Тези продукти пестят обществен ресурс, но прекаленият ценови натиск може да доведе до изтегляне от пазара на базови терапии.

Фокусът върху цената доминираше твърде дълго в темата за лекарствата. Има обаче много други важни аспекти, на които до момента не се обръща достатъчно внимание. (Презентацията с всички графики и числа можете да видите, като свалите файла в края на текста.)

Ето какво сочат официалните статистически данни: от 1999 г. досега цената на стандартната потребителска кошница е нараснала два пъти. Сравнена с друга крива, която показва реимбурсния индекс, се вижда постепенен спад до ниво от 50% и възстановяването им до 84%. Това се дължи на системите за ценови контрол на лекарствата в България. Няма друга система, която да е по-регулирана и контролирана от лекарствените пазари. Има и нарастване на разходите, което се дължи на два фактора. Единият е промяна на начина, по който работи системата за реимбурсация през 2009 г. Другият фактор е преместването на определени продукти от МЗ в реимбурсния списък на НЗОК.

Трябва да се има предвид, че българският пазар е с нищожен оборот в сравнение с някои от големите страни в Европа. Става дума за 750 млн. евро по цени на производител за 2013 г. Този пазар наистина е малък. Няма производител, който може да си позволи да прави нещо специално за такава малка страна. По-малки от нас са само балтийските страни. Това е важно, за да се знае къде се намираме. За генеричните производители е много трудно да се работи за такъв малък пазар. Производствените разходи са високи, затова присъствието на много компании в България е успех и постижение на националната регулация.

Проучвания на пазарните цени на ниво молекули и сравняването им с тези в ЕС сочи, че системата у нас успява да задържи едни от най-ниските нива. Дори при определени молекули цената е паднала под нивото на себестойност, затова тяхното наличие в България е под въпрос. Над 200 продукта вече са изтеглени само за една година от българския пазар заради този ценови натиск по данни на агенцията по лекарствата. 

IMS Hеalth наблюдава тенденциите при 7 основни терапевтични категории: инхитибиотори на ангиотензина, антипсихотици, антидепресанти, антиепилептици, антилуцеранти, регулатори на холестерола и антидиабетни средства. За 5 г. цената на един ден лечение е спаднала с 23%, а на друга крива се вижда, че броят на лекуваните се е увеличил с 80%. Ценовата регулация и увеличеният достъп до лекарства води до нарастване на броя на лекуваните. Неудовлетворените лекарствени нужди намират числов израз при подобен тип анализи. Вижда се, че падането на патенти и на цените води до чувствително повишение в консумацията на медикаменти. Този фактор дълго време ще оказва влияние върху българския пазар и ще е фактор на растежа.

Цената на един ден лечение с генерични лекарства в България е един от най-ниските в Европа. Има страни, където слизат дори по-надолу, но това е свързано със спецификата на местните системи на реимбурсация – контролът там минава през по-сложни и комплексни механизми на договаряния, има фиксирани протоколи за лечения, гарантирани количества и обеми. В България в момента не съществува такава комплексна система за договаряне с фармацевтичната индустрия. Въпреки това благодарение на генеричните продукти в България 41% от разходите осигуряват 73% от общите обеми на лекарствата.

Пример за ефекта от навлизането на генерични медикаменти у нас: В рамките на 5 г. цената на едно лекарство – клопидогрел, намалява 7 пъти. Как се отразява това на консумацията? Нивата на оригиналния продукт първо бележат лек спад, но после се връщат към предишни нива. Като цяло обаче броят на лекуваните с него пациенти нараства 4 пъти.

Възможни негативни последици от ниските цени на генериците

Цената на някои базови продукти в онкологията е паднала с 66%. Тя стига много ниски нива и за компаниите, които ги поддържат в портфолиото си, става неизгодно да ги доставят. Поради тази причина вече се усеща липса на такива базови продукти. От икономическа гледна точка тяхното поддържане на пазара е безсмислено, затова има опасност някои от тези молекули да бъдат извадени. Ако се прилага международното ценово сравнение директно върху тях, се прави сравнение с чужди комплексни системи, които са различни от нашата. При механичното пренасяне на референтната цена, която е ниска в страни като Дания и Норвегия може да се окаже, че производителят трябва да изпълнява социални функции и да субсидира лекарствоснабдяването у нас. На практика това няма как да се случи. Този процес трябва да се наблюдава внимателно, защото скоро може да се появят в медиите заглавия, че пациенти остават без базови терапии и пътуват до чужди страни, за да си ги доставят.